Изживени удоволствия
Блъскат се в ума ми стари спомени
за отминалите дни.
Вдъхновяват ме за нови подвизи,
но... уви ! ...

РАДОСТ
Аз пак те чакам, моя земна радост,
да дойдеш ти във мойте тъжни дни.
Да върнеш в мен надеждите, които
ме подмладяват, щом сме с теб сами. ...

“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...

Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува - ...

Любовта не се търси,
тя дори не се губи...
Любовта се случва -
Ей така...
Нечакана - притихва във душата... ...

Бях тръгнала на някъде,
с житейска самота облечена,
с тихата стъпка на болката
и си мислих, че не на любов…
съм обречена. ...

Сол
Преобръщат ме морски вълни и талази...
Единствена следа по кожата ми - сол...
Пришпорвам времето, останала без дъх, в пот обляна...
Единствена следа по кожата ми - сол... ...

Разнищих си душата, разпилях я в мисли,
разтворих я във вакуума от безтегловни пространства –
за да я принудя да заплаче, и да си каже всичко…
Тогава, когато от небето се сипе порой.
Да я поръся със звезден прах – ...

БЛУДНИЦАТА
Лежеше полугола,
свита като псе
в прахта.
В кръв и синини. ...

Приятел на дявола
Късно в нощта седиш сама, безпомощна.
Сълзи на тъга извират от този малък пламък.
Тази гледка ме кара да се чувствам прекрасно,
но разтапя моето сърце от камък. ...

ПЪЛНОЛУНИЕ!!!
Действителността всъщност е реална,
а алчността не спира да твори,
същества невидими, брутални, гадни -
в душата градят развалини! ...

Контрастите са хубаво нещо - карат те да се хилиш на абсурдността, с която някой някога си е позволил да сравнява две еднакво прецакани неща, за да изтъкне по-голямата прецаканост на трето. Хаха, всичко е прецакано. Да живее Владо.
Преписах си съдба.
Сега съм щастлива.
Откраднах си живот.
Доста е ху ...

Щом можеш да се смееш,
значи не си мъртъв...
Щом можеш да живееш,
значи следваш своя път...
(моя мисъл) ...

Мислиш, че живееш... дишаш, обичаш, ходиш...
но идва момент, във който разбираш, че...
си дишал, колкото да живееш...
обичал си само, за да докажеш на себе си,
че все пак не си без чувства... ...

Искам. Тебе. Сега.
Няма те. Самота.
Тръгвам. Близо си.
Времето. Красотата.
Има те. ...

Мисля.
Творя.
Горя.
Така живея.
Така копнея. ...

В кабинета на лекаря
(на акушергинеколозите от 9 ДКЦ)
Пристъпвам плахо в кабинета,
обхваната от ужас и от страх
от прегледа интимен предстоящ ми, ...

Животът е вятърна мелница.
Душите плачат -
няма вятър, дъжд вали.

Отгледал ме е вторият баща.
Обратно преброих - да стане първи.
Затворих си очите и видях
как бяло ме прегръща. Като щъркел.
Спасихме риби в хиляди реки - ...

Студени сърца
Каква дума да избера,
без да обидя и нараня.
Дали е нужно да отворя уста
или просто да замълча. ...

Българското национално достойнство. Този така нужен елемент в съзнанието на българина, даващ му самочувствие и каращ го да се гордее с произхода и кръвта която тече във вените му. Трогателно...
И наистина прекрасно. Предполагам, че така се стояли нещата преди доста години. Трудно ми е да пиша „докла ...

Здравей. И тази нощ те викам.
Странно е. Прощавай ме. Съди.
Недей ме слуша - аз съм никой.
(Колко скромни са човешките съдби.)
Днеска се замислих и потънах ...

Ден светъл в черна душа мъка поражда и не умее да се освободи тя от тялото празно и от сърцето изгнило. Дъх поема и не стига му той да вдъхне на ума си покой в орис черна на пустия свят заради горест черна и сълзи черни. Зов вече няма. Душата е клетка, а сърцето палач. Всяка сутрин гилотинирам страх ...

На Ян...
Банална мисъл, в сивотата протрита,
не пробожда - конец във игла.
Нова утрин посрещам. Измита.
Очите отварям с пясък-следа. ...

Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш, ...

Любовта ми към Русия
Обичам Русия.
Обичам я нежно, но здраво, горещо;
Най-много от всички ония
чуждици - обичам Русия. ...

Студеният февруарски вятър ме обгръща
и с леден дъх душата ми прегръща.
В ръцете ми - грубите юзди на болката,
но нямам сили да я спра, вкочанена уплаха...
Черно-бели спомени като на лента ...

Не навреме пристигаш. Разчиствам. Дома си.
Май не само него. (И себе си...)
Отварям прозорците въздух да влезе...
(А защо ли затварях очите си!?)
Знам, че не бързаш. Дошъл си за дрехите? ...

Тъпан заби тежко и гръмко,
гайда заруча, ехо се носи.
Моми запяха нежно и звънко,
юнаци танцуват по тревата боси.
Хоро дълго вият, извиват. ...

На игричка някаква с
живота си играя,
намирам се в лабиринт,
лъжливи изходи, капани
откривам при всеки следващ ход. ...

Искаше ми се...
Искаше ми се светлина, докато не разбрах, че и в мрака има светлина.
Искаше ми се топлина, докато не се опарих.
Искаше ми се една голяма лъжа, докато не чух звукът на истината.
Искаха ми се ласки, докато прегръдките не ме задушиха. ...

- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.
Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно ...

Недовършена целувка остави, тръгайки си от града.
Плача в тъмнината, стена в самота.
Тръгна и отново съм сама,
тръгна и остави празнина.
Дните вече не са ясни и щастливи ...

Тя седеше сгушена в завивката си. Беше сама, мракът я обгръщаше от всяка нейна страна. Очакваше утрото, но то беше безкрайно далеч… нямаше да го дочака. Тази нощ някой беше отнел любовта и. Слънцето за нея няма да изгрее, въпреки че се нуждае от неговата закрила. Прекалено дълго е чакането на утрото ...