Само още веднъж да те взема в ръцете си.
Ще ми тежиш – надвиснало над хребет небе.
Не ще те прогоня, ще събера ветровете си
и ще оставя да ме къпят без жал дъждове.
Само още веднъж да те взема в очите си. ...

ЩЕ СЪТВОРЯ ЗА ТЕБ
Ще сътворя за теб вълшебен храм
от пролетни усмихнати цветя
и в този светъл храм на любовта
сърцето си на тебе ще отдам! ...

Знаеш ли какво е... да летиш?!
Свободно да си залепиш крилата.
Замах един, а после два и три...
със поглед към небето, не в земята.
Към слънцето, към облак светлосин, ...

Свят пълен с болка и тъга,
ала за мен не е така.
Не мога да плача и ридая,
когато за утеха съм роден.
Не мога болка да почувствам, ...

Зайо пак е на диета -
зеленчукови пюрета,
моркови, спанак, салати
чушки, бамя и домати.
Мечо пък обича мед, ...

Над тепета и птици,
едва доловима,
се прокрадна дъга
и се скри
изведнъж... ...

Понякога съжалявам за действията си,
но знам, че ще платя за грешките ми.
Знам, че ще се боря -
дори с живота труден, който водя.
С усмивка на лицето аз ще се изправя, ...

Падащи звезди
в живота ни
дъжд на оживелите мечти
красива приказка
за виждащи ...

Обичах те и бях тъпа,
и обичта ми, толкова голяма,
е била сляпа.
Всичко превърна се в измама.
Безумно беше твоето поведение, ...

Преди сто лета в една земя отвъд океаните и моретата живеел принц, прекрасен като нарцис. Всички девойки в страната били влюбени в него. Когато дошло време да се жени, заприиждали моми от всякъде, но той ги отпращал една по една. Баща му правел балове, канел знатни девойки – коя от коя по-красива, н ...

Над мене се спуща нощта чернокрила,
развяла наоколо своя траурен креп,
а моето сърце е скръб осланила
и в самотата аз мисля за теб.
Ще дойдеш ли с думи да сгрееш ...

Най-тихият ти шепот, който
по въздуха едва трепти...
За мен не е ни стон, ни зов, а... нота!
И ми се иска да съм пианист.
Да напиша с теб безкрайна симфония ...

... прози
... Тишината, Приятелю, люшка нашите мисли,
както лодка люшка водата... докато ни избистри.
Сънищата и дните споделяме - в съпричастно другарство.
В себе си храним доверия. Не храним коварство. ...

Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00
На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звез ...

Истинска
Нима никой не може да те обича
такава, каквато си - истинска... реална?!
Не, недей да ставаш като другите - банална -
само, за да усетиш как някой в любов ти се врича. ...

В легло от сълзи спиш,
далеч оставаш от всички очи.
Но в себе си пак доброто таиш,
макар невиждащ слънчевите лъчи.
Къде е твоят кораб на спасение, ...

Казах си, че мога да те мразя
в апатично розово
и във почти безшумно синьо.
Всеки ден,
но не и във четвъртък. ...

НОВОГОДИШНА НОЩ
Сякаш по поръчка, за Нова година заваля пухкав сняг и бързо натрупа. Селото потъна в приказна белота. Стоян сложи на кравата сено в яслата и впрегна кобилата в шейната. Снегът изскърца под плазо­вете и шейната с лекота се плъзна напред, оставяйки дълбоки следи. Къщите дремеха под нов ...

Не тъгувай, море,
не можахме със теб да се видим,
ей така, насаме,
да събираме слънцето в миди.
Ти прости ми, море, ...

- Тихо! Нека да послушам тишината,
спокойно е, пристига самотата,
довела болката, гнева и празнотата.
Тихо! Коя е тази непозната?
Тишината си мълчи смирено, ...

Изплакала съм ги вчера, а от вчера нищо не помня.
Заспали са на възглавницата, а дланта ми ги е укротила.
Оглушили са светлината и не ме е страх,
че цветовете ми изчезват в небето.
Ще му шепна какво да чувства, когато настъпя стъкло. ...

Когато съм до теб
Аз песен съм, творена в светлината,
понесена на птичите криле
и дъх съм аз, отронен от листата,
като въздишка от устни на дете. ...

Претръпвам, не мога, издъхвам!
Тази червена, сочна уста!
Така бих прехапал, за да усетя
желязото от кръвта!
Онемявам, не мога, припадам! ...

Можеш ли
Да се усмихнеш
В този свят
Така студен
И да стоплиш някой ...

ЧОВЕКЪТ
Всеизвестно е, че човекът е единственото разумно същество на планетата. Но едно нещо ми е все още неизвестно: защо сме създадени, след като разрушаваме хармонията в този разнообразен на живот свят?
По залез слънце изведох петгодишния си братовчед Николай на полигона до блока ми, за да порита ...