Смърта се отрази в очите ми. Това смъртта ли беше или сълзите, които напираха да излезнат.
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...

Желанието разкъсва ме на две,
погребва в мен покоя и съня,
разделя то на две сърцето -
чувствата и моята душа
в непрестанна битка се намират, ...

Сънувах пак очите ти красиви,
усмивката, приканваща към грях,
усещам погледа към мене -
минаваш бавно мойто тяло.
И пишеш ред след ред, ...

В спомени отнася се душата,
копнежи да те зърне тя за миг,
та дори да плаче тя от болка,
че няма да те задържи...
Късно вече е за наш`та обич, ...

Във тъмна нощ,
студена и безлунна
се скитам сам
във уличната пустота
загърнат в тънкото ...

Неусетно мина
времето блажено,
когато смяхме се
и се веселяхме
до зори. ...

Със вкус на морски бриз
и дъх на топло лято,
погалва слънцето ръцете ми
и чувствам се така богата!
Помолих те да ме спасиш, ...

Ще те помоля за услуга -
когато тихо залежа се на леглото
и бавно почна да умирам,
когато всичко е изгубено
и аз не мога да те имам, ...

Когато слънцето достигне
и целуне луната,
тогава аз ще спра
да те обичам.
Когато залезът достигне ...

Вървя и отминавам те с мълчание,
вървя с надежди разпилени...
Вървя със спомените си в ръка,
със сънища неизживени...
И ръката иска да ги хвърли ...

Листата на дървото
падаха безпощадно,
а устните целуваха
тъй жадно...
Ръцете шареха по ...

Тежи, теглилката отмерва болка.
И стърже от плътта ми време.
Не издържах поредната отсрочка,
в измолено безвремие...
Изкупеното, бързо е изтекло, ...

Прицелени във очното безочие,
разбираме ли говора на смислите
с екзистенциалното си многоточие
на хиляди емоции, изчистени
във своята обърнатост към Аза ...

не мога да погледна лицето й
не мога да се съсредоточа
върху сълзите й
върху греха си
искам, но плътта е част от делника ...

Умира бавно
Ден след ден
Счупва се безшумно
И разбита на парчета се разпръсква
Силни крясъци ...

Къде отиваш днес
в тази ранна утринна мъгла?
Единствено шумят листата
и се навеждат голите звезди,
за да дочуят твойто име. ...

Студено е навън и нищо не се случва
Във стаята една рисунка
чака мен да я довърша
А нямам сили.
Липсва ми и онзи трепет, ...

Колко глупава била съм само
самотна, тъжна в нощта,
а ти заспивал си на чуждо рамо,
за да забравиш мен и любовта.
Колко глупава била съм само ...

Ти сърцето ми разби
за пореден път,
дори без думи, без лъжи
сърцето ми разби...
Желаех те безумно много, ...

Ти ме прокле, ти ме закле
и опорочи чистотата на душата ми.
Ти зли думи изрече срещу мене,
но това не ще промени съдбата ни.
Не мога аз да те намразя, ...

тези редове не биха могли
да опишат болката ми,
да ви кажат че всяка нощ
плача,
да ви покажат раздраните ...

Понякога когато плачем
и крещим наум,
от ярост и безсилие
от завързаните ни ръце,
и си мислим, ...

Лежи в канавка
и сънува розови
мечти,
продаде живота
за измислени ...

Защо ли съм такава?
Защо не се променям?
Защо се мразя?
Не мисля!
Действам през глава! ...

Отиде си...
Защо не ме боли?
Виновна съм, а болката не чувствам...
Не вярвам още, че това се случи...
Но скоро, скоро ще почувствам... ...

Душата ми
Душата ми на храм прилича,
всеки идва,изповядва се и си заминава.
Никой днес не ме обича,
в моето сърце само болката остава. ...

Измамник
Две сълзи парещи
отронват се от моите очи.
Тези сълзи са за теб измамнико,
но те знам не трогват те,нали?! ...

Във зората на трагичен ден
неочаквано за мен
ти прекрачи в моя свят
и изпълни с цветове
сиво-бялата ми тишина! ...

Зелени,отпускащи
лъчи светлина
напускат бездиханното
тяло,
умряло в нощта. ...

От книжният квадрат излезнах черно бял, набързо овладях човшкият идеал. Моето детство сам нарисувах просто перфектен е думата с която те заинтересувах. Четеш с устни моята целувка, и после пак се връщам в книжният квадрат, твоя скъп плакат.

Седиш в твоята стая,
огряна от хорски мироглед
а аз гледам те отдолу
и цитирам се,
както давам обет. ...

Ефирна паяжина аз докосвам
изплетена от лунните лъчи,
кристално гладка във тъмата
със трептенето си тя мълчи.
Пречупен погледа от капки ...

Не всеки иска му се
за малко да избяга,
поне за кратко
да го няма...
Да щракне с пръсти ей така ...

Облаци от мъка и страдание
Висят над таз земя
Мракът бавно, неусетно пропълзява
Сякаш Слънцето умира
...