Празникът наближаваше, а нямаше пари да го посрещне. Работеше, не е като да не работи, но какво получаваше? Нищо. Заплатата ѝ едва стигаше да си изплати данъците и таксите. Чудеше се как да свързва двата края. Не разбираше как този народ търпи това. Самата тя не се примиряваше, но какво можеше да ст ...

Тази вечер камбаната не чух...
Защо, тъмата ли звука погълна!?
А може би от страх... не звънна.
Мъглата е виновна... Знам.
Земята в пошлост се превърна... ...

Нощ тъмна е!
На небето блестят
звездите и луната.
Всичко по Земята
е заспало — ...

Любов ли бе да я опишеш -
по-скоро лятна буря, ураган.
Не може тъй да я подминеш,
потъваш бързо, като в океан.
И съпротивата е безполезна ...

Любовите са структурни частици,
първични във строежа на живота.
От огъня на търсещите алхимици
на мен се падна безгранична квота.
Обичах, както влюбено кокиче ...

( Виц прередактиран като къс разказ)
На гости съм в едно градче у едни приятели. Още не съм си допила сутрешното кафето, когато се налага инцидентно да отскоча до някакво място и да свърша нещичко. Не си виждам обаче връхната дреха. Може би е останала някъде по стаите. Става ми съвестно да будя цяла ...

Вече трябва аз теб да забравя,
пред миналото ни да се изправя
да гледам на нас с топла усмивка -
не да крия сълзи под любимата ми завивка
Но не остана място на земята, ...

Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...

Когато до теб диша любящо сърце
с топла длан протегната за прегръдка,
виелиците и лютият мраз остават далеч,
стопени в жарта на поредна милувка.
Сълзите от радост стапят думите- лед, ...

Марко се събуди, както обикновено, в шест часá. Погледна с обич съпругата си, която спеше до него. Диана беше подложила лявата си длан под бузата си, русите къдрици се бяха разпилели върху възглавницата, лицето й беше порозовяло от съня, а бременността я правеше още по-красива.
Марко стана от леглот ...

Очите на малко дете,
Ярки звезди в непрогледен мрак,
Страх, прегърнал ги с двете си ръце,
Търсят мястото си на този свят.
Очите на малко дете, ...

Поредният тихичък съботен ден,
утрото се облича в бляскаво слънце.
Каква наслада е да се събудиш до мен
с чаша кафе и любов колкото зрънце!
От мъничко романтика имаме нужда, ...

Жени се сърдят, че изкуствен интелект „Брок“ (на Мъск) опрозрачава облекло.
Нима отдавна не са с „новите дрехи на царя“ (от Андерсен)?

1. Докато лейди Гнустър правеше шведска с двама стандартни шведи, Мустафа и Ахмед, лорд Джордж си пиеше 18-годишното уиски (произведено преди една седмица от предприемчивия българин, Мето) и разсъждаваше над вечните неща... тоест, не мислеше за нищо...
2. Когато лейди Гнустър видеше мъжки кон, незна ...

ШРАПНЕЛ
Каквото си събрах – от цвят и полъх,
не ми достига, за да съм безсмъртна.
Душата ми остана празен полог
и само тишината в нея мъти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

ПРАНЕ НА АНГЕЛСКИ КРИЛЕ
Навярно Бог в неделя ще поспи,
и аз ще стъпвам тихичко – на пръсти.
Окъпан в аромата на липи,
градът недоверчиво ще се кръсти. ...

Днес ми се ще да припомня на всички ни и на себе си, най-вече за това какви герои е раждала земята ни българска.
Честно да си призная, доскоро и аз не бях чувал за този човек и неговите родолюбиви дела. Съвсем случайно, както често става, покрай ровенето ми по едни материали за Руско-турската война ...

Гушат се в шубички, шапки и шалове –
екстра експерти, до кост конспиратори.
Нищят на бурята шумните балове –
куци пилоти на счупени трактори.
Плещят с устата си, плещят със задници, ...

Моят дом -
граници на свободата,
клетка на моето време,
педя земя, но която
няма кой да ми вземе. ...

Когато някой в този миг умира,
каква е твоята вина...?
Смъртта коси, при теб не спира,
но ти не си ли закъснял...?
Как може после да се храниш, ...

Глава четиридесет и шеста
„И най-тънкият косъм има своята сянка.“
Йохан Волфганг фон Гьоте
Из „Декатронни хроники - безпристрастните свидетелства на един учен“ от д-р Рудолф Бауман, май 2112
Антарктида, 14 септември-9 ноември 2103 ...

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

Вървях забързано по тротоара. Беше страхотен студ. Беше наваляло има-няма десет сантиметра сняг, но после налегна такъв клинч, че не ставаше за ходене. Бях облечен добре, в топло яке и два пуловера отдолу. На краката ми беше студено, да си бях обул анцуг или пижамата отдолу, мислех си.
Стигнах едно ...

В пресъхналите кладенци се взирам.
Дъната им от спомени пустеят,
стените обли каменно немеят,
надеждите си жаден не намирам.
Към изворите тръгвам и не спирам ...

Опасността от „новите пророци“ в интернет не е в това, че говорят за спокойствие, граници или самоуважение. Опасността е в тоналността на абсолютност — в готовите формули, поднесени като универсална истина за всички хора, всички ситуации и всички души.
Новите пророци не носят книги и не търсят истин ...

Седя и премислям
Минали моменти
Минали любови
Минали приятелства
Ако ги нямаше? ...

Във църквата -
икона на стената.
На влезлия случайно пътник
ще припомни,
може би, иконата, ...

Ти не идваш, а те чакам. Тих.
Две снежинки стискам в длани.
По острите им ръбове открих
искри в кристален дъх събрани.
Заспивам, а тъгата се събужда. ...

Цветя цъфтят по полетата,
дърветата се простират в лятната светлина,
а листата им танцуват над растящите семена.
Птичките чуруликат от радост, игриво,
а растенията се издигат на височина. ...

Сега малко ще наруша предварителната уговорка и сменям стила. Пък да видим какво ще се случи...
ЗАГУБА НА ПРИЧИННО СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА
В дълбокото
на мисълта ми
ще се удавиш ...

Казват, че си зад мен,
със сълза на зората ме прегръщаш,
ех, ако беше истина —
ти щеше да ме целуваш още.
Маковете цъфтят, ...

Иван Дракалиев - композитор, изпълнител, аранжор, китарист, клавирист, и Димитър Димитров - бас китарист и соло китарист в един мой стар музикален проект, който решихме да възродим и довършим.
Това е 3-та част и скоро ще се появят и другите части на бял свят.
Дата: 23.01.2026г.
гр.Москва и гр.Бургас

Имам механизми – обсесивни, маски –
сувенири в ред, вградени с черни краски.
Аз – в енциклопедия на правилата –
пиша, драскам, дишам – силово, с душата.
Исках танц от вятър, за да ме принуди ...