Нощта е магия красиво-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш, ...

- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...

Потърси ме
Търси ме, когато се изгубиш
във грозния, студен, суетен свят,
когато миналото те събужда,
напомни ти за залез и за бряг. ...

Бързах за теб
Препусках сред звуци и сенки,
… бързах за среща с Любовта.
Страховете си пътьом разгонвах
… любовта ми ме чакаше. Бяла! ...

Когато мъж и жена са заедно,
те и вървят един до друг.
"Етикеция" - казваш ти - "досадна..."
и добавяш - "правило за съпруг."
Вървиш винаги крачка-две пред мене. ...

ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...

Екстаз
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...

Затръшната, залостена врата,
злощастна, крехкичка душа.
Защо при теб изчезна радостта?
Къде погуби любовта?
Плачи, дери, крещи, ...

Цвете мое, моя будна Зорница,
подрумче по пътя ми, дето ме спира,
Мадарска Сила, скална орлица,
изворче бистро, перце от Всемира.
Цвете мое, моя зряла пшеница, ...

Блажени нисшите
ДУХОМ.
Тихи, смирени,
кротки, добри.
В любовта си блажени ...

В трюма на кораба беше задушно и вонеше на развалена риба. Вече седмица Инари не беше виждала небето и започваше да губи представа за времето. Знаеше, че за да стигне до Холанар, щеше да ù е необходим поне месец, а това бе много време на затворено. За щастие пристъпите на морска болест бяха приключи ...

Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...

Да се вдишвам
Времето е спряло - не помръдва.
Само аз опитвам се да пиша.
А водата тежка е и твърда.
Кислородът тежко в нея диша. ...

А може би всичко е просто доза инат и гордост?
Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия?
Какво се случва, когато вместо да ...

Аз живея в очите ти
и утринно посрещам мига,
през зеленото на ирисите си
усмихвам се вечно на света.
Щом нахлуя с полъха, ...

ДЕ Е БЪЛГАРИЯ
Все някога идва ден, когато неизбежно си си задаваме въпроса: ’’Какво е за мен родината? Къде е България?’’
Различни хора - отговори – много...
За мен България – това е нашата природа, нашето минало, героите ни, езикът ни - всичко онова, което човек цени и обича, което му е родно и скъ ...

„Не един писател си внушава,
че е накарал своя читател да мисли,
щом го е принудил да се изпоти.”
Антоан дьо Риварол /1753-1801 г./-
френски журналист и писател ...

Захапала съм своя срам
като предъвкана обувка.
Не мога левче да му дам.
Душата вятърът усуква.
Червилото се изчерви - ...

Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хуба ...

Когато усетя твоето ухание,
аз озъртам се предвидливо,
когато се сблъскам с твоето страдание,
аз успокоявам те грижливо.
Когато те погледна, ...

Сълзата...
Тя е нещо чисто, невинно, но невинаги добре разбрано.
Всеки я тълкува по различен начин.
Но точно тази сълза беше от едно счупено сърце,
от ноктите на предателството на кървави ресни раздрано, ...

Обичам да събличам дрехите ти през кожата,
през душата ти и през Вселената,
в която се пречупваш в другия край на огледало -
закачило се нарочно между пръстите ти някъде пак там,
където конецът се е оплел във възел и без байпас - ...

Беше лято като лято.
Ситен пясък и рапани.
Ситни стъпки, ланшни рани,
плувам бавно към брега.
Езера и океани! ...

Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение.. ...

в-к "Гласът на Ловеч"
Недялко Василев
"РОДЕНИ В БЪЛГАРИЯ"
МУЗИКАЛНО-ПОЕТИЧЕН АЛБУМ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ
Сдружение “Общество за всички” – Троян (доц. Кралeва) и Тодор Трайчев, автор и продуцент, работят по проект, финансиран от фонд "Социално подпомагане" към МТСП . Талантливи деца с увреждания и в н ...

Taка те вдишах със сърцето,
напълних камерите от любов със теб,
в предсърдията влях от дишането
на щастието си в моя словоред.
Дълбоко те задържах в себе си. ...

Докога, докога, докога
все за теб аз ще мисля и пея!?
Докога, докога, докога
все по теб, все по теб аз ще тлея!?
Докога, докога, докога ...

Напъвам се да пиша -
нещо позитивно
и пускам си комедия по кабела.
Кафе със много захар
си пресипвам, ...

Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш, ...