ти си там....
седиш и не обръщаш и
внимание дори
на болката извираща от мен...
ти си там..отново сам ...

Кой си ти,че да ме съдиш?
Нима безгрешен си?
Кой ти дава право да ме обвиняваш,
да осъждаш грешките ми?
Аз знам,грешна съм, ...

Замирам, ставам тишина
не искам повече да пиша.
Виновна плаках, без вина
огромна болка в мен диша.
Не мога и не искам вече ...

Обичам те!
Но днес това не стига.
Предаде ме и ме боли.
Обичам те!
От болката си ще загина, ...

Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...

"Аз искам да те помня все така..."
/ Д. Дебелянов/
Аз искам да ме помниш все така...
на онзи мост, на който ме видя
за първи път и ме поиска ...

Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро... ...

Лъжем ли се ние двамата сега
или сме просто луди полудели?
Докосваме се, шепнем си слова,
и се молиме да бъдем смели.
Че преследва ни тъга и болка, ...

Зимата пак целува с ледени устни стъклата,
вятърът алчно се киска и мята, краде,
от всеки по нещо отнема и чезне в мъглата
с тропот на хиляди сребърни, диви коне...
Вият се улици, мамят с мечти и надежди, ...

Погледнах някъде далече от брега
и видях във кристалната вода,
как падна една звезда,
как умря една човешка душа!
Натъжих се, после тихичко заплаках! ...

Щом в тиха пролет сътворяваш
за обич жадни сетива,
дали ще можеш да ги утоляваш
с любовта си след това,
когато слънцето прежуря ...

Нова есен се задава
с нови есенни листа.
Но какво ли обещава
и какво ни носи тя?
Нови дрехи и обувки? ...

Със съседа спорим научно
има ли яйца волът,
а жената само ме бута:
- Стани, пак падна от стола!
Не й обърнах внимание, ...

Преди.
Преди това да се случи.
Преди тези да се появят,
за една псувня
се хвърляхме напред ...

Прегрешение
1.
Потропване в тъмното.
Вратата разтваря дървени устни
и ме поглъща. Звън – ...

МРАК
Живеем самотни -
всеки за себе си,
уморени и потни
мразим труда си. ...

Аз още вярвам!
И съм като вятърните мелници, които,
отправили сърце и взор към вечността,
размахали ръцете - същински странници,
те битка водят с вятъра и със страха, ...

Обръснах всичките си вредни навици
и в огън всичко старо изгорих,
погледнах се във ново огледало
и нов човек във себе си открих.
По нови улици в живота крача, ...

А птиците отлитат на ята,
невярващи на зимните постели
и в чудната си птича пъстрота
напролет се завръщат зажаднели
за родни гледки и познати долини ...

Бъди до мен(на най-добрия ми приятел)
Ако днес живота ми е странен- не ме е грижа,колко ще боли, не ме е грижа,много ли ще страдам, щом до мен ще бъдеш ти! И ако само ти до мен останеш в живота ми и всеки негов ден няма нищо друго да ми липсва моля те,бъди до мен! Бъди до мене всеки миг и нежно с дл ...

Каква ще станеш като пораснеш? Ах,колко досаден е станал този въпрос за малкото
момиченце, което трябва да избира между певица, актриса, лекарка или
учителка..не защото мечтата му един ден като порасне е да пее или рисува, а
защото големите очакват такъв отговор. Родителите ни ни възпитават като
лич ...

Франки
От
Георги Иванов
Здравейте, казвам се Франческо Минс. На улицата ме познават като Франки "Хлебарката". Викат ми така, защото като бях малък по-големите момчета ме караха да ям хлебарки, а ако отказвах вендага ме прину ...

Как е направен светът? Има ли градивна частица, която не е изградена от други по-малки? Защо живея? Кога човечеството ще лети в космоса за дребни стотинки? Защо не можем да контролираме земетресенията?
Ето такива въпроси в днешно време си задават твърде малко хора. Защо?
Дали защото живеем в информа ...

Защото във ръцете ми остана само скръб
с лице на вятър и на влюбено момиче.
Защото някой непрекъснато краде от мен
затворнически чувства и потреби.
Защото се научих да мълча, ...

И когато ми е тежко,
и когато съм сама
пак за теб си спомням, мамо,
и за твойта топлина.
И когато ми е светло, ...

Аз искам да летя!
Знам, че проклинаш крилете,
които дариха ми своя летеж.
Знам, че проклинаш мига,
във който полетях. ...

Аз съм поличба - изживяна до вярване.
Начертана пътека - извървяна до път.
От предишни животи навярно, оставен
тайнопис за посока при един кръстопът.
Аз съм оня стар отпечатък в душата ти, ...

Мое мило дете, моя обич изречена,
вчера бях непростимо виновен,
пренебрегнах брутално своя бащински дълг!
Даже в дивата пустош, смъртоносно обречен,
пак над своите рожби, търпеливо, грижовно ...

Благослови ме, мамо...
При тебе идвам, с истина обвит,
в греховност черна като в дреха,
трошица вяра дай ми, ще съм сит,
да тръгна пак по своята пътека... ...

Притча
Била нявга Баба,
скарала се с дядо:
-Ши забягна!
Дядо дръзнал: ...

Кърваво......
Кървавочервени рози......
За кръвнина и мъст?
За гроб ли?
За любов? ...

Всеки си има гледна точка.
Всеки си има свой мироглед.
За един светът, е кръгла топка,
а за друг – студено парче лед.
За бакалин, светът е прекрасен – ...

Минава бързия поток на времето,
покрай главите ни, като стрела,
а ние здраво вкопчени във стремето,
на нашия живот – препускаме сега.
Препускат с нас и нашите амбиции. ...

Ще светна лампата,
та в светлина
очите твои
в стаята да видя,
обляни в сълзи ...

Тишина................
прозорецът спи...Спокойствие?
Не!Нещо....някой...,не....тягост?
Да!Нещо изпълва въздуха
лек ветерец,свежо подуха ...