Толкова те търся, светлина...
Денем, нощем в цветната градина.
Не... не искам аз да съм сама...
Колко лесно младостта отмина!
...

Приятелю, подавам ти ръка.
А ти къде си? Виждаш ли ме още?
Да... знам, че трудно е така...
далече сме... и аз те чакам нощем.
Приятелю... почакай... стига... спри ...

Нощта си отива,
страстта не
угасва,
телата в
прегръдка се ...

Камбаните кънтят, не спират
звукът прорязва ме и оглушах.
В грях обвиняват ни, пледират:
„най-жестоко наказание за тях”.
Така да бъде, нека да ни съдят ...

When You Say Nothing At All
by Ronan Keating
It's amazing how you can speak right to my heart
Without saying a word, you can light up the dark
Try as I may I could never explain ...

Unexpected
by Tom Novy
I know what you say won't ruin my day
I know what you did don't care nowadays
I will not let you bring me down ...

В душата ми гори страдание
-от болката ти впламенено...
Ти - най-невинното създание ,
със тебе ме боли и мене...
Аз гледам двете ти очички , ...

МОЯТА МАЛКА ДЪЩЕРЯ,
ДЪРЖИ В РЪЧИЧКИТЕ ЦВЕТЯ,
ПЕСНИЧКА ЗА МАМА ПЕЕ ТЯ,
ПРЕЗ ДЕНЯ И НОЩТА.
МИЛА МАМО, ГДЕ СИ ТИ? ...

Бездиханието задушава.
Осанката във сянка стапя се преди да си отиде.
Годините минават.
Мастилото от черно
в мръсно бяло се размива. ...

Дочакаха първи петли,
будните ми сънища.
И щом пропяха...
И съмна -
тихo на пръсти, си тръгнаха. ...

Цигарен дим из въздуха се разнася
Като платно от коприна
В малко парижко кафене
На булевард Шан З’Елизе
...

Няма за теб да плача,
няма да дам сърцето на палача.
Няма за теб да страдам,
няма душата си да продавам.
Няма да мисля за теб дори, ...

Върху ресниците ми бисери тежат.
Сълзи ли са?
Очи не свеждай,
те всички твои болки ще смирят.
Два огъня сред дива пустота... ...

Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога ...

Нека изключим телефона и убием времето,
нека да не даваме да лае и кучето.
Нека чуем звука на тишината
и посрещнем на мъртвия душата.
Нека издраска самолет в небесата, ...

Обречени горим във залеза на дните си.
Осъдени изгряваме - примамливи и бледи.
Светът ни подозира с ужасни умалителни,
студени са звездите, като сладоледи...
За първи път грешим, а вече непростими ...

Живея до дървото с ясписи,
лъчите им се гонят ,
мамят ме,
усмихват се в лицата на деца.
А шепите ми - пълни с пламъци, ...

Стъпки среднощни,
остават при мен,
нежно докосване,
шепот желан,
отдаване страстно, ...

Любовта е утеха в безутешността,
единствения лек срещу смъртта,
защото тя е нейна сестра...
Защо трябва за пореден път да се чувствам самотна, сякаш съм сама на този свят? Защо трябва да страдам и да търся погледа ти в безбрежното море?... Кажи ми - защо???
Колко пъти трябва да ти казвам едно и също ...

Липсваш ми!
Не знаеш колко.
Със думи няма
да го изразя.
Със всеки жест, ...

В небето волно птицата се вие,
но може ли, щаслива да е тя?
Когато нейното гнездо пустее,
и страда нейната душа.
Гнездото бе с любов от двама свито, ...

Ако си тръгнеш, някога...
Ако си тръгнеш някога от мен
ще мога ли да продължа нататък?
Ако сама съм в утрешния ден
и взел от мен си всичко, без остатък, ...

Погледнах пак
в очите твои -
питащи
и с мъничко
тъга. ...

Щом някой натъжи те-
сълза напира в твоите очи.
Щом някой нарани те-
сърцето те боли.
Душата наранена, ...

Защо да гледам как ме мразиш -
по-добре е да умра.
Защо да гледам как ме мамиш -
по-добре очите да си избода.
Защо да гледам как я галиш - ...

Допълвай с цвят дъгата на живота,
рисувай светлината на мечтите,
през призмата на твоята душа
разтваряй с обич цветовете.
От утрото във нежно розово, ...

Обичам,когато сутрин будя се до теб
и виждам твоите очи любими,
как сънено ми се усмихваш ти,
да чувам твоя глас до мен
и да посрещна утрото с усмивка! ...

Дърво не засадих...да има нещо след мен.
Започната книга, която писах... не дописах.
Любов в радост и мъка,
такава в каквато се врекох, не срещнах.
И мисля си какво ще остане след мен. ...

В едно такова утро,
в разпръснатото сиво
между земята и небето,
осеяно с мъгла.
Намирам лъч от светлина ...

Като летен грип върлува любовта.
От ден на ден сто души разболя
и ето, спомних си сега за мойта приказка една,
за любовта.
С едно момче делят ни тонове прегради, ...

Потъвам... губя се в думите неизречени и скатани дълбоко в чекмеджетата на моята душа. И не искам да ги изкарвам наяве. В тези душевни чекмеджета е твърде прашно и всичкта пушилка, която ще се вдигне, ще ме задуши. Макар че тези смачкани листи с грозно написани думи също пречат. Но така са си само з ...

Ако си спомниш за мен... недей тъжи
усмихни се и сълзите изтрий...
Знам... боли но човешко е това
и все пак някак го прикрий
не ме връщай на местата стари ...

Положи глава на тялото ми отмаляло,
чуй за последен път как сърцето ми тупти.
Положи глава на челото студено
и косите ми оттам махни.
Положи устни върху устните ми посинели ...

Аз вярвам в човека!
Нека го плюят!
Нека го хулят!
Него го бият!
Него го крият! ...

Уморена съм. Дъхът ми спира.
Стоя под есенния дъжд навън.
Тръпнеща със всяка фибра,
усещам капки падащи по мен.
Две очи със поглед ме изпиват, ...

Страх ни е, не можем да обичаме,
а искаме да бъдеме щастливи,
с лъжи сърцата си разбиваме,
“Обичам те” - трудно го изричаме!
Мечти, захвърлени нанякъде, ...