Следиш живота отстрани
далеч от всичките беди,
наблюдаваш чуждите съдби,
забравяш кой си ти.
Спотайваш се в тълпата, ...

С писане човек оздравява, демек, терапия един вид си прави - на душата, на емоциите. Някои рисуват, други пазаруват, трети - палуват и т. н. На мен писането на стихове ми е като балсам, особено, когато емоциите напират в мен, и грабвам лист и химикалка, съответно компютъра и клавиатурата, ха-ха, и п ...

Умирахме
или се раждахме?
Когато вдишвахме
тютюневите вечери,
надвесени над нас ...

Chicago - You're the inspiration
You know our love was meant to be
The kind of love that lasts forever
And I want you here with me
From tonight until the end of time ...

Аз имам една малка, много сладка племенница. Казва се Кристан! Тази година навърши шест годинки, но от четири годинки, щом някой кажеше, че е малка, тя веднага се разплакваше и повтаряше:
- Кажи, че съм мадама, аз вече не съм малка...
И така плачеше, докато не склоним да стане както тя иска.
Голяма ...

Вътрешна борба
Живея с нищото и с него преживявам,
оставям се на вечното и него възхвалявам,
не вярвам в бъдното, а точно с него се отъждествявам,
копнея и насаждам умения, а с тях се сражавам, ...

Durchsichtig
Kann ich?
Kann ich überhaupt noch…
Kann ich lieben
wie die Meereswellen, ...

Добре дошли във първи клас
Мислите на синове и дъщери
се опитах да предам във рими
и с чувства искрени и най-добри
поздравявам внуците любими! ...

ЧЕСТИТ 20 РОЖДЕН ДЕН, ДИДИ !
ДЪЩЕ СВИДНА, ПРЕКРАСНА...
В СКУТА СЕМЕЕЕН,
БЪРЗО ИЗРАСНА...
ДНИТЕ ЩЕ ИДВАТ, ...

ЩЕ ТЕ СЪБУДЯ...!
( на Ралка )
ЩЕ ТЕ СЪБУДЯ...!
СПРИ, ЛЪЖОВЕН СЪН,
ПОГЛЕДНИ ЛЪЧИТЕ, ...

Те се срещат на гара...
Той е лек, неглиже...
Тя не пуши цигари...
Той предлага кафе...
Тя приема свенливо... ...

Обичаше ме ти, обичаше...
Открадна моите мечти красиви,
отвлече ги със себе си, далеч
дори от мисълта ми.
Дълго чаках да се върнеш, ...

Спринцовката хващаш за пореден път...
Иглата прониква в горещата плът.
Сърцето ти блъска неудържимо и бясно,
за разлика от преди, се чувстваш ужасно.
"По-силна съм от наркотика" отначало си казваше, ...

Прибирам се в дълбокото на нищото.
Очите ми прескитали са скитници.
Простих ти всяка прошка, а излишното -
посях го... във устите на завистници.
Докоснах се до болката от щастие - ...

Герито, моята внучка е на пет години. Дете за чудо и приказ - мургавко, с черни лъчезарни очички и къдрички около милото детско личице. Дядо и често се шегува с въпроса:
- Виждали ли сте тъмен ангел с черни очи?
Защото по душа Герито е ангелче. Нейният израз на обич е целуването на ръката ми, никой ...

Този град не беше удавен от лъжи.
Знам, когато пак ме заболи,
нещо вътре в мен ще се събужда.
Този град, когато в другия вали,
ще ме изпълва със светли лъчи, ...

Nick Lachey - Resolution
Ooooh...
Nothing but an empty page
Breathing in an open space
Captured by a moment's grace...again ...

Не искам да си спомням нищо
от онези... първите ни дни,
когато ме завихри въртележка
на твойте думи, погледи, очи...
Не искам нищичко да помня, ...

Миг
Студено е. Поисках да ме стоплиш.
И ти смени сезоните с дъха си...
И като слънце ме погали...
А тишината стана музика! ...

