Навън пада мрак. Луната се е скрила, а звездите са прибрали своя блясък. Стоя сама на бара, а в ръка държа пълна чаша вино. Разклащам течността, с надеждата да те видя отново, ала освен моите очи, нищо друго не се отразява в нея. Сълзи се сливат в целувка с горчивото вино, а душата все повече боли.
...

Всичко започна с една война... Някой я наричат 3-та световна, други Апокалипсисът. Това найстина няма значение вече, бяха останали само спомените за отминалия свят.
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункер ...

Ще седнем като врагове
един срещу друг на масата
и ще запалим всеки по цигара.
В главите ни ще се подреждат
козове и средства за отбрана, ...

Всички пътища сочат към "утре". "Утре" е една градина за илюзиите, които сееш днес. Нейната красота така ни запленява, а светлината заслепява, че забравяме да видим трохите на своето днес.
Днес сме намръщени, уморени и притеснени. Взели сме пет, а сме похарчили десет. Смело оставяме борчовете в наше ...

Отивам си... тръгвам, крещя,
само моят вик
попива твоето внимание.
Ограбена от всички и от теб,
тръгвам. ...

Ледени тръпки по тялото ми бягат,
в очите тъжни, пламъци проблясват,
сърцето сковано е от тъга,
душата болна, наранена стене сама.
В мираж превърна се приказката за любовта - ...

- Напред ли?!
От някого чух.
- Защо?...
Не може ли тук да остана
и тук е добре. ...

Моите думи са като оръжията. Те могат да ви осъкатят, те могат и да ви издигнат до върха на славата. Те са едновременно мечове и автомати. С тяхна помощ мога да ви накарам да плачете като малки деца. Вие идвате към мен, с намерението да ме убиете. А аз просто започвам да говоря... След десетина мину ...

Не ми харесва, че си с него, което дори слепец би видял.
Обичам те... Ето, казах го. Изрекох думите. Изрекох ги...
Ревнувам те и завиждам на всичко около теб.
Завиждам на вятъра, който разрошва косите ти. Завиждам на слънцето, което ти се усмихва. Завиждам дори на морето, което докосва краката ти вн ...

Всеки прави своята равносметка,
и на всекиго се случва да сгреши.
Аз едва ли съм безгрешна,
дори по грешна съм, може би.
Не зная, Боже, но Ти знаеш ...

Дързост
Някой ден непременно
ще тръгна към тебе.
Нещо в мене ще запее
и напук на лудия дъжд - ...

Какво остава по снагата
на уличната суета?!
Прекръстена в утро вината
вали в човешка самота.
Забързани очи текат ...

Дали те обичам и аз сама не зная,
нещо стана, може би със мен.
И така получи се накрая,
че аз съм безразлична, а пък ти студен.
Ако безразличието ми можеш да убиеш, ...

Ива
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше сам ...

В тъмното
В тъмното вървях сама. Плашех се от своите следи. Чух незнаен глас - викаше ме в пропаста. Зад мен се чуха стъпки. Ива там стоеше. Шепнеше незнайни думи, сякаш викаше: "Ела." Сякаш викаше за помощ, но сянка на незнаен мъж проблясна в лънната светлина. Чудех се кой беше той? Какво искаше да ...

Живеем, времето за нас работи,
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.
И впускаме се в свят, разкъсан ...

Да поразсъждаваме, ама наистина... за СЕЛЯНИЯТА! В последно време чувам много изреченийца, откъслечни и неграмотни фрази, фрази на разни емоционално недъгави или вампирясали нищота - заблудени и залутани същества, какви са точно, не знам и не бих могла да проумея никога навярно. Фрази, в които думич ...

На уморено цвете ми приличаш,
поливано през вечер със сълзи
и като всяко цвете, най-обичаш
да си целувано преди зори.
Добре дошло ти, уморено цвете, ...

От толкоз "господари" на ефира
и въздухът се парцелира!

СТИХ
Местата, от които идвам са бъдеще неясно.
Но е съвсем реална болката.
(Тя има гвоздеи и чук.)
......................................................Прелетия разкош е съвместим, ...

Не знам дали ще те дочакам,
знаеш ли, не знам.
Уморено крача през просото на дните,
на чужди влакове се качвам,
на пусти гари слизам ...

Запей ми, славейо, онази песенс която ме разплакваш всеки път.А аз ще седна тука, под върбатаи ще те слушам до последен звук.
Запей за влюбените край морето,за плодните и цъфнали жита,за ярките звездици по небето,за старата и новата Луна!
Запей за слънчогледите в полето,които се усмихват всеки път,к ...