***
Позволи ми да бъда
от тебе частица,
нещо да бъда
от твоя живот - ...

Лутам се и се губя
в невидение и тъга.
Мечтая аз да бъда
пак с тях. Където и
да ида, мисля и ...

Тихо зората ми реди
за бъдни слънчеви
лъчи. Мъглата щяла
да се разсее, а дъжда –
да спре. Следите им ...

Прободе слънчев лъч душата
на счупеното огледало
и цветен в ръбчетата заигра.
Учуденият образ на света проблесна,
усмихна се и засия, ...

От няма болка цялата съм синя.
Като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма, ...

Аз останах на брега, където
вятърът флиртуваше с вълните
и се сливаха морето и небето,
и блестях, от синева пропита...
Аз останах на брега, на който ...

Там ще бъда аз,ще те закрилям
като птица в небосвода -
свобода ще ти дарявам!
Като нежно цвете аз ще те поливам
във загадъчна страна ще те посея. ...

Опълчвам ти се, сядам пред екрана.
Не искаш стихове да пиша. Аз ги живея,
сега и вчера, та даже да ме няма...
вятърът след мен ще диша, аз ще пея,
в най-тихото на ласката му ще ме има. ...

Разменяме думи накъсани,
бързащи, понякога ситнещи.
И тръгваме, забързани, сякаш
нещо забравили, превключваме
нова вълна...а всичко е старо. ...

Entre Tu Y Yo (Entre Toi Et Moi)
{Refrain:}
Quien entre tu y yo
Lleva la el dolor
De esta gran trahision ...

Щом не ще целувам тебе -
погреби ме!
Щом сърцето ми е рана -
погреби ме!
Щом очите ти не срещам, ...

завист интриги
липсва сърдечност живец
сиво свят без цвят
* * *
примирение ...

Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища, ...

Само сълзите болката скриха,
само сърцето усети това,
само душата отново се скита
и нощем те търси по света.
Сега, когато времето вече отлитна ...

И за мен раздялата ще бъде тежка,
но така е по-добре-
ти далеч да си от мене
и дано болката да спре.
Сърцето нарани отново, ...

Аз знам, ще дойде време,
ще се срещнем.
Тогава не навеждай смирено глава,
погледни момичето отсреща,
тя някога беше сама. ...

Ти си доста... невъзможен
невъзможно да си мой
невъзможно да си с мен... в този тежък наш двубой.
Невъзможен в красотата... невъзможен в добротата
невъзможно те желая... ...

самотно сърце
изкуствена усмивка
счупено сърце
лъжа болка тъмнина
светло е звучи мажор

Как глупаво звучи...
По дяволите всички срещи,
по дяволите нашите мечти!
По дяволите моите сълзи,
по дяволите твоите празни думи! ...

Помня прекрасно
момента,
когато
тотално загубих разсъдък.
Беше неясна ...

Небе
в душата ми
се кръсти.
Познах те,
бяха твойте пръсти. ...

Сред прах и мръсотия се търкаля сърцето
пренебрегнато от хорската любов.
На хиляди парчета строшено е лицето
прекалено крехко за суровия живот.
Мисли пръснати сред горските пътеки ...

По дяволите всичко, което съществува!
По дяволите раздвоената ми личност!
По дяволите запознанството, сбогуването,
по дяволите всички гласове двулични!
Омръзна ми да бъда мила! ...

Гледам снимката стара,
виждам своите щастливи очи.
Врата със спомени зад мен се затваря,
защо ли сега животът горчи?
Защо във очите ми има само тъга? ...

Ръцете ми студени, безразлични,
вплитат се във моите коси
и сещат в болка безгранична
самота в угаснали лъчи.
Ръцете ми, изстинали във мрака, ...

Кажи ми, как ще издържа
далеч от твоите ръце?
И колко часовете ще броя
със свито от вълнение сърце?
Какво разделя ни, кажи? ...

Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше. ...

Кукла в ръцете ти, така ме наричаш. Не боли ли сърцето ти, когато отричаш? Вървях все след тебе и лазех в краката ти. Какво си за мене не разбра пак душата ти. Уморих се да бъда в ръцете твои играчка. Не мога без да лъжа да направя и крачка. Обичаш ме, заричаш се, но всичко туй лъжа е. От живота си ...

Сама и гореща, от сън непробудена.
Все още тичам по пътища грешни.
Измамена, лъгана, сама, непринудена.
Пак плача на всичко, което е смешно.
Обгърната в обич, но много самотна. ...

Безадресно
Остави звездите на небето.
Удави романтиката във морето
Да ти кажа ли защо, Поете? -
Станахте ненужни веч мъжете! ...