Отивай си! Любов измамна, безпардонна.
Пътищата черни, явно са ти отеснели.
Изтърка се за кратко, а те търсех всесезонна.
Пак новата със стара ще карам аз на смени.
Отивай си! Любов безкрайно прозаична. ...

И старецът си тръгва, вписал силуета си,
в сбирилото на селски празници.
Бастунът му почуква - клюнът на врабчето,
и гледа го небе, от делници опразнено.
"Ненужен си!" - отекнаха баирите. ...

"Д-р Время, д-р Время, через тысеч долгих дней..."
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън. ...

Нощем.
По редовете се въргалят запетайки.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошмарите.
В тъмното. ...

Построх ти към сърцето мост,
да бъде твоят дом, а ти избра да бъдеш гост.
И днес очите да плачат ги боли
и време е сърцето да плаче с кървави сълзи.
Пий сега сълзите ми и дано да се удавиш, ...

Когато малкото ни време
превърне се във мъки лесни,
тогава връх над нас ще вземе
красивата и мила бездна.
Тя идва, за да ни нахока, ...

Пуснете поета!
Пуснете го волен!
Свободен дух нему е нужен!
Когато докосне ви
с поглед поетът, ...

Нарисувай ми, художнико, любов,
но чиста, излязла от романа,
да бъде тя красива и добра,
без натрапчивия вкус на драма!
Нарисувай ми, художнико, море, ...

Върнах се
под синьото небе,
дето ме очакваше
салкъмът.
И синкопно ...

Вържи с вериги двете ми ръце,
въже през кръста
тялото ми диво
към мачтата,
без дъх, да прикове ...

Обичаше ме всяка неделя,
попиваше до капка моите сълзи.
Деляхме обща постеля,
погребахме надълбоко всички лъжи.
Измислихме си общо име, ...

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на ...

Това е нещото,
което трябва
да се преживее,
като сънищата,
които мамят ...

Тъмни страсти в мен бушуват,
грешни мисли в мен лудуват,
че жена съм с две лица -
и праведна съм и съм грешница.
В безлунни нощи теб сънувам, ...

Ти си моята роза, моята Роза.
Красива, ти си най-красивото цвете.
Тъй ухайна, със своя аромат ме пленяваш.
Всеки път, когато докосна твоите цветове,
се влюбвам отново и отново. ...

КОЙТО МЪРЗЕЛУВА -
ГЛАДЕН ПОМИНУВА
Тръгнала в полята
дружина сърцата:
- Да режем, Косе, лозята. ...

"Празен си от толкова невлюбване,
а не се научи да обичаш..."
/ Павлина Йосева /
Врата на спомени. От страх потръпвах
зад нея да не ме издебнеш ти, ...

Аз
искам
да
избягам!
Вик! ...

Слънцето за миг поспря,
огледа се потърси своята сестра.
Видя я и със силен глас извика:
"Луна е най-красивата над цялата Земя!
Добра е тя със мен и с всички хора на света!". ...

Родих се просто eй така,
всичко мислех за шега,
животът празен ми се струваше дори,
със много хора обградена бях,
ала тъга бе обвила сърцето, ...

Жадни устни,
освежителни капки
пролетен дъжд.
Влюбен поглед
на момиче ...

За нощите неспани,
за миговете разпиляни,
за дните преживяни -
не си виновен ти.
За дългото очакване, ...

Казвала ли съм ти някога,
в онзи ден, когато бяхме заедно -
как не посмях да те докосна?
Помниш ли... Исках. Безумно.
Всепоглъщащо. Страстно. ...

Защо се върна? Не съм те чакала
да го направиш! И пак ли, като вчера,
ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани,
посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна. ...

В памет на бъдещия Девети май
Те бяха разгромени!!!
Веднъж, във минало тъй близко и далечно,
те бяха разгромени!!!
Девети май с Победата положи край на зло нечувано и "свръх-човешко". ...

Кольо войвода и кладенецът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един дълбок кла ...

К'во ще кажеш за тази една готина живот с мен? Не беше ли това най-големият ти кошмар? Не пропиля ли 12 празни месеца в моето присъствие, всяка вечер, празен ден след ден, нощ след пагубна нощ? Нима не видя тъмната ми страна и уплашена не обърна гръб дори за миг? Нима понасяше лесно миговете ми на м ...

Някога, във времена ужасни,
в робство милий наш народ,
от болка сълзи той проливал,
за да е свободен, а не роб.
Робството жестоко, като ...

спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...

На велможите
Виновна съм пред вас, виновна,
че съм невинна и добра,
че слава и пари не гоня
и не изпитвам жалък страх, ...

Ветровито
Дълго вятърът бърбореше
колко много е живял...
заспиваше, а после спореше
и вярвах му, че много е видял... ...