понякога се чудя как си...
дали вече ме забрави...
времето минава,
боли, откакто ме остави...
вече нищо не е достатъчно... ...

В миналото си надничам
и виждам онзи стар училищен статив.
Там юноши стоят, той рисува,
тя го гледа потънала в любов.
Всеки щрих, всеки звук ...

не
се гордее -
горда може да
е сàмо Стара планина

Животът някак сам се подреди.
Каквото трябваше да стане, стана.
За другото не мога да твърдя,
но Божията подредба ме подхвана.
Мечтите, разцъфтели в младостта, ...

Усмивката ми, питаш, колко струва,
от блянове блестящите очи?
С останките от време ги купувам,
с лишения, макар да не личи,
че все в дилема съм и я умувам: ...

Велика страна, велика България –
майка, родина една.
От нея по-свидно няма на Земята,
а побира се в шепичка тя.
В тази малка държава ...

Защо повярва ти на таз измама,
защо повярва ти на любовта му,
защо помисли, че любовта ви ще
е вечна. Защо избра него?
Но повярва ти на любовта му, ...

Жаркото следобедно слънце мощно се издигаше над крайморския град.
Пригладнели гларуси кръжаха напред и назад. Мощна вълна от туристи и засилен човекопоток се бе изсипала над града.
По това време на годината градът притежаваше удивителен чар, не само заради морето. Атрактивният му облик действаше кат ...

Завесата се вдигна.
Аплодисментите стихнаха.
Представлението започна.
Хванахме се за ръце.
Погледнахме се. ...

Разбрал си вече – мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
Но ти си звездоброец, не краварин
Той с гега е... Ти – с жезъл на мегдана!
Да бъдеш друг е... – зная! – ... грях безбожен. ...

Искам малка светулка да бъда
и сред ярки звезди да летя.
Чудесата в света да пробудя
и да бродя сред рай от цветя.
Да размахвам крила сред градини ...

В небето тиха река тече,
без бряг, без лодка, без следи.
От вятър, облак и море
тя носи дъждовни светлини.
Невидима — а мощ държи, ...

На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...

Съвсем обикновен неделен ден. Щастливият годеник Георг Бендеман пише писмо до приятеля си в Русия. Още с влизането при баща си обаче се сблъсква с реалност, която не е в състояние да понесе. На пръв поглед всичко е наред. Всичко, с изключение на една нищожна подробност - невъзможно е синът да откаже ...

Усмихва ме, един номенклатур:
менте продукт на партията - майка.
Напъва се с нефелния си шнур
да хвали днес съветската утайка.
От близо километър му личи, ...

Дойдох ли? Не, сляпа бях. Питах: Къде е
най-верният път. Седемцветна дъга?
Последвай ме! – сън ми прошепна. Сега!
И вятърът тръгна до мен. Ненадеен.
Запях ли? Не, песен не знаех какво е. ...

Свлачищата
Те не са сал продукт на политика и на корупция,
а на безсилието на общочовешката Когнитивност
за създаване на правилните точни продукти,
които да спрат еволюционната ни пасивност. ...

Есен ми доде, сланата падна,
сланата падна, листе попари –
я свивай байрак, ти Мануш войводо!
Народна песен
На другия ден, след като Съби – Георги Раковски, замина, Вълкан, Стоян, попът и няколко от хайдутите-джинове потеглиха с конете на Спас-Мудамира за столицата. Вълкан преди това се разходи по б ...

Аз хейтер съм - не го отричам
Признавам си това....
Но пошлото и грозното (че е) ....красиво да наричам...
Това не мога....
Аз съжалявам, дами и господа! ...

Тази нощ те искам спешно,
направи ми нещо грешно
и така ще станеш
още по-красив!
Ей, така разбиват се връзки, ...

Часовете дълги са ми кратки,
времето не ми достига.
Като буйни водопадни капки
изтича и не мога да го стигна.
Когато те погледна във очите, ...

И докато сърцето бие отляво в гърдите
и докато има ме в дните,
само ти ще бъдеш
болката и радостта ми.
В нощите студени мисълта ми, ...

Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...

Преди около 250 000 години
Истинските хора не търпяха компромиси относно критериите си за красота, естетика и съвършенство. Замъците им блестяха със светлината на слънцето, или в нюансите на луната и звездите. Горди кули, като копия, се издигаха на десетки и десетки метри над белотата, която бе техн ...

Ах, колко обич се побира във сърцето ми.
Надявам се, че давам ви достатъчно, деца!
И няма страшно – още има!
Додето дойде краят на света!
Не, няма да ми стигнат дните да опиша ...

на Светла Б. Димова
Двайсет дванайсет не беше последна
за милиарди, за много, но беше за теб,
Но въпреки всичко не изчезна безследна,
твоят край е без време но не и нелеп. ...

Живот и смърт и аз съм посредата
И нито жива съм, и нито съм умряла.
Далеч е Слънцето и скрита е Луната
И в тъмнината аз съм малка точка бяла.
Гласът ти чувам, ала отдалече ...

Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...

Една-едничка птица ти да беше ми оставил
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...

Човеци със души на помияри
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...

На гарата,
на стария перон,
ще дойдеш ти
единствен посрещач
и влакът ще пристигне ...

БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...

Отдаденост
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...

Пръст в пръстта,
прах от прахта;
оттам вси дойдоха
и пак в това се превърнаха!
Огньове недозагаснали, ...