В широк един свят сблъскаха се две различия,
бликна нежна кръв, увяхна - тъжно - кокичето.
Останаха само тежки петна, тежки...но поучителни;
ала става в живота буквален така - не всичко красиво и чисто е.
Дори да избягаш далеч във нощта ...

На Стефан Пиперков
Старият сръндак пасе тревата
и така минава през гората,
виждайки по пътя си сърници -
млади, закачливи хубавици. ...

Празно е... Вече нищо не търсим...
Изгубихме всичко... имахме ли го дори ?!
Мъртвородени сме вътре и малко боли...
Може би видяхме огън от Ада...
Някъде там сигурно има Рай... ...

Владееш ли изкуството
да се преобразяваш в различни лица?
Да играеш роли.Да се смееш,когато ти се плаче.
И да плачеш,когато ти е смешно.
Можеш ли умело да прикриваш- ...

Маска с две лица-
това е любовта.
От несподелена така боли,
а споделената...при нея няма сълзи.
Защо не можем всички да бъдем щастливи? ...

Изплъзва ни се любовта,
както от листото-капката роса.
Догонва ни сега студа,
безмълвна пак е моята душа.
Стоиш пред мен различен ...

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ
На теб,
която изрови
мидичката на
сърцето ми ...

Бели пердета се вляха
в един мой вчерашен сън-
преминаха като тихо
и влажно стенание,
бяло,по-бяло ...

На 28.07.06г. в Сайт “Откровения” публикувах стихотворението “Искам Мо, да прочетеш Рабле” с определено хумористична проблематика. С интерес прочетох коментара на уважаваната от мен Златка Вълкова, който гласи следното: “Започваш от Франсоа Рабле, преминаваш през кучките, прелиташ покрай Поздравчета ...

В червен ден.
- Обичай мен!Не друга!Мен обичай...
Косата й се разпръсква,
лицето й иска.
Сърцето й бие. ...

Преди да се родя, и след това /разказ на две гуми, две свадби и осем гонещи вили за сено
Първо Състезание!
Да!
Беше Маратон!
Нечовешки Маратон! ...

Време
Голи, равни брегове,
множество слънца и розово море.
Орденът на трите ешафорда,
тук е с мисията отговорна. ...

Всеопрощаващ бъди
Всички правят грешки,
Но се учат от тях.
Понякога породени
От злоба или от страх. ...

Колко мисли ми събуди!
колко същества във мен пробуди.
С колко стъпки по тавана
бягах от душата си пияна.
Сега съм малко уморен, ...

Докога ще продължавам да се заблуждавам?
Докога ще вярвам в любовта?
Боли ме сърцето, но не се предавам,
дори да е пълно с тъга.
Душата ми пуста е - един самотен остров. ...

Аз съм чертичка от времето,
само минутка,
миг си откраднах от него
и бях щастлива!
Времето ме гледа навъсено ...

Ламята
погълна златната ябълка.
И умря.

Сънувах нощес и тревата , и птиците
реката на село... върбите как плачат
и търсят с приведени клони момичето,
дето целуваше с устни листата им
и припяваше нежно как ги обича. ...

Трамвай.
В него уморени пътници,
притискат здраво
своя си багаж.
Торбите пълни ...

/хайку/
Болна амбиция
подкара със скорост
пак към нищото

Сладък аромат на круши,
малка стиска магданоз,
дядо ми цигара пуши
и подвиква пак "без коз".
Весело е! Аз съм малка, ...

От работа - в къщи,от къщи - на работа...
Аванс и заплата, заплата - аванс...
Въртим се със теб в кръговрата на хаоса,
на тъпа инертност изпаднали в транс...
Отмина край нас не една революция ...

Падаща звезда
Нощта рисува с грациозни пръсти,
потапяйки небето във мастило,
сред тъмното една ръка се кръсти
пред пламъка мъждукащ на кандило... ...

Монолог на осем крака
Искам да заспя отново, но все не мога-
една и съща, безсънна нощ е моята тревога.
Господи, една възглавница и одеало,
тухла, парче кашон и миризма на застояло ...

Хубаво ми е, че те има
Хубаво ми е, че те има...
във звездната нощ от вълна овдовяла
на голия пясък изхвърлена мида.
Бяла птица към мен полетяла... ...

На бара
Пред мен две бляскави врати
на бара на живота – “Спри!” –
реклама огнена струи.
Натруфена, съдбата проститутка ...

(леко замаяно)
до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен. ...

И когато не намирам думите,
а ти си кротко до мен...
И когато премълчавам нежните слова,
които напират на езика ми всеки ден...
И когато те искам безумно, ...