Лондонският следобед бе сив и тежък като мокро олово, а въздухът миришеше на предстоящ дъжд и забрава. Пред тежката дъбова врата на енорийската църква „Свети Яков“, Елинор Ригби стоеше на колене върху хладните каменни стъпала. Около нея градът бързаше, хората преминаваха като размити сенки в мъглата ...

Спестил съм триста евро аз във нас,
в един буркан до бурето с ракия.
Пристигнат ли ченгета в късен час
да им ги дам и с тях да се напия.
Аз знам, че този малък мой рушвет, ...

Нощта разля мастиленото си платно над стария вир, превръщайки го в огледало от течно черно стъкло, пулсиращо с дълбоки, кадифени нюанси на виолетово, кралско синьо и патинирано индиго. Земята дишаше с тежкия, влажен мирис на мъх и разлагаща се папрат, а въздухът бе толкова плътен, че клоните на веко ...

Част от цикъла "Забравени псалми ".
Видео:
https://youtu.be/Z0j_pATWI-Y?is=mmdQtk_LUzgrepXH
текст:
Вещица ...

Вярата ми е с огромни измерения,
няма шанс да бъде разрушена!
Моето не е архив от суеверия,
всичко е доволно проверено!
Тя е всеобхватна и логична, ...

Есента! Есента - жена зряла, златокоса!
Помниш ли песента на птиците летни?
Тогава млада, нагази в ливадата, боса...
Влюбени: сърцата ни пееха топли песни!
А сега, двама вървим по алеята в парка. ...

Вещица
Аз — мъдрата старица
на хората помагах
и силите в природата познавах.
Сестрите ми отдавна ...

Слънце, декември и нюх
за нещо дух така би закопнял
чакам и винаги бих чакал там
над игри, приятелство дори семейство да
..само теб ...

Във праха спи един забравен знак,
а времето го пази без причина.
Човек върви не знае още как
ще стигне до началото си скрито.
Под всяка сянка има светлина, ...

Разкъса сърцето, рани ми душата.
Разплака лицето, уби ме сълзата.
Гадна отрова, тъмна, проклета,
черна прокоба, с мене заета.
Вътре дълбоко в мене забита, ...

Около 2000 година попаднах в една почивна станция, където се запознах с петдесетинагодишна жена, много приятна и разговорлива. По време на разходките ни тя ми разказваше интересни семейни истории, една от които ще пресъздам с нейните думи.
– Моят баща почина преди година. До края си беше в добро здр ...

Поведе некадърникът хорото.
Отдавна да е пръв му бе мерак.
Без ритъм го удари през просото.
И с грешни стъпки той развя байряк!
Безумно взе да рипа със крачета! ...

Потъва Вардим пак в мъгли,
тополи плуват в здрачината
и островът като че ли
е шлеп, потеглил по реката.
Тук чапли черно-бели бдят, ...

In a white apron, with experience and know-how,
having honed his craft at "Serdika" – that famed plant,
for Katanetsa, milk was a true calling
serving the people was both his duty and his trade.
From unfermented cream, to fresh cottage cheese, ...

Отвъд състрадателния залог
Бие в селото глухо камбаната,
някой набожно все още се кръсти.
Ниже от дните си пъстри гердани
старото време с треперещи пръсти. ...

Кога се влюби тъй и не разбрах,
стихът ми в есента. И ме забрави,
върви след нея из поля, дъбрави,
рисуват и заливат се от смях.
Безсребърник и скитник, развейпрах, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Превантивно напускане
Първият съобщителен балон се плъзна по потъналия в сняг покрив на къщурката на Танто и Малаки и се спря в една пряспа недалеч от нея в ранното утро на шестия ден от деветия туртюп на пролетта. Втория ...

Не мога да спестя и запетая
от всичко аз, което чувствам днес.
До дъно ще фалирам, ще призная
безумната си обич с гръмка вест.
До лудост шум... Долитат за арест ...

Синът се обажда. Как си, тате? Добре съм. Нищо ми няма. А мама? И тя е добре. Замина за Бургас. Командировка. Нали я знаеш майка ти, обича да пътува.
Вие как сте, сине? Това е важно. Продупчиха ли ушлетата на внучката? Тя плака ли? Милата. А малката внучка храни ли се? Напълнява... Бузанка. Браво. Ц ...

