ХАМСТЕРЪТ
разказ
Бяхме се уговорили да отида някой ден у тях да се видим. Живее сама наблизо, но аз все нямах време да я посещавам по-често. Тя е моя приятелка, бивша колежка и преди доста години – моя учителка по история.
Обадих й се по телефона, че днес мога да я посетя. Уточнихме час и отидох. Ап ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...

„Смайваща по своето тъпоумие е юридическата формулировка: „Право и задължение на гражданите е...“ Невъзможно е едно и също нещо в едно и също време и отношение да е и право, и задължение. У нас право на подрастващия до 16-годишна възраст ли е да се образова, след като в Конституцията на Република Бъ ...

Избор на модели за ефективно взаимодействие между логопеда и останалите специалисти в екипа за подкрепа на личностното развитие
Йорданка Донева- логопед, Миглена Терзиева- ресурсен учител, Николай Бонев- психолог
П ъ р в о с р е д н о у ч и л и щ е „С в е т и С е д м о ч и с л е н и ц и “
град Търго ...

_ Шефе, самолетите са тук! Визите ли паднаха?
_ А? Спокойно, всичко върви по ноти! Сега имаме Американска нота, после Иранска...
_ Те са в Безмер! Безмерна наглост!
_Сега ще ги насоля. Тези хора не разбират Български! Дай ми мухотепката или сакчето за пеперуди… Не по добре телефона… Hello, brothers ...

Това е последното лято любовно,
изтлява полека днес в мен радостта.
Раздялата идва със сълзи съдбовно.
Отивам си вече, ще бъда сама.
На плажа мълчеше към мен безразличен, ...

Дядо Тодор се наведе леко към гишето. Нагласи си очилата. И попита благо.
- Моето момиче, в колко ще да пристигне влакът на Ориент Експрес?
Жената от другата страна го изгледа раздразнена.
- То си пише на таблото, бе, господине. Не можете ли да четете? Защо ме питате през пет минути? - Направи физио ...

БЯЛО СРЕБРО
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Кой е изсипал бяло сребро
върху моята глава,
та ежедневно бялата сърма ...

Роден съм и живея в град голям –
изпълнен с хора и надежди.
Разхождам се из него често сам
и все еднакъв ми изглежда.
Видях в сумрака пейчица една, ...

Кафене.
Двойка непознати
в своите седемдесет.
Хванати ръка в ръка са.
Усмихнато жената ...

Пролетта винаги е била сезон на колебаещото се, но настъпващо неумолимо Равновесие на силите. На Мрака и Светлината, на студа и огъня, на радостта и тъгата. На живота и смъртта. И макар все още да бе ранна пролет – плаха, чудеща се дали си заслужава въобще да се ражда или пък е по-добре да даде по-д ...

No te escribo con mi propia mano,
sino con el sueño más quedo de la cuerda.
Tal vez así comprendas
cómo a medianoche los sentimientos me besan.
Despierta estoy, incluso en la noche. ...

Прощавам ти за всичко и на себе си —
за чакането…
за всяка моя мисъл, която те е викала
в мълчанието.
За нощите, ...

Пакетите от санкции все се множат,
участниците се делят на гласни и съгласни,
но Европарламентът сочи верен път
"да приласкае скръбни и нещастни"*.
Задачата е трудна - как да навредим ...

старт
две точки
зърно до зърно
допрени устни между тях
ципа набъбнала от свян ...

Ще разкажа днес накратко,
за града на моя Татко,
в който - той се е родил
и детенце там е бил.
Град, известен със тепета, ...

На плещѝте си носим седем декади,
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...

Не търси света да те променя,
нито чуждия глас да те води.
Най-голямата сила е в това
себе си докрай да съхраниш.
Да вървиш, когато пътят плаши, ...

Небе, небе, небе, небе…,
защо ли розово блести?
Защото слънцето грее
с пурпурни лъчи.
Трева, трева, трева, трева…, ...

Тайната всевечна скрита е във времето.
Там е цялата сила, която търсим от век.
С мечтата - да си млад, да си знаещ и силен.
С две думи, щастлив и преуспяващ човек.
Но търсейки невидяното, някой намери ли време ...

Бяла си, девойко, та бяла,
като кисело млеко цедено,
и кАжи, ка да не те пофала
с туй дупе добре гледано?...
С тез, двете, големи, динести, ...

Реактивният самолет преряза небето ниско над него. Звукът не беше просто шум — беше разцепване на въздуха, кратко напомняне, че светът над него не се интересува от това, което се случва вътре в него.
Той не го проследи с поглед докрай. Само остана да гледа празното място, където преди миг имаше движ ...

Дъждовно и прохладно е през юли
и лятото облече воден тюл,
минути леки капки са обули,
водата ме люлелее люли-люл.
Харесва ми, но странен ден е този, ...

Той пазеше храма на Последната Зора —
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...

Той пазеше храма на Последната Зора —
в свят, където истината бе разтворена в бездната.
Но мраморът вече стене и се пука отвътре,
древни сенки прииждат като прилив от мрак.
Петима маскирани убийци, с остриета като съдба, ...

Червена нишка в нощта се вие,
протягам длан към тихия простор.
Душата ми под свила тиха крие
един копнеж във своя жив затвор.
Студена лунна светлина ме гали, ...

Че корабът щял да потъне
вечерта някакъв плъх обяви.
Прогнил бил и скърцал много,
едва плавал в тези мътни води.
И се разбягаха ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Стига толкова. Повече никого няма да гоня.
Вече знам цената на фалшивите усмивки,
зад които се крие просто поредната лъжа.
Раздадох всичко, без да питам за сметката,
а накрая разбрах... ...

Когато сутрин се събудя,
навън е вече малко чудо.
Дъгата шарена в небето
е мост за приказки в сърцето.
Светулка нощем ми намига, ...

А знае, дяволски е нужен и
боли, когато все мълчи
Без вятър нощи теменужени
изплакват своите очи.
А лятото сезон е сушав и ...

Пеша. Така отидох.
Пътят беше стръмен. Целият с камъни, дето им викат павета.
Към гробищата пътят винаги е стръмен. Каменен, казват.
Е, за този път знаех, че не е каменен, задето има гробища наблизо. Просто не допусках, че за танковете ще е по-лесно да слязат.
До гробищата беше поделението на войска ...

.....---.....Оттегчен прескачам от програма на програма по телевизора.
Световно по футбол,... Световно по футбол, брейй не се наиграха бе, сякаш нещо друг спорт на света няма, подкрепено с изкуственото въодушевление, фалшивия патос на коментиращия '' Страхотна намеса на вратаря '' или ''стража '', к ...

Беше прекрасен ден. Слънцето блестеше в меката си светлина, там в синия небосклон, птичките пееха. В далечината можеше да се чуе песента на морето- така спокойна и нежна. Улиците и парковете бяха препълнени с хора. От играещи деца, до стари баби и дядовци почиващи си на пейка. Перфектен ден, като из ...

Туп-туп
Сърцето ми бие,
Но аз няма къде да се скрия.
Протегнати алчно към мен и с очи,
В които омраза и злоба личи, ...

Целият живот е чудо,
вярвай в чудеса!
Виж небето като лудо,
сътвори дъга!
Чувал ли си сред полята ...

Вятърът беше толкова жив и опасен, че клоните на дърветата сякаш се отлепяха и изчезваха.
Вдигаше пепелта от земята и правеше мъгла, от която очите болят до ослепяване.
Имаше в него една опасна лекота. Играеше си с всичко по пътя, омаловажаваше го, сякаш беше перце.
С всеки миг усещах как се надига ...