Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385.9K резултата
Дневниците на един инсомниак
След заспиване в 4 и събуждане в 8:30 имах странното чувство, че днешният ден се очертава да е ужасен. Може би имам ясновидски способности, дали да не говоря с някоя врачка?
Опитвам се да удавя мъката по безвъзвратно изгубения сън в кока-кола, защото (както обикновено) ме мързи да си направя кафе. П ...
Късно е да вярвам в несбъднати мечти,
късно да доизграждам рухващи стени,
да търся места от Бога забравени,
да гълтам сълзи горчиво сподавени.
Късно е да плащам за нечии чужди грешки, ...
Остави ме, със сълзи да поцелувам самотата.
Нека залезите – вечни и злочести, гният в мен –
преглътналата сълзите на своите надежди,
на гладуване обреклата своите копнежи.
Остави ме, в болка да послушам тишината. ...
През полето препуска дъгата,
разпиляла небрежно седемцветни коси.
По петите я гони насмешливият вътър,
но едва ли ще може да я спаси.
Прекопирана, истински чиста, ...
Да реализираш мечтите си
(ece)
Мечтите! Те са нещо, което таиш за своето бъдеще. Мечтите са всичко онова, което сънуваш нощем. Те са винаги в ума ти. Те са онова, към което те тегли сърцето. Те те карат да вървиш напред. Приемаш реалността и подготвяш резервен план за бъдещето, но за нищо на света н ...
Изгрев меден навън ме примамва така,
сякаш бяла магия ме хваща, обгръща,
но си спомням, че дъжд с пълноводна река
щом се слее и цялата тя го поглъща.
Аз съм огнена плът със подводна душа, ...
Червей когато сърцето дълбае
и пòмисли черни обгръщат го с злост.
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво. ...
Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...
Седя и си спомням за отминалите дни,
за твоите измами и лъжи...
О, ако знаеш само как боли,
когато си помисля, че с другата си ти.
Другата е там, където аз още мечтая да бъда, ...
Боли ме! Не вярваш на моите думи
в леглото на съмване. И вечер, и нощем
на моите лични думи не вярваш!
Не! Всъщност ми имаш доверие,
но не и когато ти кажа колко си хубава, ...
Има два вида начин на живот - единият е този, на който са ни учили нашите родители, семейство, учители, институции. Това е този начин на живот, който е докарал света до сегашното му положение. Но има и втори начин, втори път - това е животът на духа. Това е животът на Бога в нас. Той освобождава умо ...
Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...
Ето, аз те откривам в смеха на утихваща мълния
и те помня и пазя в шепите пролетен мрак.
Но от теб ще си тръгна, невъзможно, ужасно красива
и внезапно ще вляза в горещия дяволски град.
Запотени стъкла ще изгасват еднакво след филма. ...
Тя беше щастливо момиче на тринадесет години. Имаше си всичко – верни приятели, любящо семейство, здраве и късмет. Но ù липсваше нещо. Нещо много важно в живота на всеки тийнейджър. Липсваше ù човек, на когото да даде цялата си любов, цялото си сърце. Човек, който да я обича така, както никой друг. ...
Разбирам езика на цветята. Мисля, че съм го казвала вече. Ще го кажа и на вас.
Имам много цветя в дома си, но само едно от тях цъфти постоянно. С хубави цветове цъфти. Сега, когато ми подариха кокичето, то пак беше отрупано с цвят. А кокичето беше с коренче. В саксийка беше. Намерих му място до това ...
Ранната пролет на 1865г.
Маргиола беше най-малката и най-срамежливата от седемте дъщери на Танас и Зока.
Всяка сутрин баща ù още по първи петли тръгваше, за да храни животните на Богдан чорбаджи, а тя го изпращаше на вратника. Той понякога по топлото даже спеше на егрека* в Балкана, но там нощуваше ...
ПРИШЪЛЕЦЪТ
Овцете кротко хрупаха сочната трева, разпилени като пухкави прецъфтели глухарчета по зеления килим на ливадата. Сред тях, подпрян на гегата в избелелите си дрехи, овчарят Божан прехласнато наблюдаваше багрите на залеза, запалил ослепителен пожар в тревожното небе. Откъм дола невъздържан ...
Да не се чете от лица под 18 години!!!!!!!!
Петър Антонов чакаше в студиото си. Гостът, който трябваше да дойде, не бе като другите. Не знаеше какво да изпитва към него, дали респект и уважение, или омраза и презрение. Може би най-добре е да остане колкото се може по-безучастен. Нямаше представа защ ...