Снегът рисува:
посивяла мълния
е профилът
на голото дърво
сред двора. ...

Здраво стъпила вече на земята, признах си всички грешки и отчупих на кавгата корена от мене! Очаквах вече да няма препятствия и любовтта ни вече да е безоблачна, без кавги и обиди безпочвени... Забързах, за да те прегърна, но се стъписах, предадена.... Аз в теб видях нея и разбрах без излишни въпрос ...

Вече нищо не е важно,
нито спешно,належащо,
ти остави любовта ни по течението,
на жестоката самота
и превърна я в мираж, ...

Не мога пред теб да коленича,
разбери, не ми отива,
да лазя в крата ти,
да те моля за обич - не искам
и да унижавам себе си така. ...

Мразя я!
Знам,че е нередно,
че не е виновна тя,
но въпреки това я мразя
и не знам омразата си как да спра. ...

Нежността ти отлетя далече.
Усещам,че не ме желаеш вече.
Няма страст като преди.
Няма огън в твоите очи.
Моля те кажи,че аз греша, ...

Кой си ти?
Защо гониш съня ми?
Сянка ли си,или призрак зъл,
спокойствието ми прогонваш за миг!
Високо в планините, ...

Добър вечер, млада госпожице! Не се плашете – не съм толкова страшен, колкото изглеждам на пръв поглед... Плюс това тази нощ ще бъда Ваш покорен слуга. Така заповяда Господарят, а неговата дума е закон за мен. Той нареди да Ви разведа из мрачните стаи на страноприемница „Виолетовият сън”. Смея да Ви ...

Отивам си...
Отивам си! Не ме изпращай с думи,
които пътя ми с вина да очертаят,
виновна ли съм, грях е, че разлюбих,
но устните не ще да се покаят... ...

Не съм забравила, аз помня -
най–светлия и хубав ден…
Как бих могла да го забравя –
мига неповторим и съкровен?
Все още всичко ми е пред очите, ...

Как искам винаги да бъда с тебе
и любовта да бъде с нас,
а мъката зад нас да се затрие
в бездънните гори от самота!
Как искам винаги косите ти да милвам, ...

Оглеждам се в очите ти. Познаваш ме-
като омайниче след дъжд ще разцъфтя.
И, подобно нас, треви ще се прегръщат,
поели в себе си зеленото на пролетта.
От тази страст и грях единствено звездите ...

Вървя и търся във безкрая,
във всяко нещо виждам теб-
Обичам те! Аз трябва да призная,
но сърцето ти е в лед!
Вървя по улиците стари, ...

В сива бездна се намирам аз сега
и не знам накъде трябва да вървя.
Пътеки много има тук!
Но коя е вярна, но коя?
И лутам се сега в таз сива пустота, ...

Минахме през спорове хиляда,
карахме се за милион неща,
"Не сте един за друг!"
приятелите в хорове гласяха,
но не ги послушахме, ...

>> Вода,
>> вълни,
>> нощ,
>> луна...
>> Безветрие... ...

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви ...

В зората на бъдното -
потайно и властно,
забравила чуждите,
зловещите "ласки",
в зората на истини, ...

Жестока съм в Добротата
и мразя силно в Любовта.
Пилея ценното в душата.
Пълзя преди да полетя.
През сълзи винаги се смея ...

Грандиозен пожар!
Самотата подпалих
- в огнен ад
да я претопя....
Хайде, хора... ...

измъчих се..вярвайки че ти не си
един от всички,който сваля звезди.....
измъчих се...
мислейки че ме обичаш и че ще
сме двама с теб,завинаги! ...

сънувам
а някой зида
около съня ми
кладенци
издига къщи ...

Следвам доверчиво листопада
и отронвам се като звезда.
Теб ли срещнах в нежната позлата
на моите изгряващи лета?
Ти ли ми разкри цената ...

Чатим си от пет минути с тебе, а ми искаш вече JSM-а... Карай по-полека, дай ми време да те опозная и приема... Кой си ти така да ме пришпорваш - от вратата право за краката? И недей сега да ми оспорваш, че не търсиш секс в мен, а душата.. Явно, тъй със всички процедираш, но изглежда удряш все на ка ...

Сватбен ден
На този сватбен ден те няма,
не са ли много двадесет и три,
забравихме го с тебе двама,
не като друг път.....до зори. ...

Сълзи
Те идват и преливат...
сълзите - тъжен водопад.
Светлината в мен отнемат
в душата ми е мрак и хлад. ...

Ето ни сега
Стоим
Без контактни лещи
С извадени очи
Не виждаме ...

„Ние сме завинаги нова генерация
С кървящи от мъка и болка очи
Знаем, че за нас няма компенсация
И повръщаме върху надеждата за по-добри дни”
Димитър Воев ...

Косата ти е направена от камък
Очите ти не светят
Няма пламъци в тях
Защото си скулптура
Паметник ...

Нощта мирише на липа,
подминах възрастна жена,
продаващя цветя-в усоя на града.
Колко много болка,тъга и нищета
се смесват с мизерията на града. ...