Втора глава
ПИП
Малкото пингвинче Пип вървеше само през Ледената равнина и бързаше да намери групата пингвини, където бяха и родителите му, но все още белите хълмчета я скриваха от погледа му. Пип беше смел и не се страхуваше, пък и знаеше, че те са съвсем наблизо — чуваше подвикванията им.
Само пре ...

Нощта приижда ,после заминава
към тъмнината
на Вселенското сърце.
Приветствувана от залеза на слънцето,
долита с лекотата на перце. ...

Тази сутрин получих
дар от Хадес.
Живея на тази земя,
но не съм от нея
и той често ...

Секунда невнимание
И цял живот
Смърт
Гърч
кръв ...

Една звезда разпръсна млечен прах
и август разпиля мечти в небето.
От този Персеиден дъжд в сърцето
усетих мощен полет – със замах.
Щурци запяха песен там, където, ...

1. Цивилизацията е като тоалетната хартия - свърши ли тя, лъсва голото и наакано дупе на примата..
2. Статусът в чуждите очи е по-важно за хората, от реалното им място в хранителната верига.
3. Животът, като цяло, живее в симбиоза със земята. До появата на разума. Който се оказа върховният паразит.
...

Ние сме малки точици във Вселената.
Различни в характер, родени с вина.
Животът ни изтъкан в стълкновения,
изцяло подреден от лично избрана съдба.
Родени в пролет, тръгнали си през зима, ...

Полека пристъпва нощта като котка,
и залезен ден отеква по нотки
едни са от радост, едни от тъга,
различни съдби са по тая земя.
Вълшебно обгръща луната небето, ...

Дори през студа нещо продължава да пътува към другия...
Светът беше притихнал, уморен от собствения си шум, когато двете души най-накрая се сляха в една обща въздишка. Между тях вече нямаше недоизказани срички, нито скитащи, непосрещнати погледи. Всички тайни бяха прогонени, разтворени в пространств ...

Какво прави двадесет и шест годишно момиче в големия град София? Може би учи, работи, отглежда деца или и трите неща едновременно? Такъв въпрос си задавах последните дни. За другите не знам, но аз бях дошла тук, за да търся спасение. Последните пет години се извъртяха бурно. Но събитията към предсто ...

Зная, криеш зад усмивка от стъкло
душа, изваяна от камък.
Но те моля, забрави за вчера и какво било - във всяка жар се крият спомени за пламък.
И вижда се, искра догаря.
Усилие е нужно толкова нищожно. ...

ДЪЖДОВЕН СТИХ
Такава котка – рижа и гальовна,
не помня друга есен да съм имала –
далече от представата за зимата,
каквато ми загатваше октомври. ...

На стената часовникът брои
не часовете нашите заблуди.
Една стрелка миналото мълви,
а другата към бъдещето ни буди.
Но настоящето стои без глас ...

Само дъх дели ни с теб,
а пак си толкова далече.
Кога ще дойде моят ред
аз щастлив да бъда вече?
Колко нощи ще си лягам ...

Графинята, все още във вечерна рокля, беше полуизлегната на купчина копринени възглавници в огромно позлатено легло с балдахин. Вертикалната светлина подчертаваше драматично ръката ѝ, стискаща писмо, и вперените ѝ в него, блеснали от омраза, очи под сложната ѝ прическа с пера от райска птица.
Тя се ...

Днес отказах на Поршето
да му давам пълна газ.
Два-три часа до морето
да пътувам с него аз.
Аз реших, че мога с влака ...

Ако не сте чули, чуйте от мене, Тръмп прекръсти Изкуствения интелект на супер интелект (SI). С указ (Executive Order). Всички федерални служители с длъжни да използват термина в официалната си документация
Това звучи като маркетинг на прах за пране от 90-те, който вече не просто изпира, а прави дрех ...

На този ден: случайно или не?
Мама ме родила при залез.
Дошли ли са Музите? Поне
в лунната нощ да ме опазят?
Не знам. В такава светла нощ: ...

Никой от никъде, аз съм абсолютно нищо.
Таваните са ниски, когато работиш и не усещаш темето си – таваните са ниски. Ноздрите на нашия леко дебел герой бяха пълни с аромата на гниещи зеленчуци и чистещи препарати. Целият декор е облепен с бели плочки и целта е да полудееш.
По онова време да трепеш б ...

Все си в сърцето ми. Скътах те там.
Знам, че е свито и тясно.
Тихо в душата ми влез и незван,
тя до звездите порасна.
Всъщност тя свети дори през деня, ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава осма
Тиха окупация
Фарну Таджири разпореди разпращането на съобщителните балони с плана на напускането в мекото утро на третия ден от дванадесетия туртюп на пролетта. Броят им бе 5 000 000 и бяха пуснати на 5 вълни по протежени ...

ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Защооо... Защо, Съдба ни изненадваш
и мяташ ни по сцената прашлясала? ( изкихва )
И тъкмо мислехме, че вече радваш, ...

Такива времена дойдоха
Заключва се всичко, навсякъде!
Краде се всичко, навсякъде!
Само склада за мотики
не се заключва, но и никой ...

Пристанища сънувам
под южни небеса,
за свобода жадувам
и светли чудеса.
Приятели сънувам ...

Ноември беше разлял тежка, медна охра над града. Улиците приличаха на изоставено филмово студио, в което единственият останал актьор бе вятърът. Той гонеше падналите листа – сухи, чупливи писма, написани от самото лято, преди да си тръгне без адрес.
Мартин стоеше на ъгъла пред старото кафене „Театър ...

Обажда се моят враг, Господ. На мобилния ми звъни.
- Владе, забравил си ютията върху прашките на жена ти.
Тичам в спалнята. Няма такова нещо.
- Ти защо ме бъзикаш? – питам го.
- За да спреш да пиеш. ...

С Теб, вървяхме без следи
Ръка за ръка, сред нощта
С Теб, седяхме под липи
там до брега, изоставили дома.
Стигнали до края на светеща дъга ...

Разбраха – момченце съм. Мама избра името. Заедно с тате. Харесаха си Ангел. Красивата изненада рухна. Апаратът е виновен. Първо намазаха корема. Не на мен. На моята майка. Докторът движеше нещо. Да, по корема. Не знам какво. Не го видях. Само го усетих. Бях свит вътре. Стоях на топличко. Малко се с ...

Подпухналите улици цвърчат
с лайната на изгубени надежди,
а миризми под стъпките крещят
и плочките от болка се нареждат.
Пътуващите тайни носят смрад, ...

Съвместно с:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Той:
Не ще сме вече същите. Отдавна
потънаха любов и младост в спомен. ...

Съвместно с:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Той:
Не ще сме вече същите. Отдавна
потънаха любов и младост в спомен. ...

Септември нарами торбичка, затътри по хълма,
в мислите спомен за макове диви стаил.
Пътища, потънали в прах и умора, загърби.
Последната капка лято в пръстта се стопи.
Изстина небето, а слънцето сбръчка челото. ...

Северен Фаварос, столица на кралство Канисия
Позлатената каляска се движеше бавно из улиците, докато стражите им проправяха път през пазарния площад.
– Твърде малко сме, не мислиш ли? – попита леля Ирене. Колкото и капризно да звучеше, имаше право. Към кралицата, сестра й и дъщерите й се бяха присъе ...

Значи, сега съм излязъл, топло е времето, хората са съблечени и гледам всички имат татуировки, даже просяците. По-рано татуировката е била идентификация и знак за някакъв статус. Чел съм, че индиански вожд не одобрил академичния си портрет и си нарисувал собствен, в който са отбелязани всички му тат ...