Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш? ...

Пак е есен.
Коя по ред
не се опитвам вече
да си спомня.
Мъгли се стелят. ...

Умира деня
Ражда се ноща
Умира един блян
Ражда се един кошмар
Умира една душа ...

Искам всичко да бъде естествено, натурално...
Както езеро в шепи планински - тъй кристално...
както в детски очички е блясъка непринуден,
както камък смарагдов с отблясъци изумрудени...
Точно тази любов в твоя поглед докрай ...

На Валери Станков
Отвън ме дебнат няколко таксита.
Две кучета подскачат на калъп.
Патрулка със скучаещи ченгета
пресича криволичещия път. ...

Сестра ми, остави го! Пусни го да пасе...
Разгонен е... Прости му... Да прави к'вото ще...
Побъркал се е явно в поредната жена...
На стар боклук му трябва и половин искра...
Какво, че те изважда от релси всеки ден? ...

Късно е за равносметки
и за покаяние..
душата ми отказва
да ти бъде храм..
отказва да ти дава опрощение, ...

Вълните се плискаха буйно в краката й. След дългия ден, прекаран в спорове от служебно естество, тя искаше да бъде сама със себе си. Искаше да намери най-вече самата нея из изминалите събития. Знаеше, че вече не е същата, усещаше го вътре в себе си, как я изгаря. Крясък на близко прелитаща птица я н ...

Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожела ...

Отново спеше. Лекарствата бяха силни. Вземаше ги, за да забравя болката, която разкъсваше душата й. Какво ли всъщност й оставаше? Един опит за самоубийство... За нейно голямо съжаление - неуспешен. Имаше лошият късмет съпругът й да бъде наблизо в този момент и да направи необходимото. Жалко!

Рози
Гасна.
Кротко.
На земята.
Сред мръсотията. ...

Седнах вчера едно кафенце да глътна
когато странен номер провидението ми врътна!
Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...
Погледна ме в очите и ми каза, ...

Устни, докоснали устни - в нежна целувка,
ръце докоснали тяло - в копнеж за милувка,
гърди от пръсти ранени с невидима рана,
любовта днес не е обич, а страшна закана...
Спомен обгръща ума, расте като тумор, ...

“Капаните на живота, в процеса на общуването, се поставят от едни хара за други хора, но всеки влиза сам в тях, в това число и тези, които са ги залажили, а излизането от глобалния капан е свръзано с промяната на характера на труда, което пък е исторически процес”
В.Рибаров
От две години литературат ...

Дай ми да видя твойте очи,
Поглед студен – чертите красиви;
Не помня дали бяха такива преди,
Когато ми казваше: Не унивай!
Виж как се обърна светът ни – ...

ДУШАТА МИ Е ПЪЛНА С МАЛКИ ПОМИСЛИ
ЗАКЪСНЕЛИ ТРЕПЕТИ НАХЛУВАТ КАТО ХУНИ
КАТО ВОПЪЛ НА СИРЕНА, СКЛОНИЛА ТОПЛИ МИГОВЕ
ВРЪЗ КАМЪКА, ОБВИТ ОТ БРЪЗГИ СЕВЕРНИ.
НАД ПОЛЯТА МИ ТЪМНЕЯТ ЧЕРНИ ОБЛАЦИ ...

остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...
черна кръв засъхнала във времето, ...

Събудих се
от вятъра
напиращ да проникне
вътре
някъде... ...

Девети септември 2006 година!
Девети септември 1944 година!
Шестдесет и две години от тогава...
И ние - почти 40 годишните...
И те - почти 62 годишните... ...

Смъртта
Смъртта е край... защо ли?
Нали начало друго идва после,
но краят, въпреки това - голям е,
душа сиротна "Бог да прости". ...

ПОЛЪХ
Прокарвам нежно длан по теб,
но плътно, за да забележиш.
Навръщане съм като полъх,
мъха по кожата влудявам. ...

Не си мисли, че твой е този свят,
не живей във розов цвят.
Не витай във облаците,
а стъпи си здраво на краката
и виж какво ти е подготвила съдбата. ...

ДОВИЖДАНЕ, ЛЮБОВ!
Довиждане, любов,
довиждане!
Любов скандална,
непозната... ...

Говориш ми и зная, че ме мамиш,
но пет пари не давам за това.
Без значение какво ще ми кажеш -
то, както винаги, ще е лъжа.
Нищо истинско във тебе няма ...

Помогни ми, Любов, да намеря пътя,
по който да вървя и да открия вярната посока.
Колко душата трябва още да обърква,
за да може да обикне отново живота...
Помогни ми,Любов, да бъда силна, ...

Без теб
Цигара, пепелник и празна стая.
Какво остана ми от теб?
Нима такъв ще бъде края?
Празна къща, спомен блед... ...

Липсваш ми, искам те, чакам - твоята нежност, обич, любов. Желая те, но теб вече те няма, а те виждам в спомените си и вехна бавно. Пролет идва, природата се преражда сякаш, Всичко пак позеленя, стана прекрасно, а аз умирам бавно и на теб дължа това, но обещавам - "ще ти се издължа"!

Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тича ...

Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората, ...

Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна ...