В памет на Тоше Проески
Ти, като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста, ...

Have I told you lately that I love you
Have I told you there's no one else above you
Fill my heart with gladness
take away all my sadness
ease my troubles that's what you do ...

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон: „Всичко в света е ограничено, освен любовта. ”За мен любовта е онази двигателна сила в живота, която ни кара да се обичаме, отдавайки себе си в грижи и внимание на любимите хора! Една проверка на нашата значимост, отразена в огледалото на ре ...

Зимно почистване
Идва лято,
ще правя зимно почистване
на душата си.
Прашните спомени ще забърша единствено. ...

Тишина. Безмълвие и аромат на мента.
Спокойствие с цената на тъга.
В безкраен миг превръща се момента.
В мълчание се ражда красота.
По коридора - шум от тихи стъпки ...

Прибирахме се вкъщи. Гледах лицето си, което се отразяваше в стъклото пред мен. То се намираше пред седалката и правеше разстоянието пред нея още по-тясно. Наблюдавах ръцете си, които описваха фигурки във въздуха, докато ти разказвах какво бях сънувала миналата нощ. Това се повтаряше всяка вечер. И ...

Рисуван свят
Построихме си наново светове,
nарисувахме по тях картини –
с есенни и летни цветове.
Добавихме и аромата на маслини. ...

Ако... сърцето е тиха река,
кротко заливаща бреговете
и докосването е щедростта,
от която искрят очите, отразили
дълбоко скрити слънца, то ...

Марина
Гъста мъгла обвиваше града. Студ. Хората гледаха по-малко да се мяркат по улиците на града. В този забързан и неприветлив ден едно момиче с окъсани дънки седеше на тротоара и гризеше нокътя на пръста си. Разпуснатите и кестеняви коси се спускаха над раменете на момичето. От терасата на сивия ...

Къде си, мое мъничко детенце,
празнуваш ли рождения си ден?
И късаш ли поредното цветенце
от приказния рай благословен?
Тъгуваш ли за майчината ласка, ...

За него :)
Чувствал ли си се някога тъй влюбен... че да не можеш да спреш - да мислиш за него, да жадуваш да го видиш, чуеш и почувстваш?!
Но аз дори не го харесвам... Мисля, че го обичам... но не мога да го кажа, нямам тази смелост.
А и какво би станало, ако му призная за чувствата си?!
- Най-много ...

Emilio Jose
Soledad es tan tierna como la amapola
Que vivo siempre en el trigo sola
Sin necesidad de nadie, ay mi Soledad,
Soledad es criatura primorosa ...

ПОП КРЪСТЬОВСКО
контрапункт на патетиката
Апостоло викат
съм ази предал
на кол ме побиват ...

Не си отивай! Тъй е рано.
В нощта пропяват тихичко щурци,
но без тебе няма смисъл. Няма!
Една звезда във миг ще изгори.
Не си отивай! Утрото пропява. ...

Пипитах слънцето защо залязва
и луната почва да блести.
Защо след ден нощта проблясва
с онези хиляди звезди?
Защо се сменят в черно-бяло ...

Гори, гори... във мен гори.
А тебе все така те няма.
След всички тези мъчни дни,
сега разбирам - всичкото е рана;
и рана в мен са твоите сълзи, ...

Ето ме - разпъната на клада,
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне ...

С пламенна любов обичаше ме ти
и пламъкът топлеше ме в студените дни.
С устни рисуваше по мен най-прекрасните мечти,
в които бяхме само аз и ти.
Когато ме погледнеше, караше сърцето ми ...

Тайна
Заключих в сърцето си тайна
и тя се превърна във рана,
която неспирно боли.
Заключих в сърцето си тайна. ...

Не мислете, че само някого обичам.
В стихове за вас душата си изричам.
Обичам ви, това не мога да го крия.
Искам всеки автор с любов да открия.
Стихове творите все така прекрасни, ...

Широко затворени очи...
Затвори си очите
и се вгледай в мен.
Изолирай се тихо
и пак помисли. ...

Самота и плач в сърцето.
Как да се освободя?
Тъй мрачно и пусто е небето.
Как отново да летя?
Нямам криле, нито крилати мечти. ...

По-рано чествахме годишнина от обесването на Левски. Може би защотото ни е било интересно как се е борил за целите си, как се е лишавал и т.н.
Сега във всеки от нас живее един Апостол.
Нека днес, освен Левски, да споменем и нашата вяра и да си пожелаем да нямаме предатели покрай себе си!

Търсих те навсякъде,
между листите, разхвърляни по пода
от отчайващите опити да те пресъздам.
Търсих те и вън, на двора,
сред цветята, там някъде събран, ...

Натуралистично
Боб със орехи в пиперки -
музика за моите черва.
Всички плачат, нос държейки.
Сигурно и аз ще зарева.

Господня вечеря (Причастие) + бонус!*
Вземете, яжте! Хлябът е моето тяло. - взе и чашата и като благодари, даде им и рече:
Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма да пия вече този плод на лозата до онзи ден, к ...

Акустика. Под арката.
Поредна спирка. Отразява ме.
Музика в душата...
Музика ли?!?
Звук от счупени стъкла, ...

Всички чели сме и чудесно знаем,
приказки за принцове, принцеси.
И понякога тайничко мечтаем
за живот тъй приказен и лесен.
Бленуваме любов, без корист - ...

В този мрачен ден
аз чух твоя зов студен,
който накара моето сърце
в лед да се скове!
От твоя спомен тъмен, ...

Специални топли поздрави на Нилана (Еми) и Романтик (Ицо) за рождените дни днес! Миличка ги издаде с вчерашния си стих:)
Поздравявам и Петинка, Никол, Веси (Веселина) и всички останали Рибки в сайта (не ми се сърдете, не мога да изброя всички...) за предстоящите им празници!
Мили Рибки, бъдете ни жи ...

"Born To Be My Baby"
Rainy night and we worked all day
We both got jobs 'cause there's bills to pay
We got something they can't take away
Our love, our lives ...

Защо, читателю, кажи ми,
болезнено редят се мойте рими?
През тежки сълзи... все неутешими,
не зная аз, но ако можеш ти... отговори ми!?
Задавена от мъка най-зловеща, ...

От рози с повод ми е втръснало.
По празници ли все ще ме обичаш?
Едно "Обичам те", до голо лъснало.
Вземи си го! На тебе не прилича.
Червеното на розата е моят дом. ...

***
Като в безименна симфония
проблясва вечер залата,
цигулки се надбягват с гласовете
... търсещи отплата. ...

Прекръстих се и днес във мислите.
Със утрото ти пожелах да си обичан.
В картина нарисувах аз мечтите си,
с които ти напускаш дните ми.
Пренаписах с лъч от слънцето ...

В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност, ...

Не се попитахме
какво ни взе страданието.
Изстрадахме го тихо
и зависимо.
Като че ли със него ...