Утрото се ражда с твоя образ,
вечер ме приспиваш с нежен спомен,
щастлив съм, че днес отново ще те видя,
до теб ще бъда и моят поглед
в тебе ще се взира... ...

Във двора ни щедро смокините зреят -
аз помня вкуса им и плътния цвят.
А близо до нас се протяга и кеят,
кресливите гларуси волно кръжат.
Преваля следобед и мама ме вика. ...

Звездите ярки бавно избледняха,
зачезват като капчици роса,
красиво и безмълвно те изтляха
и се загубиха във твоята коса.
Далеч на изток хоризонта ...

Нали сърцата ни са силни
и светът без нас загива?
Нали сме често муза
и вдъхновение лирично?
Нали в нас се сбира ...

Писма до никъде
„Здравей, мила!
Помниш ли как…” и поредната отминала случка, останала в нашето общо минало. Така започва всяко твое писмо… писмо без отговор…
Ами моите писма? Кой ли знае, та аз винаги пиша просто поредното писмо до никъде… Писма, които ти никога няма да получиш. Писма, които ти нико ...

Вече е есен.
Листата танцуват -
във валс и танго
те стъпки редуват.
Полюшват се плавно - ...

Беше хладна нощ с пречупени мъгли.
Ветровете сляха своите бесове в ураган...
Ветрове ли? - Не! Отново беше ти...
От болка полумъртво разпилян...
Беше хладна нощ и знаех - ще боли, ...

Да те обичам, значи да гоня вятъра,
да търся отдавна изчезнала никому ненужна сълза.
Знаеш, че тази сълза съм аз самата...
Умирам и се раждам в теб,
изпепеляваш ме, а още искам... ...

Кажи ми, майко мила,
откъде я вземаш тази сила?
И не се ли, майко, уморяваш
цял живот да я раздаваш?
Откъде я вземаш таз усмивка, ...

Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утр ...

Акорди... лежерни щом прозвучат.
Сърцето тихо възхищението си композира.
Дори делничните реалности ниско да кръжат,
подарената от приятел мелодия се провира.
Единствена и неповторима заредена с тях, ...

Спомени далечни
връщат ме при теб.
В трепети сърдечни
тлее порив блед.
С блясък, не угаснал ...

Не ти ли омръзна, живот, да ме тъпчеш -
от твоята чаша отрова да пия -
след подлите удари бавно пристъпвам,
лицето си в длани разплакани крия.
Но свивам юмруци и щом ме удариш, ...

Стигат ми шепа улици,
око на котка и лято.
Фелини, “Флойд”, кротки ужаси,
и “Танц със саби” и “Прах на вятъра”.
Яд ме е да си спомням, ...

Омраза се чете в техните очи,
презрение, възмута и завист.
На "различност" никой не е свикнал
и всичко ново ще се разруши.
Бъдете силни! Надарени с въображение деца, ...

Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...

Стоя...
и взирам се в звездите -
ярки и недостижими,
и мисля пак за дните -
тежки и непреодолими... ...

Светът, окъпан в кръв, ме гледа,
по детски пълен със невинност.
Стреми се вечно към победа
и с някаква тъй плашеща обидност
те тъпче зверски без пощада, ...

От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...

"Човек се ражда да даде другиму любов. Оня, който никому, дори на куче не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят, по-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората, те няма да го запомнят с ...

Не вярвай, когато ти кажа-
покрий с пепел спомена жарава-
устата може всичко да казва,
сърцето не дава нивга забрава.
Даже на птица да се превърна, ...

Момиче с разбито сърце,
момиче, разделено на две,
момиче с въже в ръката,
момиче с празнота в душата.
Момче, обичащо до болка, ...

Тъжно. Бодро.
Tъжно ли трябва да е,
когато се разбере,
че животът е несправедлив,
хората подли, ...

Всеки петък се събираме с колегите и колежките в любимия ни ресторант. Аз доста време отсъствах, защото или съм на работа, или съм на среща с двете ми приятелки, или на среща с откровенци. Или любимите ми петъчни вечери, когато взимам малката Симонка и до неделя вечерта живея в приказка.
Една петъчн ...

Събудих се, а теб те няма,
студено е и страшно празно,
отекват стъпките ми в тишината,
събудих се, а теб те няма.

Ти бродиш по света - Любов,
ту сбръчкана, ту в бебешко лице родена.
От миналото твоят рицар верен,
на стара кранта във ръждясали доспехи,
до днешния ни век модерен - ...

Всеки ден е начало на нещо.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха. ...

Любовта ни е игла, забодена
в ревера на онова сако на лятото,
от глухарчета ушито, в спомени...
Ти влизай, вратата е отворил вятърът.
Дъждът ли пак така ни изненада?! ...

Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...

Ще се завърна някога отново
там, където в сънища съм бил,
там, където под звездите ясни
още никой не се е родил.
Ще се завърна в свят измислен, ...

Не ме хвали, ако си ми приятел...
Хвалебствията са за празноглавци.
Недей бъди число във знаменател
от гъзолизци и от дупедавци.
Не ме мажи със захарна глазура, ...

>>>>> по пълно слънцелуние
>>>>> чезнат часове
>>>>> и плосък става и равен
>>>>> светът
>>>>> полюси на паралелите ...

Сянката на тъгата
прониква във сърцето.
Усмивката на жената
изчезва в небитието.
Спомените черно-бели ...

От любов сърцето си изгубих,
от любов душата си погубих,
от любов теб от мен прокудих,
от любов, друг така и не залюбих.
Знам, че времето лекува, ...

Кой ти слуша писъци кога надгробно пеят?...
Дай му на народа кървища да гледа как се леят!...
Дай му кошници с домати да насъсква хората,
не, зверовете!...
Нека си направим наши си кориди, ...

Ще ви разкрия малка тайна -
Ромео се оказа женен.
Не че нощта не бе омайна,
не че не беше с мене нежен.
Но не политна над прегради ...