— Е?— започна разговора с въпрос Ейриен
— Какво, “Е”? — отговори на свой ред въпросително Вирон
— Доволен ли си от отговорите ѝ? — уточни Дъховодителят
— Не мисля, че това има нещо общо с онова, което очакваш от мен. — невъзмутимо продължи Вирон.
Ейриен се усмихна едва-едва, но за зоркото око на Вир ...

Денят израждаше нощта. Туптеше болничната стая.
Светът презираше това. Не се научи да мечтае.
Плодът политаше напред. Не се спогаждаха телата.
Дали ще бъде сам и клет? Страхът разкъсваше душата.
Нощта излизаше без страх. Животът плачеше за нея. ...

Да съм надежда ли? Да, зная, че го мога,
характерът ми – честен, с лустро неприкрит,
пожар от тъничката клечица кибрит
и от светулки – за бродяги греещ огън.
Да бъда друга ли? Аз всеки ден съм друга, ...

ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВСЕЛЕНАТА
Тревата мълчеше, когато я тъпчех,
когато свистеше косата злояда,
когато нагазвах сред нея до кръста,
пиех росата, крадях звездопада ѝ. ...

Красотата си отива -
някак странно
безвъзвратно си отива...
И питам се, защо ли гола се яви пред мен,
ту тъжна, страстна, много дива... ...

Вкусовият ми рецептор
преди дни се повреди;
две недели край небцето
нямам вкус и апетит.
Сутрешните палачинки ...

Дали ще спре пред портата ми Лада
или пък- сянка на прегърбена старица,
с усмивка да ги срещна ми се пада.
Не съм звено от новата матрица.
Учих се на чест и на достойнство, ...

За него мога книга, спокойно да напиша,
макар да кажат после, че книгата издиша.
Че книгата е дребна, че книгата е малка,
че книгата не става, дори за изтривалка.
Аз тази своя книга, ще пусна на пазара, ...

Минно поле от мазоли!

УЖ
Светът ли? Някой ни го взе.
Взе любовта и радостта човешка.
Говореше - ще сте добре!
Дори не питахме. ...

П А Р А Л Е Л Н И Р Е А Л Н О С Т И
Господ никога не приемал молитвите
на президента Абрахам Линкълн,
защото никога не е бил сигурен,
кога той се моли и кога се бъзика. ...

И няма повече.
А другото са пледоарии
на неизкупени вини.
По плочника
на манастири алени – ...

И изведнъж посред кавга
Пада една сълза, поредната война
Думите “Тръгни си, остави ме сама”
Се изплъзнаха от дълбоко в моята душа
Тръгна си, останах сама ...

Усмивка,крива,лудост дива...
винаги играеш на Калъч.
Крещиш но...никой нищичко не чува,
май само сън ,сънуваш.
О ,мъко моя,недоволна,бъднице. ...

И все го нарушавам някак си,
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите ...

Лято и щурци
Отново съм на село, при корена, при рода,
седнал съм пак под старата асма.
Вечер е, отново щурците ни пеят сега,
оркестър от щурчета ни усмихва, серенада. ...

Качественото стихотворение не се лее като вода, нито пък — като олио. То се лее като ракия, която се лее като олио!

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...

Гръм, грохот, ... страх и ужас!
Вратите адски сякаш се отварят,
безпомощно небето гледа
и слънцето раздира въздуха със блясък.
Стените затреперват и рухват с трясък. ...

Благодаря на проф. д-р Нева Кръстева и акад. д-р Йордан Камджалов за предоставената възможност да посещавам лекционните курсове в „Академия музика“ и вдъхновението да анализирам музиката!
Вместо предговор
В тийнейджърската си възраст се увличах по различни философски учения. Четях Спиноза, Хегел, Мо ...

Там, дълбоко в гъстия шубрак, тайна пътека се крие.
Следвам пътеката с вълнение аз,
себе си искам да открия.
Ето, в лилавия здрач, проблясва телце на малка светулка.
Тя е моя верен водач от времето на първата люлка. ...

Тази килия бе различна. Не толкова тиха, но пък осветена от колеблив синкав пламък, заключен във въздушен сферичен кристал. Сякаш самата светлина не искаше да докосва студените камъни.
Иренвейл, все още окована в черни диаманти, бе поставена на средно висок каменен постамент, заобиколена от стени, и ...

(пее се с мелодията на "Катюша")
Нацъфтяха чушките на двора,
патладжанът върза кичест цвят,
но пазарът също е за хора.
Зеленчуци там ще се берат. ...

перфектна бележка
която не принадлежи
на теб

СКАЗАНИЕ ЗА ИЗГУБЕНАТА СЯНКА
Аз не зная съдбата ли беше решила да срещне
шепа хора – различни, от краища – все непознати.
Връхлетялата буря събра ни – и про̀сти, и грешни,
в дом случаен край пътя, отворил врати пред бедата. ...

ИЛИНДЕН
... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии, ...

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...

В наметалото на това тленно тяло
измина безброй пътеки живот
с аскетите в знойна пустиня
и с рицари в кръстоносен ход.
Посрещна много превратности, ...

Най-хубавото пазя за накрая —
защо с времето да си играя?
В него да се вместя — няма как,
то все ще ми подложи крак.
Но накрая то вече е без сили, ...

Молитва,
зачеркната с устни

В ново, в нещо ново
Да направи "дупка" -
През "скали", препятствия
Различни - за духа
Радост е това. ...

Когато тревите барутно, изсъхнали
в милиарди опасни комбинации.
събират лъчите във фокус
и под давление на температурната,
рискова, висока стагнация ...

Очите ми са тъмни
следи по пясъка
и пълни с влага.
Вълна по тях пробяга –
и ги няма, ...

Когато ми тежи далечен грях,
молитвено прошепвам нежни думи.
Аз знам, че страшно много закъснях.
Разделя ни земя. Не ще ме чуеш.
Разделят ни години, тежки дни, ...

Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...

Роден край, роден дом и небето над тях
в моите сънища често прегръщам,
над зелени поляни стремглаво летя
и щaстлива при теб се завръщам.
Моя мила, корава и нежна земя, ...

Очи отворени, затворени, все тая...
Решат ли, че си лош... начин ще намерят
да те наклеветят. Зъл си и защо?
Защото застъпил си се за доброто.
Заплашват... клеветят, доносничат. ...

И вие сънувате, вярвам -
не рядко, сънища прекрасни ...
От моя най-красив сън, даже,
по-красив сън е - в който летя …
Мога ли хълма да забравя - ...