Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 606 резултата
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
  110 
Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...
  320 
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
  239 
***
Спокойна сутрин, обичайна:
два гълъба отдясно - на оградата,
отляво - катеричка упражнява се във бягане.
Защо ли бяга тя, и накъде?
Въпросите са само в моята глава: ...
  148 
  349 
  276  10 
  182 
  287 
  340  17 
  320  20 
  183 
Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...
  127 
Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...
  204 
Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...
  163 
НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...
  150 
**
О, как откликва умът на тез умно-философски слова,
чужди на любов и смирение и не по-мъдри от сън.
Как трепва сърцето от близкото нему човешко скудоумие
поднесено на златен поднос. И не вижда цялата глупост,
да наричаш ''прозрение'' туй що е презряно от самия Творец. ...
  143 
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
  174 
Усмивка, но очи с тъга.
Говорене и няма самота.
Сълзите, мисли в тишина.
Пленена в времето душа.
Красива клетка на една мечта ...
  131 
Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...
  95 
Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си ...
  155 
От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...
  159 
Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своят ...
  201 
Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...
  144 
В кривото огледало на душата ти
образът на другия.
  127 
Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...
  135 
.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
  199 
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...
  239 
Мира нямам!Мира не виждат очите ми!Пожари не гаснат в душата ми!
Това не бяха дела и екзекутирани съвести!?Не случайно Сократ изпи отварата с бучиниш,за да докаже със смъртта си вината на завистта в крепостта на овластените архонти!
Колко ли от нас се поучиха от човеколюбието Христово,че Синедриона ...
  215 
в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...
  190 
Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...
  87 
Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...
  218  11 
Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...
  109 
Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъщест ...
  287 
Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...
  238 
В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...
  254 
САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...
  136 
БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...
  222  10 
ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...
  109 
В този сайт няма нищо различно,
от проблемите в тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика, коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...
  253  13 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...
  164 
Предложения
: ??:??