1 част
Беше рано, но очите на Джейн бяха широко отворени и кристално-синия и поглед пронизваше стаята. Не беше спала почти цялата нощ. Днес беше денят. Щеше да му каже, че вече не иска да са заедно. Как ли щеше да го приеме той? Винаги е бил твърд и е понасял всичките и капризи, и задоволявал желани ...

Стенания. Въздишки.
Танцуваш тръпнеща в ръцете.
Гореща си. И огнена.
Притискаща се до сърцето.
Целувките. Копринени. ...

No apologies (Никакви извинения)
Verse 1:
In my mind I'ma fighter, my heart's a lighter
My soul is the fluid, my flow sparks it right up
An arsenic writer, author with arthritis ...

защо
защо не спреш
защо не се успокоиш
не спираш да шептиш
не спираш да мълвиш ...

Така ми липсваш сега, когато порасна,
когато не си онова сладко момче.
Да, вярно е - по-малка съм,
но някога и ти като мен беше дете.
И се смееше, и си играехме, и винаги беше до мен. ...

Дали ще смогна да достигна края?...
Такъв, какъвто го мечтая!
Поне се примирих, че има край!
.............
На всичко има край! ...

СВАЛКА
Живяло някога Еленче,
пасяло в близката гора.
Видяло го едно Орленце,
гнездяло в отсрещната планина. ...

Малката Лили винаги си беше мечтала да напише приказка. Желанието й идваше от един много стар спомен, още като е била на годинка. Понякога малките дечица запечатват само миризми или усещания когато са още малки, но други, по-любопитни и умнички, имат цял албум със спомени от бебешките си години.
Най ...

"... В целия свят - не в тебе се влюбих.
Откривах го нов, интересен, богат.
Затуй ме боли, не, че тебе загубих,
аз друго загубих - целия свят!!"
Сутрин, когато ставам, очите ми не са така щастливи. Има нещо различно, нещо тъжно, мрачно. И започвам да се обвинявам за раздялата ни. Започвам да се пита ...

Ядосвайки се на деня,
безсилни да се насладиме на мига,
живота бързо подминава
и тайно ни се подиграва.

СРОДНА ДУША
Когато човек е самотен,
изгубен сред чужда тълпа,
отчаян, безумен, сиротен,
пак търси той СРОДНА ДУША. ...

Спрете, смешни сте, не виждате ли?!
Еднакви сте всички, до един.
С тия цайси, о, много ви отива,
но разликата незабележима е почти.
Няма нищо интересно в никой, ...

Скоро имаш рожден ден, Слънце мое. Откакто сме заедно, за мен това е най-хубавият ден. Казвал си винаги, че не обичаш рождения си ден, а може би не обичаш факта, че на този ден всички, които те обичаме, сме съсредоточени над това да ти показваме с вниманието си колко много те обичаме и колко държим ...

На теб, мой мили приятелю, посвещавам всичко, което ще прочетеш тук.
Това е една приказка, за едно вече пораснало момиче,което намери себе си в теб.
Имало едно време едно малко момиче, расло момичето, учело се, стараело се да радва винаги родителите си, ако ли пък не – поне да не ги безпокои… не изи ...

Безразлична съм към отминали спомени,
към хорски нещастни слова.
Безразлична съм към сълзите отронени,
към разни лъжливи неща.
Безразлична съм към залези, изгреви, ...

Не знам какво е да си идеш у дома
самотен в тясна мъничка квартира,
с вечеря за един, в хладилника за тебе само бира.
Да гледаш телевизора небрежно,
да няма за кого да се тревожиш, ...

Ще ти откъсна цветя от гробищата,
с най-голямата любов ще ти ги дам.
Не искам с тах да разбивам сърцето ти,
аз прост не искам да си сам.
А ти не ме гледай така възмутено, ...

Към М.Х.
Беше пролет,
поредната пролет сама,
бях извор пресъхнал
от спомени... ...

Светът ни е...
*
Обтягат лепкави пръсти
на релсите двойната струна.
Кой на кого днес мъсти? ...

Помагам му всяка вечер...
И всяка вечер е нов!
Зад леден ли глетчер
или морски покров,
избухва в червено. ...

Не искам да ми обещаваш вечност - във нея нека се загръща Бог, когато се усмихва на човеците... Не вечност - загърни ме със любов. От любовта си дом ми съгради, бъди ми - на душата - хляб насъщен, прегръщай ме, от мене ме пази, помни ме и при мене се завръщай... Това ми стига - днешният ти ден - заб ...

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
...
Нощ. Поредната бездиханна, неподвижна градска нощ. Наблюдавах я между пъстрите пердета на детската си стая, без ни най-мъничкото усещане, че и аз съм част от нея! Тъмните й поли се разстилаха отвъд стъклото, техният студен допир бе само спомен, не реалност и аз чувствах себе си и с ...

Видях - две птички се целуват
отвън, върху напъпилите клони.
Излязох. Бавно се събувам,
на пръсти стъпвам - да не ги прогоня.
Захласнах се. И малко им завиждам, ...

Вина....
Изпитваш ти вина, за нечия ограбена душа,
изпитваш ти вина, за сълзите на една жена...
Вината в теб ще расте с всеки идващ ден,
ще се проклинаш ти и ще те боли... ...

Следи от сълзи...
Защо в очите ти има сълзи???
Защо мълвиш сега остани???
Нали не ме обичаше,
нали ме мразеше дори??? ...

Не те виня...
Не те виня за ограбената ми душа,
аз съм виновна, че ти дадох всичко сама...
Не те виня за сълзите на влюбена жена,
ти винаги си бил искрен с мен, ...

Бушувам в гънките на времето,
замъглено от желание в очите.
С изгревите розови се сливам,
и сънувам... от обич се прераждам.
В залеза с душа на вятър, ...

/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/
...
Обичам пролетта. След нея обиквам и лятото с гиздавите дантелени премени на дърветата, шумолящи като копринени фусти под лекия повей на вятъра. Не съм си мислила, че мога да обичам и късната есен – студена, сива и мрачна. Винаги ми е приличала на стара сърдита вещица. Може би затов ...

Ти знаеш ли какво е
да се събуждаш всяка сутрин
с желанието да я запалиш?
Да я запалиш, да, да я изпушиш,
да знаеш, че те трови ...

Завърни се като пролет, която дълго
съм чакала,
със нежния прилив на морски вълни.
Завърни се с аромата на свежест, на
идващо лято, ...

Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!? ...

Прозорецът
На Румен, който е моята липсваща част, по-добрата!
Като малка в детската си стая имах един прозорец. Мама и татко ми го бяха измислили, защото обичах прозорците. Но той не беше истински, нито измислица, за да го заобичам! Той беше лъжа! Стар кухненски прозорец, окачен на стената. От друга ...

Ще бъда крилете на вятъра,
бясно към теб ще летя.
Ще бягам от мислите плашещи,
при теб дълго не ще да стоя.
Ще бъда с морските вълни. ...

Неспокойният огън
Цветан Бекяров
Веднъж капитанът на кораба ме пресрещна на палубата и ми каза:
- Направи нещо извън рамките на служебните си задължения - някое приспособление или инструмент. Може да е стих или картина, може да е спомен или трепет, но който и да дойде след тебе, ще те спомня с добро ...

Обичам
Обичам да съм в твоите ръце
щом съм с теб - аз съм на седмото небе.
Обичам те, това е то
и ужасно много то!!! ...