По кална пътека дойде
и не забрави нищо да вземеш,
усмивката чиста на дете
или пък - погледа нежен.
По кална пътека дойде, ...

Помислих,
че летя над синевата.
Затичах се
да слея длани с твоите.
В усмивката ми, ...

Какво ли е да си брутален,
отрова с чашата изпил,
звезда сред шоу актуално,
стените със земята изравнил?!
Какво ли е да си коварен, ...

ПОДАРЪК - 2
На този ден аз искам да съм с теб.
От утрото до залеза - сами.
С безброй мечти, загледани във бъдното,
да станем с тебе по-добри. ...

В този светъл утринен ден -
толкова свеж и чист -
Слънцето нежно протяга лъчи и ме гали.
Аз се събуждам от усмивката му.
Колко е бяло! ...

Не викай след мен,
аз вече си тръгнах.
Заличих следите,
които водят към теб.
Сега ме викаш. ...

Полунощ. Една самотна пейка в парка, от онези, за влюбените. Имаше издълбани сърчица със инициали в тях и имена, много имена. Повечето от тях, може би, живеят вече само на пейката... Но това е без значение. За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия. Момичето с големи, черни като на ...

Предложи ми да ме хванеш за ръка.
Вплети пръстите си в моите и не ме изпускай.
Подели разходката си в топъл дъжд със мен.
Ще ходим двама, мокри и не ще кажем нито дума.
Покани ме да погледаме играта на звездите. ...

Над табора е тъмно като клюка.
Мирише на луна. Узряла дюля.
А вятърът зад хълма се потурчи -
като евреин зад арменска булка.
Мъжете стъкват огън - да танцувам. ...

Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно, ...

С лъчи... и плам...
Слънце блести, усмихва се мило...
И докосва, знам, морни Ви души,
а снегът блести с надежди бели,
за теб пак, сърце, слънцето трепти... ...

''Тайно омагьосан''
Знаеш ли, че по теб ума си аз изгубих.
Може да е реално, а може би не,
но знам, лудо е, че сгреших
като в теб се влюбих. ...

* * *
В този град
всички улици водят към изгрева...
И всеки светофар е доказателство,
че зимата ще свърши... ...

И небето да се сгромоляса,
и земята да пропадне,
и тялото греховно да заспи,
будна ще ми е душата,
ще те дири чак до пладне - ...

Като сянка след теб ще вървя.
Ще те пазя и гледам отблизо.
Ще избърсвам сълзите ти вечер,
когато уморен от тъгата притихваш.
Ще се радвам със теб на живота. ...

Надежда
Земята заплака със сълзи, спря да се върти.
Душата ми се сля, със нея откъсна се и продължи.
Болка, вяра и надежда - хванаха се за ръка.
Сърцето ми прие покана... от тъгата. ...

Когато някой те прегърне си мислиш,
че никога няма да те пусне.
Този някой те кара да се смееш и изведнъж изчезва... Няма го...
Няма я любовта, но има спомени и то хубави...
Продължаваш да живееш в сънища и мечти, защото любовта я няма... ...

Розата в ръката му беше единственото зелено растение в радиус от около сто хиляди квадратни километра. Той погледна към хоризонта и видя размазания от адската мараня пейзаж на пустинята. Пътят беше пуст както обикновено. Само от време на време горещият и сух като от сешоар вятър търкаляше по прашния ...

МИТКО УЧЕНИК
Митко вече е голям.
Сяда на бюрото сам.
Пише, трие и рисува -
и забравя да лудува. ...

Истинската любов не може да те погуби. Тя може само да те накара да тръгнеш по друга пътека.
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...

Умирайки, искам да съм в черно облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си, ...

(приказките на Пилигрима)
Назад...
Назад през Вековете...
Водопад и пръски огнени.
Тече огромната река... ...

И всеки път...
Всеки път, когато се опитам да избягам,
спирам и отново се връщам назад...
И всеки път ти си там и да те обичам
е най-естесвеното нещо на света - рай и ад! ...

Накарай ме да те намразя
накарай ме да ти простя
Удави ме в сълзи
После с прегръдки ме спаси
Покажи ми щастието ...

>> Оглеждам се - пред мен мечти убити,
>> надежди, смазани от страх!
>> Вик пронизващ чува се под руините,
>> кънти в далечината фалшив, престорен смях...
>> ...

Прекрасно знам, че ти си вече зает,
но кажи го това на някой поет,
нека той да напише,
че в любовта няма измама
и обичали се някога двама... ...

Падам пред теб на колене.
Прости ми!
Обичам теб!
С него бях.
Казах и да те лъжа аз не мога! ...

Върнах се там, откъдето тръгнах,
вървях дълго, сама... бях сълза!
Спирах ли, не спирах…
Не знам... Просто се прераждах в мечта…
Миех си лицето, но не помагаше… ...

Ден след ден.
Нощ след нощ.
Живот след живот.
Човек след човек.
Гоним се като прашинки. ...

Алиса влезе в широко скроения двор. Беше направен от лилав плат и много слънчеви снопове...
Лилав плат и слънчеви снопове...
Алиса разпери ръцете си така, сякаш искаше да полети (а тя го можеше), завъртя се и се усмихна...
Дали имаше птички, или нямаше?
Дали трябваше да се радва, или да бъде тъжна? ...

Душата ми... Ранена птица...
Разкъсва се болезнено на две...
И дири топлите зеници...
Жарта на твоите ръце...
В ромона тих на дъжда... ...

Изгаряй ме с любов,
когато аз съм лунна.
Изпивай ме с омайност
и нека да съм слог,
от който сетивата ни се раждат...! ...

Доброта в наследство
На Петя Дубарова
Когато вечер всеки спи, когато черен е светът,
цветята свойта яркост са загубили. Аз знам - над мене бдят
очи - добри. Небесно сини. С дъха солен на морско лято. ...