на Тодор
Слънцето не свети, заслепява...
Слънцето не топли, то изгаря...
Слънцето е толкова желано
и ние като нощни пеперуди ...

Много ми липсваш!
Мислите ми ти обзе със взлом,
чувствата – изпепеляващи душата.
С твоя поглед, мил и лъчезарен,
проникна в мен и в моя свят омаен. ...

Вълноломът ням е
за тъгата,
присъща му е яростта,
дълбоко във утробата
му морска ...

Докосване - нежно
и времето спря,
това ли е нашата любовна игра?
Телата ни - чакащи
споделения вик, ...

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...

Когато ми е студено,
се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.
Ако ми е натъжено,
се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.
Постепенно разбирам, ...

Коварно красив, невидим за хора,
чийто ум е поробен и глух,
нежен до болка, непознаващ умора,
пъстър и смайващ пролетен дух.
Влял се в кръвта ми покорна, ...

Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно - ...

1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...

Понякога идваш в съня ми,
сам с любовта, идваш, ала си отиваш с утрото.
Оставяш сълзите пак по моите очи,
оставяш сърцето само и тъжно.
Смирено приемам деня и своята тъга, ...

Само твоя
Пътека не намирам затревена
и лутам се сред къщи и коли,
навсякъде е зона забранена -
аз тръгвам си - не ме моли!... ...

Преди да те достигна, се разминах
със блясъка на падащи звезди.
Катапултирах... после се издигнах,
но там в небето ми не беше ти...
Преди да се родя, умирах трудно, ...

APOCALYPTICA & LAURI YLONEN - LIFE BURNS
We break our enemies with fear
And we've seen how the tears come around
We built our confidence on wasteland
We've seen how the walls come down ...

Дланите ни са в прегръдка здрава,
прехапвам устни и не искам да те пусна!
Готова на всичко, какво ми остава?
Целувка последна, неистинно вкусна.

Стаята я огряваше сутрешното слънце. В нея беше още по-светло, когато слънцето се отразяваше в белите възглавнички по пода. По стените бяха закачени портрети на неговите предци, извършили геройства и кражби, които бяха давали, но и които бяха грабили с жестокост. В стаята се носеше приятен аромат на ...

Обичам те, малко мишле!
Отново
Бях твоя.
Исках те!
Чаках те! ...

Eдинственото, което остава, е музиката.
Тя ме крепи и чрез нея продължавам,
и в ритъм времето минава сякаш неусетно.
Нижат се дни и часове и всичко се изменя,
под темпото се движи и сякаш ...