Нека се погледнем в очи!
(размисли)
Няма нищо по-страшно от самотата!
Пишейки, дори в този момент, беглият поглед върху рекламата на химикалката ми натяква колко съм самотен. Там откривам телефонния код на родното място на м ...

Птицата досега не бе летяла -
не бе усещала какво е синева.
Присвита, крила бе прибрала -
не бе дочувала зова на порива.
...

Под сянката на моите мигли ще те скрия - целуни ме -
на завет от бурята ревност, от ветрове – езици зли.
Достигаш ме – повтарят устните ми твоето име –
Целуни ме!
И в спокойния ми дъх заспи... ...

Минава времето сякаш едва едва,
а аз броя дните, които остават.
Кога ще го видя, кога ще е до мен...
И сякаш плаче небето с мене,
плаче по-силно и по-силно вали. ...

Понякога заспивам неразбрана,
преглътнала в мълчание сълзите,
положила глава на твойто рамо,
но... някъде далече са очите ми...
Прости ми, че след дневната умора ...

***
Ще пиша без рима.
Ще пиша напук!
Ще пиша – да има.
Ще пиша със смисъл. ...

За тебе аз живея...
Непрестанно всеки
миг копнея
за онзи ден,
сякаш така далечен, ...

Като вятър в косите ми нежно ме галиш,
като слънце в душата ми топло блестиш,
само с поглед в сърцето ми огъня палиш,
вечер, когато до мене шептиш.
Отдавна сърцето забързано бие ...

Луна-парк
Гаснат светлините.
Изскърцва за последно въртележка
и щракват катинари на веригите.
Вятърът завихря ...

Моята зима
Разбрах, че я нося във себе си
откакто съм се родила
и не заради преспите сенчести,
а заради душата ми дива. ...

Дълъг път вървях на упреци и на обиди.
В сърцето ми тежки спомени се давят,
но до мен оставахте предани и мили,
вие, ПРИЯТЕЛИ, ПРИЯТЕЛИ от сайта.
За вас аз пишех с нетърпение. ...

Зима е, а е пролетно небето, чисто.
Термометърът отмерва, сякаш иде лято.
Казват във гората цъфнало кокичето,
а камбанено потрепва в мен сърцето.
На фотьойла седнала плета терлички. ...

Тя беше щастлива, безгрижна -
усмивката винаги грееше на нейната уста.
Тя беше като слънце сред зима,
тя радваше всяка душа.
Тя носеше в себе си радост ...

Да обичаш не е страшно
да обичаш не е ад
и крилата си на ангел не изгаряй
ако тръгнат си от твоя свят
да си сам не е опасно ...

Нощта се спуска бавно над тихите села,
Настава вече време да си лягам,
А изпод леглото глас прошепва ми „ела”,
Да ида ли при него или да избягам?
В тъмното проблясват две очи, ...

Над уличната лампа лунен сърп се свил,
Сякаш е на злата смърт косата,
А във светлината тихо се е скрил,
Дребничък човек с дрехи, мокри от росата.
Под уличната лампа зъзне той безспирно, ...

Ще мога ли без тебе да живея,
без нежния ти глас?
Ще мога ли без теб да се усмихвам,
загърбвайки разбитото сърце?
Ще мога ли без теб да бъда силна, ...

Ти и аз. Прегърнати. Погълнати от огъня в сърцата си. Изгубени. В чувства и мисли. Усмивка. Плаха, недокосната. Целувка. Бърза, открадната. Ръце. Сливащи се и търсещи. Устни. Изгарящи и удовлетворяващи. Да те имам пак така. Бих дала душата си. Да потъвам в очите ти, да се давя в смеха ти, да се гърч ...

Сутрин рано разплитам косите
на немирните, светли жита.
Реше острия гребен на дните
безпорядъка в мойта душа.
Вчесва строго тревите в полето, ...

История....
Еми беше нежно създание, прекрасна съпруга, майка и жена. Носеща в себе си заряд от чувственост и чар, привлякла погледите на много мъже. Душата й копнееше за нежност и внимание. Отдадена на служебните си задълже ...

- Какви ги приказваш! Не вярвам! Как може ти да си мен самия, но с една минута напред в бъдещето.
- Разбери, въпросите няма да ни спасят, а единствено решителните действия.
- Какви действия, ти си само един глас, който твърди, че ще унищожа света. Но ако наистина ме познаваше, щеше да знаеш, че аз м ...

Екзистенциален портрет
В душата й зреят руини,
стиха й превръщащи в помен,
на стъпкани в блато светини
с изцъклен, единствен там спомен. ...

Вятър буен тази нощ беснееше
ядосан може би бе на Луната,
че не беше цяла,а половинеста,
прикрита умело от нощта чрез мрака!
Слънчево утро посея светлина на Земята, ...

Тръгваш си от мен сега,
студено ми е, стене моята душа.
Тежка сълза отронва се едва:
не мога вече да те задържа.
Казваш - омръзнало ти е с мен, ...

Потъвам, чезна, смачквам се...
Като лист хартия между гневни пръсти.
Лист хартия с глупаво стихотворение.
Свещта въздъхна, тихо се прекръсти
и угасна... вдъхновението.

Набръчка се лицето ми,
като стара, пожълтяла от Слънцето хартия,
как ще се покажа на света такава -
в разцвета на младостта си "стара"?
Частичка живот - усмивка искрена ...

Борбата с малкото човече
кипи в сайтовете не от днес-
прелива тя от злоба вече,
с познат от миналото ни “финес”.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ: КАКВО Е И КАКВО НЕ Е ЛЮБОВТА
Наскоро попаднах на следните мисли. Замислих се и аз и мислите си искам да споделя преди всичко с младите хора, които посещават този сайт.
“Мъдреците казват, че три източника имат вле ...

Започвам размисъл с “когато”,
четейки вече твоята творба,
потопен в чувството благато
на позитивна сила в борба,
отправяща към мен привети ...

С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак, ...

Догони ме в съня си. Ще оставя следи.
Във треперещи длани, две чисти сълзи.
Настигни ме в деня си, гледайки ме в очи.
Моята сянка по твоята, вече нежно пълзи.
Част от нощта ти, а в денят ти съм храм. ...

Приглушено и тихо в януарското утро,
се пропука денят, изпод облак крилат.
Замечтано и нежно, небето копнежно,
сля се с лъчите на слънцето влюбено.
Високо в небето, два облака бели ...

ЖИВОТ КАТО НА КИНО - ФЕЙЛЕТОНЧЕ
Най-напред да уточня - не пия! И въпреки това животът ми е като на кино. Всяка холивудска звезда би ми завидяла на динамичния, изпълнен с толкова превъплъщения живот.
Сутрин - изобилие от роли. Изпълнявам блестящо Пепеляшка, робинята Изаура, огнената Грейс, абе, какво ...

(Случва се да моля мама ден през ден
да напише стих в съавторство с мен.
Тази нощ я издебнах във разговора
и записах думите и как римува на шега
Моля ви за закачката не се сърдете , ...

ЛИПСВАШ МИ
Забравил си вкуса на тялото ми,
а аз на твойто и боли!
Но гордостта не позволява ни
с теб в един път да вървим. ...

Това ли бяха твоите зелени, красиви очи -
една илюзия, едни мечти?
Това ли бяха те, кажи?
Мислех, че истина говорили са, а те лъжливи са били.
Измама блестяла в тях, а защо им повярвах? ...

Дай ми време да порасна
Преобрази ме,
Дай ми време да порасна
Да те докосвам, както се докосва жена
Преобрази ме, ...