"2л., eд.ч."
Къде отиде радостта
да бъдеш просто жив?
Залиташ по ръба
и гледаш тъпо. ...

Да се прегърнем с огнени ръце
до старата догаряща камина,
да затупти преливащо сърце
под звуците на музика любима!
Да вдигнем тост за страстната любов, ...

С посвещение
Мълчиш, с най-тежкото мълчание...
Със немотата на виновния,
а всеки поглед с теб е изпитание,
и всяка дума е ирония... ...

Студената земя ме вика, с безжални ръце да ме прегърне,
в дупка изкопана да ме зароби и в прах да ме превърне.
Вчера бях дете с копнежи и мечти,
а днес в ковчег изваян сърцето ми лежи.
Смъртта отведе ме в черно покривало ...

НА К.Р.
Ти пак си идвал. Каза ми капчукът,
че цяла нощ под него си стоял.
Навярно си се чудил да почукаш ли
и тъжен у дома си се прибрал. ...

Слънчевото Зайче
Легнал в тихата си стая,
погледът в тъмата впит,
аз съдбата си ругая
и заспивам пак сърдит. ...

Всеки шанс
е врата
да се върнем.
Само стъпка
към теб. ...

Това за мен съвсем
не е прераждане
Не се усмихвай –
моят мрак е постоянен.
Отдавна вече ...

Мечта
Пробужда се градът от тъмнината,
сънливо отваря очи,
опитва се с лъчи да разсее мъглата
и успява почти. ...

Имало някога пет мечки, които вървели по пътя. Имената на мечките били: Кико, Мико, Дико, Вико и Рико. Те вървели през мрачна гора с безброй сенки. Било много страшно и мечките се озъртали непрекъснато. Скоро гората свършила, но от другата страна имало бърза и дълбока река.
- Какво ще правим? – Попи ...

Ще бродиш сам из горската тъма,
ще чуваш само тихи птичи песни.
Това навярно твоя е съдба,
животът ти е пълен с неизвестни.
Сред шумните и бързащи тълпи ...

Цял живот събирам бели перца,
паднали от гърдите на нежните птици...
За да ги хвърля в лицето на нечия кална съдба.
Дано да полепнат - и бялото текне,
в очите съдбовни - и се превърнат в смирена молба... ...

*Ожесточено търсене*
Ожесточено търсене в една съдба,
осиротяло утрото е без душа.
Превиват се върбите, като болни,
със жълтеникави листа по жилавите клони. ...

ЧЕРНИ КОНЕ
Черни коне се надбягват във мрака,
рият с копита и облаци вдигат,
гривите лъскат, сбруите тракат,
с тътен земята сякаш изригва... ...

Хората казват "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Аз не съм загубила нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си притежавал. Само че спечелих нещо много ценно - приятел. Позволявам си да те нарека така, защото така те чувствам. А колко ме беше страх. Ужасявах се от момента, когато ще те п ...

В този наш краткотраен живот,
изпълнен с интриги, жестокост и злоба,
някой си мисли, че е полубог,
друг се държи като царска особа.
Вярваш, че си безсмъртен, велик ...

посветено - ЧГС!
Не идвай, когато съм тъжна.
Ела сега!
Живи въглени за теб
ще запаля, ...

Никъде няма да ида, мой облачен броднико.
Тебе ще чакам, да се завърнеш -
в края на пътя ти, тука под ореха...
Ела, да те приема.
Ела, да те прегърна. ...

Допускам те
отново във сърцето
с мелодия
от тръпнещи копнежи.
Разстилам жаждата си ...

Очи, лице, сърце... как да те опиша?
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там, ...

Секунда, стопена в олово.
Стените на моята стая
са сиви.
Безвремие...
Успокоен заспал си ...

Песента е по текст на Емил Ганчев, на когото изказвам специална благодарност.

Много често ние се възприемаме като отражение в очите на другите и забравяме да се объщаме към себе си, да правим самоанализ и да знаем кои сме, а не кои трябва да бъдем. Затова трябва да говрим за себе си не само с другите, но и със себе си. Но искам ли да разговарям сама със себе си? Понякога се с ...

Бях излязъл от час по география, отчаян от положението на селското ни стопанство, след краткия разказ на учителката, и си спомних, че в този отрасъл парите от еврофондовете са спрени, поради обичта на управляващите люде към финикийските знаци...
Вървейки замислен към нас, реших да се обадя на баща с ...

Б О Г О Р О Д И Ч Н О
Мираж ли е, че дълго си ме чакала,
божествена, като сонетен стих,
а боговете вместо теб са плакали
и са удавили в сълзи копнежа тих? ...

1982
1982
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
Прострян под плътната сянка на ореха и под похлупака на шума на полето, уханието на див джоджен и сено, ромона на звънците, Карата сънуваше как в тъмна нощ се прокрадва в миришещите на гюл дворове на турчина и заравя тъкмо срещу кьошка на харема изсъхнала и вързана с навосъче ...

Не ме пречупвай - тъкмо разцъфтях,
сърцето ми повика пеперуда,
ухая на обичане и грях,
опитай ме и няма да си тръгнеш.
Не подминавай - огненият цвят ...

Да изгубиш времето
е като длан без линии.
Като ноти без петолиние.
А аз съм се свила под листата
и ухая на есен. ...

Хижа край гората
със стройните ели
и пътечката позната
сред росните треви.
Канят ме припряно ...

Харесвам се на трийсет и една -
по-дръзко и уверено красива.
Не мамя свойта женска суета,
а вярвам, тази възраст ми отива.
Чаровни и по-женствени черти ...

Докосвай!
Докосвай ме!
Цялата.
Със очи.
Кафеникави. ...