Върбата край канала, стара -
във този алкохолен час
отмери с крачки лоши
и самотата по галоши,
хванала със мене бас - ...

Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...

Към теб
Вървя към теб,
обръщам се към теб,
а теб - теб те няма...
И тогава пак към теб - ...

Мечтая си за повечко мечтатели -
да Сбъдват дружно повечко Мечти
Любов и Мир да има, и Приятели,
и Заедно да мечтаем до зори...
Край Огъня да се разказват приказки, ...

Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета, ...

>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...

Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...

* * *
Валят секундите - мокрят реверите,
подгизват минутите в дрехите,
след локвата кална на часовете,
нагазваш в езерото на дните... ...

В памет на Добромир Тонев
Полетата на словото са пусти.
Мълчанието по гърлата дращи.
Във храма на небесните изкуства
за тебе Бог сега строи издателство, ...

Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...

Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...

МЕЧТА
Днес се събудих на чудна планета.
Тази планета нарекох "Любов".
Нямаше там треви и дървета,
всеки шепот беше искренен зов. ...

Пурпурни листа,
златисти хризантеми.
Есенна щедрост.
Вятър люлее
бели птици в клоните. ...

Като сянка вървиш по петите ми –
(уж чертаеш след мене следа).
Всъщност дебнеш, гадаеш, разпитваш –
до поредната пак клевета.
Ти не можеш да бъдеш приятел, ...

Отвори прозореца и погледни навън,
слънцето преди да е изгряло
и дочуеш ли камбанен звън.
знай, че времето за мен е вече спряло.
Аз ще си остана все така, ...

За смъртния - съблазън е " безсмъртността"...
Да преминаваш от тяло във тяло,
без колебание за миг небитие.
С "вълшебство" - дали се оцелява...
И ставаш спътница на бурите, ...

Природа, Бог или...
Силна буря се днес разрази!
Блесна слънце за миг, безотрадно.
После някак унило се скри
и завихри се мини торнадо! ...

И беше тя окъпана в звезди -
нощта - в сребро и блясък.
И чувството до нас седи.
Следи оставя с гръм и трясък.
Бурно, диво и невинно, ...

Подобно орехова сянка,
тъгата падна във зениците.
През вените пробяга бързо,
до всичките ми корени проникна.
Подплашено от своя ритъм, ...

Не ме сънувай! Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Ненужна. Като хляб, забравен в пещ.
Ухая на златисто и отровно.
Не ме помисляй! Миналото мина. ...

Ти отново си сама,
шепнеш плачейки в нощта.
Пак по него страдаш,
пак за него си мечтаеш.
Любовта погуби те, пропадаш, ...

Къде е сърцето ти днес изоставено?
Къде го изгуби по пътя си кален?
Измръзна ли вече
в света, който сам си създаде?
Прекършил съдбата си, ...

Понякога моментна слабост
ни кара да грешим,
усещаме внезапна радост,
която се превръща после в дим...
В магията на всяка младост ...

Аз повече крачка към теб не ще да направя,
оставям съдбата ни обща във твойте ръце.
Сърцето разбито събра разпиляните части,
оттегля се бавно, безмълвно, но с явна надежда,
че ти - разбивачът му - ръка ще протегнеш ...

За най-скъпите ми...
Нощният, приятел верен,
за него още права се държа,
от силите си собствени ми вдъхва
и ме кара напред да продължа. ...

Слепите ние, днешните ние
Не бива да отричаме неоспоримо верни истини за живота си. Не бива да приемаме черните неща за бели, само, за да си вярваме, че така живеем по-добре. Още повече не бива да се опитваме да ги пребоядисаме в по-лицеприятен цвят за нас. Не бива да се стремим, към неща, които са ...

Сега е вечер,
сега е тиха вечер.
Тъмнината заслепила е деня,
а аз не мога да заспя.
Нищо. Нека се порадвам, ...

Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.
Сам, но неприемано буквално, ...

Моята любима, тя е единствена, неповторима.
Като цвете, разцъфнало над полето,
като звезда, изгряла на небето,
като ангел, бродещ по света,
тя порази моята душа. ...

Докато пазаруваше по магазините в Тел Авив, Алексия си постави за цел да не мисли толкова много за Нилс. Не знаеше какво точно чувства към него, нито той към нея. Взаимоотношенията им бяха изключително сложни и неясни. Докато бяха тримата - със Самира, изглеждаха като едно прекрасно семейство, обаче ...