Искаш нежност? - нима
тя ще ти помогне да станеш по-силна?
Искаш обич? - момиче, осъзнай се,
няма нищо в тази наша обич.
Искаш вяра? - отново грешка, ...

Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...

Затяга ме за гърлото невидимо въже,
а корабът спокойно се дави в плитчините.
Глупак си, капитане! Осинови мъжете,
които мразят отказ и никога не питат.
Напълно си раздадох и празната взаимност. ...

* * *
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите... ...

Годишнина. За кой пореден път...
Цветята от предишната умряха
само след ден. Погуби ги грехът
на мислите, които в мен валяха.
Несресана съм... Даже нямам грим... ...

Защо ли не плачем,
когато умираме?!
Защо ли не помним,
когато се раждаме?
Боли ли? ...

Февруарското слънце
пръска топли лъчи.
Под снега всяко зрънце
спотаено мълчи.
Топлинката поглъща ...

Изгубени
Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!
Да оставяме топли по пясъка дири,
да мажем с летни и морски бои! ...

. . .
Дълго слънцето мъкна на гръб,
а животът се свечерява.
Връстник съм на самотата
и на вкоренените си ...

Бавно ме убиваш - мен и любовта,
сякаш си забравил нашата мечта,
сякаш си оставил мен и любовта,
да чакаме във ъгъла - да чакаме смъртта...
Тръпки ме побиват, лед, студенина... ...

Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...

Таня слезе от колата и влезе в сградата. Беше вечерта на 14 февруари, Свети Валентин. Трябваше да се събира с класа си но в последния момент реши да се събере с класа на най-добрата си приятелка. Когато слезе по стълбите, миризмата на цигарен дим, шумна музика и виковете напомняха, че не се празнува ...

Прехвърча смс - искрица,
да слее се в човечен плам,
за няколко оставени дечица,
сами във тъмното, далече там...
И всеки лев е глътка обич, ...

Пристъпи бавно и чаровно,
с усмивка грейнала в захлас.
Изрече словото любовно,
с треперещ и пресипнал глас.
Червена роза ми поднесе, ...

Мразя те!
Ти ми разби сърцето!
Мразя те!
Изневерил си не веднъж и когато разбрах, се срина върху мене небето!
Мразя те! ...

Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.
- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.
(Връщат се май ...

"Как ли е пронизано сърцето ти от болка,
щом дори нощта не може с мир да те дари?"
Странстваща е моята душа... Плаче и покой не намира. Бяга и търси, а вятърът носи сладникавите песни, които са като отровни куршуми за сърцето ми, но продължавам упорито да се самоизмъчвам, без да се опитам да спра бо ...

Μόνο για σένα
Σβήσε το φως κι ασ' τη σιωπή να μιλά
είναι στιγμές που λέν' τα μάτια πολλά.
Η μοναξιά δεν ήταν φίλη καλή
δεν είχα όνειρα, ώσπου σε γνώρισα και ζω απ' την αρχή. ...

Виждаш ме и казваш, че съм тъжен.
Че слънце в мен не иска да изгрява.
Една усмивка теб не може да излъже,
че аз не страдам, аз не страдам.
Очите като призрак ще потънат ...

All About Us
They say
They don't trust
You, me, we, us
So we'll fall ...

Реалността "Tук и Сега", ad hoc
(с оглед на случая), е толкова различна,
колкото много са консенсусите лични
във всеки споделен "мисловен кръг"
със своите културни суб-традиции... ...

В oчите ти искра блести,
защо не ми говориш ти?
Защо жадувам аз за теб сега?
Жестока, сама - властваш над света.
Защо удави моя сън? ...

Наемам се с нелеката задача да опиша с думи нещо, което не може да се опише без да се почувства със сърцето! Беше 27 февруари, студен, зимен ден... Валеше сняг, аз вървях, прибирах се от училище и слушах Dream of mirrors... Телефонът звънна... Беше най-добрата ми приятелка, викаше неистово, нищо не ...

Искам да изтръгна спомените до един,
искам да отрежа косите,
да прекърша мислите.
И да ме боли -
толкова красиво. ...

Животът... какво е той? Колко струва? Нима вече и той се обезцени и стана незначителен за другите? Хората живеят ден за ден и ги е страх да мислят за утрешния, защото не знаеш какво те чака зад ъгъла. Толкова много неща има за научаване, а ние сме тук за толкова малко време, а и не проявяваме такова ...

Вампирска любов
Дявол с ангелско сърце
или гълъб с черни криле:
какво си ти?
Каква е тази твоя сила, ...

ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...

Времето минава забързано и неусетно.
След година - утре, утре вече днес е. И тече...
Не пита накъде си тръгнал -
поглежда те и отминава.
Не пита дали изпълнил си желаното - ...

...
В сънища бавно се стапя душата
и мисли се мятат на бели крила,
високо нагоре и ниско в земята
уморени почиват в прах и мъгла. ...

Спира ВРЕМЕТО,
когато отива да се люби със ЛУНАТА.
Говоря с теб в главата си,
но не мога да остана на МЕЖДАТА.
Не забравяй, че утре СЛЪНЦЕТО ...

Годините безспир край нас летят,
за да се завърнат с бъдещето на децата.
Оставят те в косите ни сребро
и правят ни по-мъдри, по-богати.
А всеки ден чертае хиляди съдби ...