Като безмълвни горски духове
зазидани в стената на мълчанието
отиваме си вече от света
напълно онемели същества
не казали последната си дума ...

Годините човешки отлитат мимолетни
и ето прегърбен, още ореш житейската нива,
вместо семе сееш спомените си далечни
и не питаш колко е дълга браздата ронлива.
Дали след теб ше поникне и Господ не знае ... ...

На нашето креватче с батко
спинкахме си сладко,
когато в ранния час
чухме татковия глас:
-Ставайте деца от сън, ...

Някой глухо почука, поиска да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...

ВЕСТНИК ОТ БЪДЕЩЕТО
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Виж костната гробница – мъртвец
от гробовете на живите се издига
и без букви и без статии ...

Може би това, което търся, не са звездите, а нощта, в която те идват. Нейната следа е навсякъде около мен, а все така не мога да я видя. Какво би било това желание – да обзема нощта? Та нали тя е тази, която обзема? Гледам го до мен човека – гол и светнал като восък – и той търси нейде в тъмнината. ...

Защо ли ми е да те притежавам,
когато може просто да те имам.
Аз твойто тяло много уважавам,
пред твоя интелект унило кимам.
Но кой ли бог създаде те красива, ...

Не, не се предавам!
Дори на дъното стъпила,
дори живота си сгорчила,
дори останала сама
нощта деня, деня, нощта, ...

Нямам думи, направо.
Нямам думи - за вас.
Вие просто се справихте.
Отмъстихте за нас.
Нищо не е предишното. ...

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.
Тича, срича синевата ...

Рано слънцето ранило,
станало да се умие.
Минзухарчета нашило
покрай грейнали иглики.
Тича, срича синевата ...

Не се родих пороят ме донесе,
от мълния се пръкнах. Изведнъж.
Уж пролет бе - приличаше на есен
поех не въздух - ураган и дъжд.
Не е човек. На нищо не прилича, ...

Официалното обявяване на войната, наподобяващо по-скоро пищен парад, се състоя на Августеона. Никифор Геник – със златен шлем на вече оплешивяващата си глава и наметнат с пурпурна хламида, беше застанал точно в центъра на почетната рота от телохранители и очакваше представянето на първите гвардейски ...

Върти се топчето метално
и над зеления килим
ръка протяга машинално
добре облечен господин.
А с погледите приковани ...

Любов,
Пиша ти не с ръка, а с онази тиха част от мен, която се събужда, когато светът заспи. Думите ми не са редове — те са вдишвания. И ако ги усетиш, ще е като да допреш ухо до гърдите ми и да чуеш как мисля за теб. Когато идваш в сънищата ми, не си мисли, че спя. Аз съм будна в тях — като дъх, ка ...

ГЛАВА 1: ЕХО ОТ ВЪГЛЕРОДНАТА ЕРА
Дата: Година 528 041 от Ерата на Синтеза
Място: Тера Прайм (Земята). Кулата на Паметта, сектор „Евразия“.
Слънцето вече не беше онова жълто джудже, което древните са рисували по стените на пещерите си. Сега то беше обгърнато в Сферата на Дайсън – пръстен от чиста ене ...

Това, че си въртиопашка,
че що е вярност, не разбираш,
че сред мъжете, не пробираш,
разбираш ли, хич не ме страска!
Достатъчно ми е да знам, ...

Изперчи се петелът на кокошката.
- Искам да ми снесеш три яйца наведнъж, не едно след друго и нека да е на щастие.
Кокошката се чудеше какво да прави, как така да стане и пък точно три. Петелът ли да смени, с три петли ли да се оплоди. Появи се котаракът Чочо и я успокои, че той нея ще я оплоди. Туй ...

Светът си отива... нещастен, различен
с исторически данни прегрява...
и е все по-чужд, неразбран и циничен,
дори сред научната плява.
В упадък телата вървят към голгота. ...

Трохи в шепата държа.
Забравихме за хляба.
От лев към Евро,
без шега,
цените скочиха в кадрил. ...

Най-дълбоката болка е тиха
както стряхата, сгушена днес
зад бледнеещи в спомена щрихи
не е дом веч, а само адрес.
Там прозорецът вече не свети, ...

Утре ще ми мине! Но днес боли
Така навярно се забравя.
И огънят, раздиращ до сълзи
Запалва силно и прогаря.
Без теб не мога, ти ще можеш ли? ...

В четирийсет и втората зима на моя живот
ненадейно огря ме повторно най-светлото чудо! –
от плътта ми Творецът откъсна узрелия плод
и любов безусловна, безмерна, отново пробуди…
Синеоката радост върви неизменно до мен… ...

СКИТНИК БЕЗ ПОСОКА
Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник. ...

На бара седеше страхотна мадама –
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си следвах мойта програма –
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха всички задръжки, ...

Защо съселяните на Личо Леев му прикачили прозвището „Розовите очила“? На какво се дължал страхът им от него? Каква била причината за празненството им и защо се оказали разочаровани?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...

Заобичах сънищата си
Само в тях мога да те целуна
Да те гледам без вина
Да държа ръката ти безкрай
Да заспя в косите ти ...

Денят ми мина интересно,
позабавлявах се чудесно!
От ранна утрин аз кормувах,
на светофарите лудувах.
Кое по-първо аз да сторя, ...

Две момици, две сестрици
присъстват неразделни на трапезата
Едната казва се Ракия
а другата наричаме Туршия
Щом първата замае ни със алкохолни пари ...