Посветено на LYCKI (Росица)
Дори, Любов, от моят свят да те прогонвам,
ти пак ще идваш в утрото със пурпурни лъчи.
Като сълза по листите на розите, отронена,
душата ми ще галиш, и ще я гориш. ...

Поглеждам ти в сърцето
и виждам, че е цяло,
но защо ли пък лицето
така е пребледняло?
Съзирам, че в душата ...

ВОЙНАТА
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил. ...

СНЕЖНА БУРЯ
Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми, ...

РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх ...

Романтика в две стъклени очи
За кой ли път сама, мелодия звучи,
кой пее и какъв е текста,
има ли значение?
Нима романтика в две стъклени очи ...

Чух на сън, че даровита поетеса
се показала по нашите места-
глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –
за поетите – за да ни спасят честта!
-А, поетите – във унес й говоря – ...

В началото Той сътвори от кал човека
и в него своя Дух,свещен,постави
и положи на безмъртната пътека
като себе си божествен го направи!
Живя Човека в райската градина ...

Дойдох си! Ето ме вкъщи! Дойдох, завърнах се! Защо не чух "добре дошла", защо родителите ми не ме прегърнаха, защо нямам ключ за старата врата?!
Този път дори не съм в своята стая, този път дори не съм си у дома. Седнала на ...

Ето, сега седя тук и пиша! Пиша без цел! Пиша без идея. Без теза. Изливам всичко, което чувствам, без да преминава през филтъра на книжовната реч. Явно много ще пиша, защото много чувствам... Какво ли? Каквото ми е заложено като човек. Щастие, тъга, любов, мъка, страдание... има от всичко по много.
...

...Това е само първата частица
от пъзела, наречен Сълзата на Иссар.
Подарък за всички поклонници на Толкин
и написано за онези дръзки Сърца, познаващи
магията и вярващи все още в нея. ...

Портрет
Няма в думите смисъл,
няма в погледа плам.
Eдни мечти на прах
и живот разпилян. ...

И вече сили няма
кръвта от раните тече.
Тъмнина обля моето сърце.

И живот в мен не остана ...

Далечен спомен от нощта,
в която исках да сме двама...
Таз сладка болка любовта
гори във мен и ме ранява...
Ела и силно целуни ме, ...

Не плача, а мълча – силна съм за теб.
Не плача, а тъжа,
но какво от туй,
нали за теб съм лед!
Не плача, нямам сълзи! ...

Нима плачеш ти, любими?
Нима раних и твоята душа?
Нима във вечерите сини
си чувствал липсата на любовта?...
Какво ти става, моля те, кажи ми! ...

Върнете ми небето,
звездите ми върнете,
върнете ми сърцето
и душата ми върнете.
Разберете, че животът ...

Обичам когато си до мен в нощта.
Обичам топлият ти дъх до мен.
Обичам сладкият ти мирис до мен.
Обичам нежните ти ръце да ме галят .
Обичам милите ти милувки към мен. ...

Ще се превърна в нежна фея,
елексир любовен аз ще сътворя,
така ще чувствам, че живея,
и че раздавам много, много доброта.
Ще взема нежност от цветята, ...

Роза,Роза чудно цвете
израснало в прелестта.
Роза дива като любовта
с бодли опасни и спомени страстни.
...

Разбирам те добре, Огняна -
до вчера мила и засмяна,
а днес самата ти си кучка зла
с усещането ново – за жена.
В ситуация не привидна, ...

С усмивка утрото посрещам,
че съм някак си различна аз усещам.
От елексира на живота капка ще изпия,
за шепа радост, а не сълзи да трия.
Колко малко от деня ще взема, ...

И ето пак се зазорява...
И пак се питам: как ще мине този ден?
Лъчите слънчеви ме озаряват,
но пак тъга вилнее люто в мен.
Отново търся обич непозната, ...

В заровените въглени под пепелта,
все още топлина струи под пръстите.
В забравеност натикани са спомените,
ала понякога се наваляват във очите...
Навярно са води на придошла река, ...

Окова ме здраво самотата,
вериги тежки влача всеки ден...
сякаш зъл магъосник омагъосъл ми краката,
и не искат да се подчиняват те на мен.
Боже, а тежат оковите големи, ...

Безмислица...това било
получих отговора и не съм щастлива.
Като че ли, никой не мисли...
свои или чужди мисли има ли значение?!
И пак ми е сиво, мърляво, мъгяво. ...

Свирят цигулките тънко...
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Търкалят се думите – ...

Ти ме предаде и сърцето ми рани,
какво му направи - виж цялото кърви?
Ще го затворя аз в кутия от стъкло,
където никой не може да го докосне и да му направи зло.
Сега аз съм като ранена птица изгубила се в нощта, ...

Знаеш ли защо блестят моите очи,
защото пак за теб си мисля - причината си ти!
На всеки твой допир дъха ми се затаява,
а когато ме целунеш пулса ми се ускорява.
Не знам какво направи ти с моето сърце, ...