Дават ни се... паузи в живота.
Да се огледаме, преди да продължим.
Да намерим отговори скришни.
Накъде забързани вървим?
Кого обичаме и кой ли ни обича? ...

Усмивката на пролетния ден
отрано през прозорците наднича,
светът край нас се буди окрилен,
готов да сътворява и обича.
Очакваме да духне топъл вятър, ...

Ритам камъка с крак,
а отдолу чуден свят-
бягат всички в пълен мрак
през тунела непознат.
Мравките безчет красиви, ...

Регенерация
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...

Сложѝ корона на главата си,
не горделиво – с поглед плах,
виж се такава ти, каквато си.
И от какво да те е страх?
Отгледа с нежност ураганите, ...

Пораженията на вируса „Вавилон“ са жестоки, погромите му са неизброими. Той ражда политически движения с хуманистични стремежи, но със сатанинско изпълнение на поставените цели; причинява избухването на войни; разпалва бунтове, революции, метежи; оправдава насилието и безсрамно се опива от кръвта на ...

Небето пак е в траур - в моя сън -
Земята се сбогува с ято птици!
Сред пепелта и хаоса навън
прииждат лави с огнени езици!
А под краката ни бунището гори. ...

Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...

Част XVII
801. „Митът за пещерата“ на Платон е мащабна мистификация. - Алтернативата е ясна: или пещера, или... нищо!
802. Кошчетата за смет са еманация на културата, а навикът ни да ги пълним - олицетворение на нейния упадък.
803. Винаги се рискува това и само това, което не е достатъчно важно за р ...

В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият непрежалим и скъп на всяко старческо сърце в. "Старческо дело". Жестоката и безпощадна ръка на "Имотната мафия" вече почти се е домогнала до него и затяга нев ...

Искам просто да я прегърна,
когато се прибере късно и уморена,
за да остави целия свят зад вратата.
Да посегна и с пълно спокойствие да прибера
косата зад ухото ѝ, за да не скрива нищо от погледа ѝ. ...

Времето е леко студено, а изпод мрачните облаци се прокрадват плахи опити за дъжд. Затова решавам да хвана автобуса. На спирката, непосредствено до мен, стоят двама тийнейджъри, чиято възраст едва ли надхвърля 16 години, вперили очи в екраните на телефоните си. Вероятно консумират съдържание от типа ...

– Рисувай ме! – изрече тихо тя.
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...

Куплет 1
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...

Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...

Куплет 1
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...

Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...

СКИТНИЧКА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...

Не казвам
сбогом,
защото това не е
сбогуване!
Нищо не е имало, ...

Пролетта любим сезон е,
щура като мен и тя.
От южняка в миг подгонен
февруари отлетя.
Бе довчера сив, оголен, ...

Цените растат. По същия начин, по който подводното течение понякога носи голяма вълна, невидима на повърхността, а тя набъбва, ускорява хода си и става все по-грамадна и яростна, независима и неконтролируема, така и цените – отвързани, хвърчило на непослушно дете, се веят на вятъра и няма конец, кой ...

Огледало на вечността,част VI.
Пристигането в Дварака: Котвите на времето.
Влакът спря с тежко издишване на гарата в Окха. Въздухът тук беше различен – тежък, лепкав и наситен с мирис на йод и вечност. Физикът и Изследователят се качиха на малката лодка, която трябваше да ги преведе през плитките во ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

Поредният безименен свят. Може би някога това е било дом на щастливи хора, може и руините от огромните им постройки, амфитеатри, градини, гари и пристанища да са представлявали величествени гледки. Може би са мечтали за красиво и светло бъдеще. Птици са чуруликали, пчели са жужали, цветя са цъфтели… ...

ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...

Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...

Крило разтваря гарван черен,
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...

Катеричка рунтавелка,
рунтавелка, хубавелка,
захванала се със змията,
що и съска във гората,
когато миличката скача ...

1. Изразът - Лягам си с кокошките - има съвсем друг смисъл, когато го казва петелът.
2. Кръстиха я Парясница, на деда й, Паро, и бабата, Яница.
3. Жена се хвали пред приятелка.
- Вервай ми, голема лисица съм.
- Що ма? ...

Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...

Някога обичала
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...

Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...

Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...

МОКРИ СТЪПКИ ПО ПАВАЖА
Прозорецът е мрежата за улов,
в която пада пламналият изгрев.
Нима си идвал? Как не съм те чула –
навярно от клокочещия извор, ...

Какво му трябва на човека...
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...

Аз Анита-секирата.
Питам Ви:
Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре. ...

„Привидната демокрация е нещо прекрасно. Беда би било, ако се разрази... в същинската си „посестрима“!...“ Защо ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Текст и прочит: Иван Бозуков