Когато отлетят децата от родното гнездо,
разбираш, че в дома настъпва тиха есен,
настаняваща се удобно в твоето кресло,
започваща да ръси дъжд от сълзи бесен.
Вятър разпилява на парченца сърцето - ...

Чуя ли зад мен кола,
гледам като лунатик.
,,Няма ли да видя пак
синия ти металик?”.
Клаксонът да ме разсмее, ...

Защо ли те обичам море се питам сега,
така далече сме един от друг, съдба.
Когато не съм до теб в мен има тъга,
сигурен съм че и ти се чувстваш така!
Обичам те наистина мое Черно море, ...

Голяма
от храма
измама -
че има мама.
Но мама няма - ...

Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойническата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българ ...

Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща: ...

– Много ми е лошо. Сигурно ще умра! – каза Cмъртта.
Радостта се усмихна.
– Защо се смееш? – попита я Любовта.
– Защото, когато Смъртта умре, ще настане само любов и радост.
– Колко си недосетлива! – с надсмешка й отвърна Любовта. Ние сме абстрактни същества и никога няма да умрем. Всички говорят за ...

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...

Изписаха се тонове мастило,
а никой не пребори черна мъка.
Затворихме пространството насила,
живеем в доброволен леден пъкъл.
Безпаметни чада люлея в скута, ...

Събуди се към обяд. Стомахът ѝ напомни, че не беше хапвала нищо от предния ден. Изкъпа се. Сложи тигана на котлона и чукна две яйца в него. Докато се хранеше, погледна в телефона си. Знаеше, че беше рано, много рано, за да има някакъв ефект от сутришния разговор. Облече се и тръгна към гробищата. Вя ...

Наш роден Кубрат, който разбира се е гордост за българския бокс, току-що заяви на всеослушание, че ако защити титлата си, щял да предизвика Усик. Как бе, брате Кубрате, ще се биеш с Усик Та ти още до средата на първия рунд ще бъдеш свален в нокаут. Усик е бърз като мангуста и сипе сирии от удари. Ви ...

А може би съм мрак.
След мен душите
са обезобразени.
Опитат ли от мен -
се връщат пак ...

Днес е Никулден – денят на морето.
Всички празнуват – рибар и моряк
и покровителят носи в сърцето
вяра в успеха на улов богат.
Сбъдва желания, буди надежди, ...

Две прасенца, толкоз мили –
някой в двора ги запали живи.
Драсна клечка със кибрит
и пожарът пламна в мгиг.
Пламъци отвред се разгоряха, ...

Тарикат е моят татко,
тарикат ще съм и аз.
Да си тарикат е сладко
и в чужбина и у нас!
Да работят будалите, ...

Преди светът съвсем да ме отлъчи,
държа на мойто "аз" – простак наречен:
да кипва виното във стари бъчви
и хлябът в подница да е опечен.
Цървулът да заеме свойто място ...

Като присъда е: „обичам те!“
Аз за амнистия не моля,
а само тихичко наричам:
„Със теб тъмата да прогоня!“
Обувките са вече скъсани, ...

Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота ...

Когато изучиш добре номера,
на съзнателно ниво да прескачаш
във Висшите Измерения,
да работиш с техните сложни кодове,
ти ставаш съвсем различен човек, ...

на жена ми
Рисувам със думи върху белият лист
сакрални слова за честитка.
В ноември - месец студен, но златист
родена е мойта щастливка. ...

Запознах се с наша Ганка
от селата край Разлог.
Много здрава родопчанка,
силно вярваща във Бог!
С нея тръгнахме - чудесно ...

Разказ №12
Резервни светове
„По колко ли пъти умира всеки от нас? Не се обнадеждавайте обаче - накрая наистина... ще умрем.„
Разказвачът
I. ...

На село имаме обор
и кочина, дори, кошара.
Във нашия огромен двор
е още къщата на Шаро
Естествено, и кокошарник, ...

Непрекъснато отвсякъде ни заливат с поучения как да живеем, какво е ценно, как да се харесваме и обичаме, какво да ядем и пием и как да се лекуваме, обясняват ни какви сме и що сме... А аз гледам и се чудя как без тези интернет знания и съвети сме оцелели...
Лесно им е на младите сега - за всеки отг ...

И как така
Хем е хубав той
Хем усмивка причинява
Ала шанс не получава
И защо уви ...

Никога... .
Знам, ’не казвай никога - никога’,
ала се отнася - за живите...
Само от снимки ще се усмихва,
не ще ни разказва - за дедите, ...

10 Част
Но когато поглеждам назад, за да продължа с обясненията, установявам, че нашата спътничка е заспала.
С Умников решаваме да не я притесняваме. Намаляваме музиката, минавайки в режим на тих шепотен диалог:
- Ммм… И Тъпчев та докъде бяхме стигнали?
- До това, как при общуването между двойниците ...

Обичам - казваме по принуда.
Обичам - казваме по-заблуда.
"Обичам те"- спестяваме го често.
"Обичам те" - превръщаме в ресто.
Ала всичко изречено по-горе ...

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Понякога си трябват чудеса
под покрив от звезди и сини нощи.
С една Луна надникнала в света,
където се заспива с вяра още.
Където се преструва есента ...

Те понякога не идват. Колкото и да чакам, денят си отива, постепенно се смрачава и надеждата да ги видя се изгубва заедно с последните светли проблясъци в небето.
Друг път пристигат толкова много, че не се събират по клоните и някои направо кацат в тревата и започват да кълват. Обичам да наблюдавам ...

Рибар на хо́ра по съдба
пътува в своята пирога.
Към всяка бедстваща душа,
защото я обича много.
Той – странник, по водата ходещ, ...

Предлагат ти живот
на сива мишка,
не им отказвай,
приеми!
Това,че по теб ...

Порязаница с мед и ма́сло
яде в съня от детски спомен,
но грижата му хвърля ласо
и буди го. А той – бездомен –
се лута в болката позната ...

Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...

Да, такова е.
Да живееш с чест в България е форма на мазохизъм. Не казвам, че е неудобно, но смятам, че е непредпазливо. Когато глупостта проявява самоличността си агресивно, политически, законодателно, какво по-отлично има да бъдеш безчестен: та това е родолюбие. Щом народът избира свине в парамент ...

при все
че е
непостижим -
стремим се
да Го ...