Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 539 резултата
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
79
2
2
Как, защо, в живота е така
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
59
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
97
Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
50
Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
55
1
В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...
104
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
235
7
21
Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...
129
1
11
ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
79
4
4
Once a peasant decided to send
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
68
Прибрах си вятърните мелници,
наред със всички бурни ветрове.
Просветна малко в моите делници.
Укротих домашните си зверове.
Враговете си преброих на пръсти ...
наред със всички бурни ветрове.
Просветна малко в моите делници.
Укротих домашните си зверове.
Враговете си преброих на пръсти ...
94
1
11
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
71
4
Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...
51
Духът смутен към тялото изрече:
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
81
3
4
Непосмял другиго, апострофирах аза си:
- Кой си ти бе, че да ми кажеш?!
- Кой си ти бе, че да ми кажеш?!
48
47
1
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
142
1
10
Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...
71
1
2
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
97
2
8
74
1
1
Послушен ли съм? Не съвсем,
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
57
1
Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
42
С Т Е Ж Е С Т Н А К Р А Й Ъ Г Ъ Л Е Н К А М Ъ К
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
43
1
Аз знам, че си истински -
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...
48
1
Обсебваш всяка моя мисъл.
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...
71
2
Неслучайност
Ако не беше силният вятър
от морето,
този, който те принуди
да останеш, ...
Ако не беше силният вятър
от морето,
този, който те принуди
да останеш, ...
117
1
5
МОЛЦИ
Ще наема квартира. На левия бряг
на голяма река.
Където са плачещите върби.
И ще живея лесно, лежерно. ...
Ще наема квартира. На левия бряг
на голяма река.
Където са плачещите върби.
И ще живея лесно, лежерно. ...
48
ТОЗИ ОБЛАК
Този облак е като дим, отлитащ от огъня,
много скоро ще мога да го докосна с крило,
не съм ангел, просто летя за Рим вдругиден,
А, Питер... Питер ще ме приюти по-късно. ...
Този облак е като дим, отлитащ от огъня,
много скоро ще мога да го докосна с крило,
не съм ангел, просто летя за Рим вдругиден,
А, Питер... Питер ще ме приюти по-късно. ...
57
ОТРИЧАМ СЕ ОТ ЛЮБОВТА
Отричам се от любовта!
Която ме привлече някога.
Отричам се от любовта!
Която причини ми болка. ...
Отричам се от любовта!
Която ме привлече някога.
Отричам се от любовта!
Която причини ми болка. ...
62
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
143
3
3
ХИЛЯДА ПЪТИ СЕ ВРЪЩАМ НА СЪЩОТО МЯСТО
Автор: Зоран Якимоски
хиляда пъти се връщам на същото място
хиляда спомени, а пътечката е една:
ред тополи, а под тях – ...
Автор: Зоран Якимоски
хиляда пъти се връщам на същото място
хиляда спомени, а пътечката е една:
ред тополи, а под тях – ...
90
2
ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
73
1
2
99
4
5
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
83
3
3
Обичам те, родна Албена!
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
88
1
2
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
57
2
Какво за теб е нищото?
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...
48
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
48
"Почивка за нас от първия работен ден.
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
242
Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
68
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
