Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испанци, но болшинството беше от Източния блок - поляци, руснаци и югославяни. ...

Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори засле ...

Ангел Атанасов Стоев
"Къде е българското"
Есе
Къде е българското, в какво се изразява то? Нашите бащи и майки, баби и дядовци къде по-различно са живели от нас. На времето всичко е било качествено, вкусно и полезно. Имало е малко, но достатъчно и задоволително. Българското се е крило в различни прод ...

Новият живот
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...

Начало
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...

Път на Живота
Съдбата избира времето, когато си готов за нещо ново и точно тогава те подкрепя да следваш пътя на живота си. Дойде моят ден, когато започнах да събирам мислите си за опита, който съм натрупала и за начина, по който го превърнах в път, водещ по-бързо и по-лесно до целта. Този път нарек ...

ЖЕНИ, ЖЕНИ
Като магия сладка,
жената е загадка.
Нежна, мила и омайна -
със сила, нежност незнайна... ...

За какво ти е моя адрес?
Не пиши и не идвай, не се и обаждай!
Даже мислите свои не пращай към мен,
повече стария огън в мен не подклаждай!
Не ме карай вече да тръпна, ...

Люляче мило
как сладко цъфти,
сякаш в себе си скрило
стотици малки мечти.
Щом го погледнеш дори ...

В недокоснатост тътна.
В безпогрешност греша.
В слабостта си съм силна,
щом безгласно крещя.
Нося вятър в косите, ...

МИСЛИ ЗА МЕН...
На Нел
Мисли за мен като за сбъдване
и аз ще дойда! Вярвай ми, любима.
Ще взема само вярата, на тръгване, ...

В доверчивите длани на утрото
се пробуждат лъчи, а заспиват звезди.
Нацъфтели ухаят салкъмите,
да ми спомнят, че се сбъдват мечти.
Клони трепкат над мен и подканят ме, ...

В очите ти се раждам всяка сутрин
и всеки следващ ден аз ставам по-добра.
Под слънцето разцъфам като цвете,
ухаещо на пролетна зора.
Обичам те със всеки миг по-силно. ...

предисловие на един пътепис
изпълнен с впечатления
от най-различен вид
проникнал и в сърцата дори на същества от трети вид
завърнах се обратно пред цветния екран ...

Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.
Когато дишахме в единен ритъм ...

Като една далечна гара,
като един прощален ден
във мислите ми се завръщаш
и пак си винаги до мен.
Времето нима ще мине ...

Листата пошепват тихо,
пръсти докосват камъка сив,
вятър пее тъжно, мило,
но не може да върне момента красив.
Дъжд вали от небето мрачно, ...

Целия свят обиколих
и в никой доверие не открих.
Надявах се някой да ме разбере,
а не всеки с желание да ме погребе.
Защо никой доверие ми няма, кажи? ...

косите побеляха
слънцето изгря
птичките отлетяха
и ти с тях отлетя
вълните се блъскат ...

Отведи ме далеч оттук -
от това измерение на
вечни интриги и
лъжливи чувства.
Отведи ме на хиляди ...

Светлината ме обгръща.
Звуци се преливат с цветове.
Всред тях валят ръце.
Движат се телата.
Музиката е магия! ...

Отплавай с бялата фрегата
и вятъра за помощ помоли,
в платната нека силно да повее
и дългия ти път да съкрати.
Вълните, нека бързо те оттласнат ...

Дръм в джаза.
Музиката стене.
Слива се в едно с цигара,
а чашата сигнала чака.
Пианото повело за ръка саксофона. ...

А утрините тук са тихи.
Спят всички птички.
Спят даже и цветята.
Уморени са в света ти, Непозната.
А утрините тук са тихи. ...

Това съм Аз! Това си Ти! Това е Той/Тя !
Не си ли попадал в ситуация всички да са срещу теб. Досущ като на боулинг пистата - или събаряш „кеглите" или отиваш в улея. Звучи доста крайно, но май това си е реалността. За да вървиш напред, трябва да побеждаваш или поне да не бъдеш отстранен от играта. В ...

Безскрупулните скрупули или когато лудата държеше ключовете и не искаше да ги използва. Отваряше си вратите с фиби за коса, шперцове или всякакво други видове подръчни материали. Е да, ключовете бяха у нея, но това е защото беше просто клептоманка, а истинската и мания бяха ключовете.
Джени живееше ...

След весел дъжд, като песен в златната есен,
Слънце рисува дъга в красивите детски очи,
искрящи в безвремието на мига,
който уловен веднъж съществува завинаги.

Не поглеждай в очите ми,
жадни за глътка любов,
болни са дните ми -
убива ги злият живот.
Не сънувай ръцете ми ...

Тлака се задава, мале,
тлака, хем седянка...
Шапката ме стяга, малее.
Ш'ида, може ли без Янка?!
Момци, до един напети, ...

Стоя на брега на реката -
кристално искряща, магична...
камъче речно стискам в ръката
и даже не искам да мисля...
Водите й тихи, спокойни ...

Оставаш ли? Недей, закъсня,
върни се обратно към дните си,
аз чаках те дълго, сама,
колко време в очакване мина...
Ти не искаше мойте ръце, ...

... И се събуждам отново с мисълта, че днес ще е поредният ден на Самота, ще крача по улиците сам, ще завия по ъгъла на “Денкооглу”, ще видя как Трамвай 5 и 10 завиват и ще видя мрачните лица на хората рано сутрин…
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…
Дамата с Камилите и ...

Ще ме повикаш в Безсънните нощи,
когато в клише се превръща Луната,
улични шумове лутат се още,
пътя потърсили към Тишината.
Но Устата заших си, не ща да говоря. ...

(Massive Attack - Protection)
Загубили сме свойството си да се лъжем един друг преди лягане. Обикновено не роптая срещу Общите Очевидности. Там е Проблемът - Очевидни за Всички, но не и за мен…
Когато затварям едното си око, го виждам по-близо, когато - другото - по-далече. Ако затворя и двете, го в ...