Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...

Когато съм тъжна, пия чаша кафе.
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...

ПОСЛЕДНОТО ТАНГО НА БЕРТОЛУЧИ
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Разбра от новините, че родното му село е в пламъци и гори. Беше го напуснал с родителите си преди повече от шестдесет години. В него нямаше вече нищо, останало от корените. Може би само една тъжна и олющена от съдбата безлюдна къща, която наследниците така и не можаха да си поделят. Знаеше, че пред ...

Помагането - връзка
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...

Все логически задачи
към нас животът влачи –
въпросите ни парят
и често се повтарят.
Отговорите знаем, ...

Осъждаме мъжете, които сеят семето си под път и над път, но в крайна сметка те затова са създадени. Това им е мисията. Да преборят конкуренцията съседна и вътрешноматова и да се възпроизведат.
ChatGPT каза:
Да, природата ги е програмирала като ходещи флашки със само една функция — да разпространяват ...

Аз и ти — безкрайно влюбени,
ръцете твои — миг спокойствие,
душата твоя — миг спасение,
лицето твое — миг щастие.
Ти бдиш над мен — усещам, ...

/Мъж/
Пазвата ти се вълнува също като ято птици,
не пернати са обаче, а горещи любеници.
Пазвата ти се вълнува, като в мрежа, два шарана,
но шарани, ако бръкна, няма с' сигурност да 'фана... ...

Тихото е нежно, цветно
и забулено е в тайна,
слънцето отгоре метна
свойта влюбена безкрайност.
Думите се будят рано, ...

даровитостта е друго
проявление на
любовта

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...

Жена ми е много ревнива, ще знаеш - хвана ме брадатия за слушател.
На всеки месец, два и избива отвътре въпроса - ти мене обичаш ли ме, защо се ожени за мене, никога не е късно да се разделим и т.н.
Явно е семейна черта, защото и майка и беше така, може би и баба и да е била такава, знам ли, че и пр ...

Къде отиде всичката тази любов?
Къде са целувките ни?
Къде са прегръдките, усмивките, радостта?
Липсват ми прегръдките нощем.
Липсва ми да се сгуша в твоето рамо. ...

Дали от болка аз пиша?
Второто ми аз въздиша.
Дали успях аз в играта да се запиша?
Само знам, че душата ми издиша.
В миша дупка ли да се скрия, ...

Съзерцавам тихо тишината.
Цветове танцуват във плътта.
Осъзнавам чувствата в душата.
Така се забавлявам с нощта.
Отвън всичко е като прозрачно. ...

Мъглата беше плътна като мокро платно, опънато над малкия черноморски град. Къщите се губеха една в друга, а светлините от пристанището проблясваха неясно — като отражения от забравени спомени. От морето идваше постоянен, равен шум, тежък като дъх на звяр, който не спи. Вятърът носеше сол и ръжда.
В ...

на Любовта се
осланят - на Който и
Бог да се кланят

ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий. ...

Сънувах – имам си къщурка
с градинка малка, двор зелен,
кутренце тихичко щъпурка
в ленив и топъл летен ден.
И сгушени цъфтят в лехите ...

ПРОЩАЛНО
Като запалено сено
жълтее слънце на баира.
На мене ми е все едно
живея ли, или умирам. ...

Бавно отвори вратата на кухнята. Подпря се на рамката на вратата. Пое дълбоко въздух и прекрачи.
Гледката беше странна, но по своему изумителна. Като в картина на импресионист
Нела седеше на стола до масата, неестествено извила глава към вратата, сякаш очакваше някого. Очите, полуотворени, го фиксир ...

„Между сенки и светлина“
Куплет 1:
Всяка мисъл ме дърпа в друга страна,
гласове в ума ми шепнат: „избери една“.
Но как да вярвам, когато всичко боли, ...

СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж. ...

ГНЕЗДО НА БОЛКАТА
... как искам да съм меко треволяче, да ви погаля в светлия ви сън –
или – когато мното ви се плаче, в сълзата ви да чезна с обич вдън,
в химери и мечтания унесен, да спре за миг светът да ме боли! –
и всяка сутрин с леката си песен да ви събуждам с Третите петли, ...

От радост до болка - през сълзи ... . Без глас, сълзите се процеждат - от радост, от мъка - в последно време ... Сдържам емоциите не лесно, въпреки че - опитвам се поне, но съм чувствителна, прекалено ... Защо да крия, плача честичко - причини, поводи почти всеки ден, и какво не - все ме разнежва .. ...