Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. М ...

Аз зная, аз винаги ще зная,
истината все пъпли във вените ми;
някой път я гоня, не желая
погледа ми светъл да очерни.
Виждам мръсния прах под снега, ...

Ужасна мисъл
тегне в съзнанието -
смазваща същността ми
с болката на времето.
А тя е родена в ...

Тихо се спускат клепачите,
галят нозете ми жълти листа,
голите клони попиват сълзите ми,
стичат се капчици жива вода.
Усещам дъха ти, събрал плодовете ...

Искам всичко да е както преди,
искам да тръгна след онези следи.
И онова очакване несигурно...
Толкова силно желая времето да върна назад,
толкова силно мечтая за онзи свят, ...

... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...

Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...

Сред полето на гордия Карловски балкан, който на пролет разстила зеления си губер, а на есен се гизди в златисти одежди, е сгушено китното селце Столетово.
Столетово е преименувано - от с. Карасарлий през 1935год. от будни съселяни. То приема завинаги името на героя на Русия и България, героя на Шип ...

В полето бяхме с нея в късен час.
Аз докоснах с трепет нежни устни.
„Люби ме ти до болка, до екстаз,
с мен бъди брутален и безчувствен!”
Сетне уморена ме помоли нежно: ...

Осъждаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Но виж, че вън е бялата луна
и тази нощ ще е съдбовна,
недей мълча във сива светлина!
Целуни на часовника стрелките, ...

На другия край на света
Когато слънцето при тебе свети,
сама посрещам със тъга нощта,
броя звездите, сякаш са монети,
вълшебно нарисувани с ръка. ...

Свободата е най-големия дар в живота на един човек. Да имаш правото на свои мисли и действия е смисъла на едно съществуване. Чрез свободата чувстваш, че си жив. Личностната свобода е блаженство, но свободата за един цял народ е самият Рай.
През 1878 година нашите прадеди, след много мъки, след море ...

Ръцете ти самички ми говорят,
разказват ми нечувани мечти,
събрали нежност и копнеж безкраен
в годините, като безмълвен вик.
Ръцете ти са орбита, в която ...

В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...

ONE REPUBLIC - STOP AND STARE Lyrics
This town is colder now
I think it's sick of us
It's time to make our move
I'm shakin' off the rust ...

Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...

Има дни, когато слънцето отказва да изгрее.
Има дни, когато вятърът навън беснее.
Дъжд от сутринта до вечерта вали.
Студено е - замръзнали са всичките мечти.
Има дни, в които разказите остават неразказвани, ...

Няма те във дните мои вече.
В утрините. В тихите ми вечери.
В стаята ми. В моя дом.
Беше той за нас подслон.
Няма те... И смеха забравих даже... ...

Когато вали, не заспивам
и чезне оттатък душата -
оттатък е толкова близо,
когато вали, че се плаша.
Над мен се разсича небето, ...

Разкодирано
Танцува душата ми лебедово езеро...
и скрежът по върха на пръстите ми...
бързо се топи..
Целува самотата ми дивото, непрочетено... ...

Стискам здраво зъби, мълча
не казвам нищо, скривам се.
Тъй както охлюв крие се от страх,
така стаявам се в черупка аз.
Нима превърнах се във плужек ...

Нека долепя буза до твоята
да те усетя, да те прегърна с поглед,
да намеря подслон, да отпусна глава,
да се смеем, да чувстваме.
Нека целуна устните ти, ...

Не просто бездни...
Космоси!
И тайни, и лъжи, и истини...
Стаени!
И усмивки, и мигове, и сълзи... ...

ЛЮБОВ
Защо да не умираме,
когато ни се иска,
защо ли не живеем,
когато в нас напира ...

Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...

Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвиците доста се постара докато я подсигури. Първи хапна както се полага ...

Почти идИално
Слънчевите лъчи преминаваха през прозореца в малката стая. Беше късна сутрин и нямаше нищо друго, което да осветява помещението. Освен прозорец, стаята си имаше врата, под, върху който се намираше стара разпокъсана черга, както и легло. То беше не оправено, но без това нямаше какво да ...

Ти си всичко, в което вярвам
и което искам всеки миг...
Ти си това, от което имам нужда,
което успява да ме развълнува,
което ме кара да се усмихвам. ...