С какво заслужи
толкова да те обичам?
Красив си? Да, не
мога да го отрека.
Всяка за теб мечтае? ...

Поисках да откъсна цвете,
но някой бе го сторил -
захвърлено стоеше то пред мен.
Опитах се да чуя птиците,
но сякаш днес не пееха за мен. ...

Харесва ми компанията ти,
обичам да те чувствам до себе си,
харесва ми допира ти
и твоите нежни целувки,
които ми даряваш всяка вечер. ...

По Созополския плаж, някъде към полунощ
се разхождаше самотен мъж, почти на петдесет,
бе невзрачен, свит и плах, но копнееше все още,
а в гърдите му туптеше с жар сърцето на поет.
С плясък уморен вълните приласкаваха брега ...

Поредна нощ се опитвам да заспя,
но ето, че отново лежа будна.
Напрягам слух, песента да доловя,
песента от онзи сън с цигулката чудна.
Този сън ме пренесе в друг свят, ...

Понякога, когато съм сама,
си мисля за живота мой
и разбирам, че всъщност го прекарвам в самота,
заобиколена от хората безброй.
Всеки фалшиво ми се усмихва ...

До своя край истинска бе моята любов
и давах ти я с пълни шепи,
но един ден ти бе толкова суров,
и просто с думите си я разцепи.
Държах любовта в своите длани ...

Събуди ме...
вземи роса и с нея очите отвори ми.
Събуди ме...
с полъха на вятъра ме погали.
Събуди ме... ...

По стиха на Jane_d ( Деси Инджева) - „Страстта ми…”
Със всеки стих рисувам очертания,
изричам думи парещи... от нежност,
потапям се в греховни опиЯния,
във плен попаднал, в хиляди копнежи. ...

Уморих се от вечното скитане
по безкрайните черни пътеки,
където само пристън химерен откривам
и от болка се давя в сълзите си.
Защо не мога любов да намеря ...

Отиваш си ти,
а зимата дойде -
аз чувствам заледено
моето сърце.
Как искам да останеш, ...

Пил ли си от сладката омая
на потеклите от смях сълзи?
Някога изгуби ли се във безкрая
на големите ми, плачещи очи?
Причина искаше, за да останеш. ...

***
Все си мисля, че на моите деца мога да им кажа нещо повече от онова, което те вече са разбрали. Бащиното чувство е свято и всеки, който е станал баща, отдавна трябва да го е разбрал...
***
Всеки мимолетен разум създава мимолетни мигове... Защото всяка сила на разума се състои в потенциала на нег ...

Отиваш си, а тъй е хубаво и топло.
Отиваш си, но аз ще чакам пак.
Отиваш си и губиш се отново в
прегръдките на истинската нощ.
Отиваш си, защото ме обичаш. ...

Когато те нямаше, гушках едно мече,
но не е същото, защото то няма
блясъка в очите, които имаш ти.
С него не мога да стоя до сутринта,
защото то само мълчи ...

Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.
Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?
Светът се променя, песен за минало запя в нощта.
Песен за радост, любов, изгубени в прахта.
Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста, ...

"Ще се радвам на всеки нов ден…"
Анушка
Пъзел
Радвам се на този Златен ден.
(И на листопада!) ...