Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 063 резултата
Майка имам, но друга майка аз намерих,
ала в очите ѝ същия блясък проблясва,
раница със спомени на гърба си нося
и тази раница на нейния гръб предавам.
Ясно в тъмното виждам, за ръка държейки я, ...
  107 
Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...
  113  11 
Изтъкан от наивност и като лаик
питам - мадама до мен на плажа,
би ли ме заредила вместо фотоволтаик!?
  73 
Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...
  137  11 
  165 
Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.
В ума ни картините са необятни, ...
  111 
Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...
  156 
Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли ...
  249  17 
В Е Ч Н А Т А П А Р А Д И Г М А
Зъбатите кучета на Господ от всички породи
приветливо махат с опашка към своя стопанин,
за човека са опасни всичките кучета-болести,
докато той не прозре същността на тяхното назидание. ...
  73 
светът
е малък -
както казват - и
сближава - и към близост
призовава - и за обич настоява
  101 
"Индиго", спомняте ли си сега?
Почти четвърт век измина.
Заминаха си седемте деца.
Нощта спусна пелерина.
"Дървото на живота" там стои. ...
  99 
– Толкова различни, причудливи и примамливи планети! И на всички тях, тайнството на живота процъфтява, следвайки собствени закони и порядки! Всеки свят е със самостоятелна от другите система от порядки и намеси ли се някой външен в нея, обикновено бива погубен.
Аделина и Анаил пътешествеха из Вселен ...
  111 
И ален залез предвещава буря.
Стотици църкви - все са без адреси.
На долната земя ме прекатуря
скучаещ Бог. Усмихва се: Добре си.
А всъщност знам от вечност не Му пука, ...
  110 
Обичаше да разсъждава Мето. За жалост понякога дори и на глас. Та, както ги мъдреше, внезапно го осени, че дори и в старостта има нещо хубаво. При това много хубаво.
Защото не може да умреш млад!
И сякаш дочу през времето гласа на покойната г-жа Драгиева с нейното постоянно повтарящо се вмятане: "И ...
  169  10 
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
  309  17 
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  150  10 
  147 
Няма още дълго да се мръщи мартенското време … Напира вече пролетта - символ на възраждането, на надеждата ... Любим сезон! Пристига тя с най-нежни аромати, във въздуха навсякъде се носят ... Създават на всички вълшебно настроение, очите ни радват … Ето, цъфтящите дървета, цветята и тревите, цялата ...
  136 
МЕСЕНЕ НА НЕБЕСЕН ХЛЯБ
Премъдра беше мойта баба –
останала сама-самичка.
Човекът се измерва с хляба –
и по самун, и по трохичка. ...
  236  10  15 
ПОМНЕТЕ ОТ МЕНЕ КАКВОТО СИ ИСКАТЕ
... и каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,
ще рева през тайгата и небето над мен ще вибрира, ...
  171 
  209 
  175 
  116 
  102 
  167 
  114 
  151 
МЪЖКА СВЯТОСТ
Ние бяхме сериозни мъже.
Ние бяхме мъже с яки плещи.
Не изглеждахме зле – неглиже,
във съня на Жените горещи. ...
  174 
Как да ти пиша, та ти прекосяваш Китай.
Кой би смутил тази страст безпощадно лирична?
Срамно съм бяла, безцветна съм даже, признай
цветното тегли те искрено, твърде и лично.
Чиста случайност е, че те обграждат в зори ...
  192 
Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст. ...
  156 
Пътуваш ли или отседнала си в някой..
забравен, треторазряден мотел?
И там са откраднали всичките ти кокичета?
М? Кажи де. Затова ли се бавиш?
А може би полетът ти закъснял е? ...
  301  12 
Капитанът стоеше на мостика, подпрян на прозореца на огледалото, и съзерцаваше синьото пред себе си.
Всичко беше синьо: и морето и небето, и само два бели облака внасяха някакво разнообразие в равната картина.
Облаците, кръгли и слепени един до друг му заприличаха на двете полукълба на задните дамск ...
  212  11 
Когато слънцето изгрее
и появят се неговите лъчи,
и луната освети река сияйна,
и звезди блеснат в небе обятно,
тогава ще се видя в твоите очи, ...
  103 
Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...
  122 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...
  79 
Има места, които изглеждат сякаш са докоснати от Бог. Също като Белоградчишките скали - изумителни природни образувания, разпростиращи се на около 30 км около град Белоградчик. Грандиозният скален ансамбъл включва внушителни скални монументи, които наподобяват крепостни кули, пирамиди, силуети на хо ...
  272 
Към мене няма път, но ти лети,
като Пегас по лунните пътеки.
Във картите видях - това си ти.
Лети към мен! Луната ще ти свети.
Към мене няма мост! Но ти ела! ...
  296  15 
Една калинка търси пролетта.
Намира я дори в изсъхнал слънчев лъч.
Намира я сред свежите цветя
и в избуяла от очакването глъч.
Тя радва се на малките неща: ...
  198  13 
И днес се делим
на фили и фоби.
И днес си мислим,
свободни сме,
а всъщност сме роби. ...
  141 
В самия край на хаоса поспря се,
духът ми цял живот премръзнал, сам.
Намерих те и няма да те дам,
какво от туй, че кима несъгласен,
Всемирът? А страхът не ми отива. ...
  176 
Предложения
: ??:??