Куршум
*специално на Смиф, затова, че ме вдъхнови
Надеждата е най-тежкият куршум.
Тя ражда ръцете на кръстове.
И четри-посочно се лута, а ...

МРЕЖАТА
Отмина ме и този ден. Отиде си и нищо не остави. Като 305 покрай “Плиска” (long time ago)… Като куче, на което са вързали консервена кутия - дрънна, звънна и офейка.
За никъде не бързам. И никой не ме чака. Нямам никакви задължения към никого. Сега съм си само аз. Като в някаква странна нирв ...

Разказах му, че нощите са свят,
над който свети звездното му име.
А денем ни разделя тишина.
Но няма как да спра да го обичам.
Не мога и не искам да виня ...

Боса дойде
тази нежност...
и тихо прихлупи криле
върху мен...
И в нозете й рухна ...

Това реши съдбата -
в напразни надежди да са дните,
само една любов да иска душата,
една обич да търсят очите
и за един спомен вечно да текат сълзите. ...

Ти ми даваш всеки ден
огромна доза любов!
Всяка твоя целувка ме
отвежда в рая.
Всяка твоя прегръдка също. ...

Опитах се да те изгоня!
Спомням си, че докато изгарях общите ни снимки,
сякаш заедно с тях изгоря и половината ми душа.
Затова сега болката ми е непоносима.
Може би подтиквана от нея ...

Не каза "сбогом",
а просто си отиде.
Аз стоях зад гърба ти и
очаквах да се обърнеш,
да дойдеш и да ме целунеш, ...

Раните в сърцето ми зараснаха
и болката в душата ми изчезна.
Сълзите от очите спряха вече
и истински усмихвам се отново.
Злите мисли ме напуснаха ...

Финал
Тя работи пред компютъра. Той полулежи в креслото с лаптоп на колене. От време на време жена в бяла престилка го взима от ръцете му и извършва някакви манипулации, скрити от публиката. След това отново му го подава. През това време Тя го очаква нетърпеливо.
Тя: Здравей! Ето ме!... Къде си? Нал ...

Акт 6.
Прожекторите осветяват двамата, които продължават започнат разговор. Той е полулегнал в кресло с лаптоп върху коленете.
Той: ... Интересно разправяш. Какво друго прави днес?
Тя: Разхождах се с бебето в парка.
Той: Да. Времето бе наистина хубаво. Особено сутрин, когато няма много хора или деца ...

Нощ незабравима и свещите горят,
вечер трета - с луната аз споделям
и всички, освен мен и тебе - спят.
Поглед от тебе не мога - не отделям!
Утрото след дъжд голям изгрява, ...

Цяла седмица ни вест, ни кост от него!
Поне писмо в електронната поща да беше изпратил!
Тази седмица беше за Евелина нещо като дни на размисъл - тя се удряше като разбесняла се вълна в скалите на собственото си съзнание, ту се обвиняваше, че се е навряла в интернет, ту се оправдаваше на самата себе ...

Гръм от ясно небе!
Дали тя беше наясно защо той е в офиса по това време и какво е правил? А може би случайно сега е тук? За части от секундата той прецени ситуацията, само където нямаше и понятие от подлия й план. Шефката му, независимо от кофтия си характер, беше хубава жена, предизвикателна. А той ...

Из цикъла
ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ истории
Всички съвпадения в следващата история, на събития, наименования или каквото и да било друго, е случайно и неволно!
1999г.
През последните седмици Евелина Никова беше най-щастливата жена на света! ...

Този стих посвещавам на моята любима сестричка и най-галантния кавалер Асен по случай тяхната сватба. Нека са живи, здрави, щастливи вечно заедно и влюбени до края на дните си! Обичам ви!
Вечен плам
Вечен плам в сърцата им гори,
плам, искра и страст необуздана,
сърца горящи - огнени души, ...