Емоции, сили, желания, страст -
животът пред теб е, хвърчиш, млад си,
всичко опитваш, попиваш - отбрано -
с Божия помощ - със силна вяра...
И с родителски и школски знания, ...

Срещнах те в свят,
построен върху руини
от душите на хора,
мъртво-живи от години.
Различен стори ми се ти, ...

Имах тъга-майка. Носех нейните гени. Не познавах щастието. То беше енигма. Поне за мен. Определих му среща. Как ли изглежда ? Какво е всъщност? Плод от градина? Вик в тишина? Нежна прегръдка ли? Или слънчев вестител?
Зажужаха безброй въпроси. Те търсеха отговори. Аз ги търсех. С нетърпеливо очакване ...

На кой въпрос не можел да си отговори най-мъдрият сред мъдрите? Как така се оказало, че през цялото време знаел отговора, ала не го съзнавал? С какво предизвикал смеха на духа на природата? Защо, след като изслушал обясненията му, решил, че вече нямало за какво да живее?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Познавах те. Събуждаш се след второто кафе.
След второто кафе си поносима.
А сякаш преди сто живота бе...
Как недопито го остави. Да изстине.
Познавах те. Ала тогава не разбрах, ...

С престилка бяла, с опит и със знание,
преминал през "Сердика" – славен комбинат.
за Катанеца млякото бе истинско призвание
и да работи за народа – бе дълг и занаят.
За сметаната неквасена, за извара прясна, ...

Добрин Стайков беше навършил двадесет и една години преди няколко месеца. Момчето, мършавичко и със среден ръст, беше един от младежите които повечето българи биха определили като странен, дори откачалка. Добрин не се интересуваше особено от това, какво е модерно и харесвано от останалите хора на не ...

Може би ще се срещнем във края на дългия път.
Но къде ще е огънят, който в очите блести.
Ти превърна за мен живота в един кръстопът.
Накъде да поема, щом твоята липса тежи.
Като камък на шията, скършил последния зов. ...

Въведение:
Тази история е изповед за съвременната отчужденост, облечена в мрачните тонове на готическия реализъм. Тя изследва лабиринтите на човешкото общуване, в които думите първоначално вдъхват живот, а накрая се превръщат в бледи, безплътни сенки. Това е разказ за капана на игрите, които играем, ...

нещастно фини
и финонещастни... и
любвеподвластни

Изтривай тайничко сълзите
преди те да покапят бавно.
Внимателно си избърши очите,
подути никак те не са забавни.
Да имаш вид поне е нещо, ...

Поглеждам слисан през отворената врата,
срещам погледа ѝ —
замръзвам омагьосан на мига.
Портите на рая ще да са това.
Присвива ме стомахът, ...

1. Направи 100 добрини, ще ги забравят. Откажи веднъж, ще те намразят.
2. Покажи се силен, ще искат да те повалят. Покажи се слаб, ще искат да те стъпчат.
3. Когато си искрен, търсят лъжата. Когато си честен, търсят безчестието. Когато си ранен, пият от кръвта ти.
Защо ли?
Защото такива са хората! ...

[Verse 1]
Дъждът изми неделния площад.
Ръждяса панаирът във градчето.
Кабините от ламарина спят,
зазидали парчета от небето. ...

Дъждът изми неделния площад.
Ръждяса панаирът в градчето.
Кабините от ламарина спят,
зазидали парчета от небето.
Ръката ми в празен джоб копае – ...

Раздира нощта тъмнината с позлата
и пръска искри над смирения бряг.
Пристъпва ефирно жена сред мъглата
и сенките молят вълните за бяг.
Косите ѝ пият от морската пяна, ...

Аз и Ти, един до друг
с необятното пространство.
Време, бури, тих капчук,
бледи и размити граници.
Ти намери ме сама... ...

Натъкмили се
като кукли за снимка.
Забучили цвете в реверите,
Предизборно лъжат,
ръкомахат, ...