Изперчи се петелът на кокошката.
- Искам да ми снесеш три яйца наведнъж, не едно след друго и нека да е на щастие.
Кокошката се чудеше какво да прави, как така да стане и пък точно три. Петелът ли да смени, с три петли ли да се оплоди. Появи се котаракът Чочо и я успокои, че той нея ще я оплоди. Туй ...

Светът си отива... нещастен, различен
с исторически данни прегрява...
и е все по-чужд, неразбран и циничен,
дори сред научната плява.
В упадък телата вървят към голгота. ...

Трохи в шепата държа.
Забравихме за хляба.
От лев към Евро,
без шега,
цените скочиха в кадрил. ...

Най-дълбоката болка е тиха
както стряхата, сгушена днес
зад бледнеещи в спомена щрихи
не е дом веч, а само адрес.
Там прозорецът вече не свети, ...

Утре ще ми мине! Но днес боли
Така навярно се забравя.
И огънят, раздиращ до сълзи
Запалва силно и прогаря.
Без теб не мога, ти ще можеш ли? ...

В четирийсет и втората зима на моя живот
ненадейно огря ме повторно най-светлото чудо! –
от плътта ми Творецът откъсна узрелия плод
и любов безусловна, безмерна, отново пробуди…
Синеоката радост върви неизменно до мен… ...

СКИТНИК БЕЗ ПОСОКА
Край огъня, догарящ тази вечер,
не се намери място да поседнеш –
от пътници, от странници, предтечи,
прочели само вчерашния вестник. ...

На бара седеше страхотна мадама –
мадона рисувана с тонове грим.
Аз пък си следвах мойта програма –
леко превключил на пияно режим!
С уискито паднаха всички задръжки, ...

Защо съселяните на Личо Леев му прикачили прозвището „Розовите очила“? На какво се дължал страхът им от него? Каква била причината за празненството им и защо се оказали разочаровани?... - Отговорите са в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...

Заобичах сънищата си
Само в тях мога да те целуна
Да те гледам без вина
Да държа ръката ти безкрай
Да заспя в косите ти ...

Денят ми мина интересно,
позабавлявах се чудесно!
От ранна утрин аз кормувах,
на светофарите лудувах.
Кое по-първо аз да сторя, ...

Две момици, две сестрици
присъстват неразделни на трапезата
Едната казва се Ракия
а другата наричаме Туршия
Щом първата замае ни със алкохолни пари ...

Когато решиш да умираш,
животът ти се струва неуместен.
Поживя. Хайде – стига.
Опита се да бъдеш свестен.
Не оставяш никаква следа. ...

Ухаят лалета в стаята тиха,
по кожата ти се разлива шоколад,
свещите дишат и нощта притихва,
изгубени сме двама в безкраен глад.
Пламъкът трепва златист по стените, ...

Love of my life,
come to me,
breathe me in,
hold me,
love me. ...

В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...

Страх?
Но надали.
Смърт витае във пространството, във моя дом.
Смърт, не впивай ноктите си в мен!
Знам, че имам грехове. ...

Опа! Сметките на българите за електричество за изтеклия месец януари са двойно по-високи в сравнение с тези от декември. Всеки може да провери, ако не за декември, то за ноември колко киловатчаса е изразходвал и да сравни числото с киловатчасите изразходвани от него през януари. И да има някаква раз ...

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

Другарят му наистина го чакаше на ъгъла с укорително изражение.
– Не можа ли да ме измъчиш повече? – попита рязко вместо поздрав. – Да не искаш да се появим последни и доместикът да ни нарочи още преди да сме потеглили? Виж каква навалица е! Как ще си пробием път до двореца?
Леон неспокойно се озърн ...

Всеки е виждал поне веднъж в живота си дете да си играе в калта или в пясъка и това много да го привлича. Когато е валял дъжд и са се образували локви, нещо ги кара да цопат вътре с крачета. Тази кал, вода и пясък са като една безкрайна вселена, която ги кара да мислят за приятен и мил спомен от нещ ...

ЕСЕНЕН ВАЛС
Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни
мечтите намират крила, висини. ...

По полето сняг белей,
потокът весело шуми.
За Пролетта си песни пей,
плете дантелени води.
На всяко камъче припява. ...

О, любов, облечи ме със щастие,
погали ме с целувки от нежност!
О, любов, усмихни ме със утрото,
с топлина от тиха безбрежност!
О, любов, накичи ти косите ми ...

Здравейте, уважаеми слушатели на аудио сериите „Небесен национализъм“. Днес бих искал да ви разкажа една история. Искам да ви запозная с едно кратко литературно произведение. В него, разбира се, има не малка доза художествена измислица – главният герой и сюжета в първата част на творбата е плод на в ...

...и Любовта ни ще премине времето,
а Вечността ще ни дари с криле,
във Ангелския кръг,
обърнати един към друг,
безспирно ще мълвим: ...

Красавице Есен, добре си дошла!
С килим многоцветен, тъкан от листа,
и с полъха нежен на бронзови дни –
мечтите намират крила, висини.
Октомври – усмихнал се – вече е тук, ...

Парите никога не стигат,
а всеки ден и всяка нощ
все нови сметки ни достигат,
опрели в гърлото ни нож.
Работим, ала няма начин ...

Родена в миналия век,
догонвам новите неща,
но пътят не лек
и иде ми да изкрещя:
„Една бурмичка завъртете ...

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: ВЕЧЕРЯ В БУНКЕРА
„Крепостта" вече не беше просто строителна площадка. Под Вила Етер се простираше истински подземен град, осветен в меки кехлибарени тонове. В централната трапезария, пред огромна маса от рециклиран дъб, седяха хората, които трябваше да спасят бъдещето. Или поне ...