Тихо е, свещите отвън догарят.
Оставам пианото само да ми напомня
и на пода в моята сива стая падам.
Крещящ от болка, душата си
в рамка оковавам. ...

Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...

запази ме за някой дъждовен следобед
с жълто небе
и нацъфтели малки тъжни помисли
на две стъпки напред
все се надявам че си толкова добър ...

този ден реших всичко да е по-различно
ей така напук на всичките си привички
станах бавно пантомимично
ококорил очи след досадния звън
ухилих се на отсрещното огледално не-аз ...

Летя нагоре,
сред красиви рози си проправям път,
а под мене - сироп от злоба, алчност и лицемерие,
облечена в човешка плът.
Виждам твоя поглед, ...

Ти, пшениченокоса,
с елхови гърди,
с изворен стан
и с клисурни нозе.
Обезчестена и свята. ...

Ако във мен се отразява
безкраят на една вселена,
ако сърцето ми в едно пулсира
с хармонията на Всемира,
ако във мен горят като на клада ...

http://www.youtube.com/watch?v=HL8k14tXNzM
Имах те, с меда на устните ти лепнещи,
с уханието на салкъмите, дъха ми спиращи,
със безграничното на моето небе синеещо,
докоснало душата ти с крило треперещо. ...

Душата ми е в твоите ръце, любима.
Душата ми пламти неотразима.
Душата ми със твоята се слива.
Душата, мила моя, е ранима птица,
тъжна, весела, скоклива и игрива! ...

Djogani - Znam ja
1.Kažu da si srećan sa njom,
da si promenio i broj.
Hvališ se da živiš k'o Bog,
baš lepo... ...

Ей я, тази щура луна!
Пак търкулна се надолу, по пътя.
И ми смигва, и вика: Ела!
Тук при мен, досами висините.
Ей я, тази пълна Луна! ...

Искам
Искам всичко максимално,
своевременно,
финално.
Искам всичките добри ...

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...

На нашата улица младите хора
се броят на пръстите на едната ръка.
Самотни старици с тишината говорят
и диплят живота си в стария шкаф.
Пред снимки се кръстят, все едно са икони, ...

СЪБУЖДАНЕ
Самотата ме събуди…
Гоня те в пространството.
Не мога да те стигна.
Ще целуна времето… ...

Сърцето никога не лъже
и не забравя в миг да трепне,
с мелодия ту весела, ту тъжна -
същинска перла белоснежна.
Сърцето знае да обича ...

Стрелите целиха се
в мен,
подобно на играта
"Дартс".
Улучваха дъската ...

В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...

Изкуствено изкуство
Но в този смях сълзи съм спотаила,
и стара съм във младото си тяло;
под доминото истината скрила
и себе си с лъжи съм изтъкала. ...

Днес цветята в парка
се събраха на съвет.
И решиха, бал да почне
утре следобяд във пет.
На пътеката, във бяло, ...

Тази бяла рокля - тя отдавна остаря.
В гардероба, сред палтата, тя отдавна си стои.
Тази бяла рокля още чака. Докога?
Няма да я сложиш, знаеш, и переш я със сълзи.
Тази бяла рокля вече няма да ти стане. ...

В стая от тежки стени,
сърцето притиснато в болки и сълзи.
Нещо в гърдите тежи -
товарът от безбройните лъжи.
В стая от черни стени ...