Аз твърде късно тръгнах на война
и пацифистите ми се намръщиха.
Освен разжалвания старшина,
и знаменосците дори се връщаха.
Мундирът ми - широк във раменете, ...

Тяло женствено извивам -
материята лека разлюлявам,
в чувствено движение се протягам.
Случи се...
Погледнах те в своята въздишка, ...

По горещината ми върху клепачите,
по тръпнещите ми извивки,
по избуялите трепети в бедрата ми,
по сричащите устни от желания,
по парещите пръсти и по допира, ...

В гората, на другия край на света,
живее вълшебница стара.
Посреща с усмивка добра утринта,
замръква с коктейл и китара.
И времето сякаш не стига до там - ...

Ти ме изкушаваш.
Увличаш ме да страдам.
Обичаш ме и ме обличаш.
Знаеш как...
Страдам, но ме унижаваш ...

Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но и пръстен си имам - от глина.
Този мъж не говори добре, ...

Предизвиквам онази любов,
насъщната, от болка да не стена,
не, не е най-търсената,
не, не е за удавника брод.
Предизвиквам онази любов, ...

Защо ли всичко виждаш и всичко усещаш,
към мен щом погледнеш и предусещаш,
че аз се боря със свян и смущение,
пристига за мене свято вълнение?!
Защо ли от много километри дори, ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Завръщам се бавно полека,
губя всяка позната пътека.
Пътят е труден и нов.
Малко е късно за остарялата любов. ...

В забързания ден
на делник, пълен с мрак,
идва светъл ангел
и говори ми едни слова...
Ела да ти покажа светлината, ...

14.10.2008
на Петър
Днес е четиринадесети октомври!
Тази дата с теб завинаги ще помним!
Преди две години в този ден се запознахме. ...

Обичам те !
Няма да те изгубя,
вече осъзнах...
Досега живях в заблуда
и тръпнех скрито от страх. ...

Чакай малко... Спри!
Не затваряй душата си!
Остави вратата отворена,
за да мога да вляза,
когато си сам и ме търсиш, ...

Картина първа
От време на време
душата ми се отваря
като небе
и думите се изплъзват ...

Всеки път, когато си край мен,
аз те изпивам с поглед,
ти правиш моя ден
по-красив от птичи полет.
Никога няма да забравя ...

Бродяго,
сърцето е ловец самотен -
омеква, вкаменява се, преде.
Подобно доверчива котка,
то чака малко обич, ...

И тази нощ съм с теб, приятелю.
Спокойна е със тебе вечерта.
Отново нашите среднощни разговори
лекуват моята душа.
От толкова болезнени раздели, ...

Натежали са вече очите ни.
Есента се прокрадва в нас.
Медът намокрил устите ни.
Е, вече заместен от фас...
Обичта ни, изтекла от вените, ...

* * *
През мен премина любовта
и разбуди скрити вопли.
А по хоризонта на света
изпълзяха есените топли. ...

Провокирано от картината на обичаната от мен Вирго99 (Ася Толедо) "Сънувам слънчогледи"
Слънца в делвичка си натопила,
да топлят зимните ни дни.
Радост те са и усмивка мила.
Бяла светлина от тях струи. ...

Събудих се в 5:20. Сякаш съзнанието ми се отвори в един миг. Мислите така стремглаво нахлуха в главата ми, като че изобщо не съм заспивала. Първата ми мисъл отново беше за теб. Виждам те пред затворените си очи, виждам лицето ти, очите ти. А когато те видя не мога да ги погледна открито. Страх ме е ...

Ще се погубя - с толкова любов
не мога още дълго да живея.
Туптенето на моето сърце
е тътен, а да спре не смее...
Да те обичам - толкова боли ...

Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Объркан ...

Помниш ли как се гонехме по брега на морето и аз закачливо те пръсках с вода? Как ми подари празна мидена черупка и ми каза, че ако в нея имаше перла, тя не би блестяла повече от една моя усмивка? Отдавна беше, бяхме ние. Сега си само ти, сега съм само аз.
Опитах да забравя тези сини спомени, но те ...

Мила моя мамо, строга и добра
от все сърце ти благодари
твойта дъщеря, че съм тук сега,
на планетата Земя.
Нашият Създател теб ...

Очите ти пленително-красиви,
очите ти игриво-закачливи,
погледнат ли ме мисълта ми спира,
сърцето почва ускорено да пулсира!
Ту кадифе са нежно-галещи, ...

Като лист обрулен от есента
преминава животът, почувстван едва,
заглъхват възторзи, надежди, мечти,
сякаш не са били в нашите дни.
Отнася ги бързеят на вечността ...

Изстина стаята
за миг
и се разплакаха
парчета невъзможност
по стените. ...

Победих те в собствената ти игра!
Разкъсах те на парцали.
Някога ти с мечтите ми се подигра
и захабена ме остави.
Станах твое огледало. ...