Като си представя,
колко дълго ще мълча,
когато дух и тяло
бъдат във пръстта,
не мога да не бъда ...

Когато пръст размахваш, поучителен
със тон на вездесъщ наставник,
си помисли – във тона ти нравоучителен,
дали не лъсва голия ти, задник!

Не винаги нещата се подреждат...
Не винаги ни чака път напред...
Не винаги сърцето се споделя...
Не винаги сълзите болят...
Не винаги времето заличава ...

Искам те сега!
Завинаги те искам!
Медальона в ръка
до сърцето притискам.
Поглеждам с надежда ...

Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка ...

Прозявам се, кога се е стъмнило,
не съм разбрала, някак съм пропуснала,
небето, хубавото време и залеза
във шетане улисана...Консерви и буркани
пред очите ми, детето, със грижите по него. ...

Дълбок поглед замира
В дъбок гроб се скрива
Казвам ти
Има ли някъде по-красиви
Свършеци ...

Приятели истински имаш ли ти,
те ще те пазят от сълзи и злини.
Покажеш ли им ти,
че приятел истински си,
те ще те обичат в злини и в добрини. ...

В лед студен
затвори моята душа
плач не чуваш ли?
Това е любовта.
Смърт и разруха ...

Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...
Излъгал тe приятелят предраг ...

Не искам да се връщам
В миналото си сега,
Отново тежко да въздишам,
Изпълнена с тъга-
Тъга по отминалите дни ...

Отвътре е мрачно и силно боли, с надежда поглеждам във твойте очи! Безмълвна протягам към тебе ръка, не мога да стигна до твойта душа! Коя съм?Къде съм?Защо съм?Не зная! Парченце от себе си търся в безкрая. Добра ли съм, зла ли? В какво ме превърна? Към предишната личност как да се върна? Любов и ом ...

( * Увод се налага , за да няма тайни:
Приказката е на blueneo / Тарзан /,
но споделена е със Етчи /Джейни/
за да не бъде в джунглата сам :) )
Време на маймуни ... ...

По улица тъмна отново вървя.
За сетен път се чувствам сама!
Поглеждам с надежда в тъмния край,
аз вече не чувствам предишния рай.
Превръщат се някак си нашият град ...

Сутрин...хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...
Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват ...

Дали на света е всеки сам
или все пак някъде там
сред всичките онези
ще срещна аз и тези,
които хората наричат ...

Приказваха си две жени.
Едната плачеше...
... а може би и двете.
Приказваха за своите деца.
- Дъщеря ми, тя... – ...

Наливаш вино
в кристална чаша.
Защо го правиш?
Знаеш, че не пия.
Гледаш ревниво, ...

никоя не ще те обича,
така както мога аз....
никоя не ще ти предложи
тази топлина,извираща от
сърцето ми.... ...

облак дъждовен
пеперудени сълзи
тишина звъни

Когато те боли,
искаш да си сам.
Затваряш се в
черупка и чакаш
случка. ...

Мигът на щастие
е кратък и неповторим.
Искаш го завинаги,
но го изпускаш ти за миг.
Следва нова болка ...

Живей!
Животат не е вечен, за да си губим,
времето - да го пропиляваме... или си
с мен, или си зад мен! Така или иначе
животат ще продължи по пътя си! Друг е ...

ПРИЯТЕЛ
Колко струва приятелството днес?
Нима изчезнало е вчера?
За него, знам, не се налага тест -
То не е измислица – химера. ...

Тук устър клема – там, бушон...
Нататък – щепсъл и контакт...
Ако не съм аз – в този дом,
навеки ще царува мрак.
- Жена! Жена – подай ми скоча! ...

Живееме един до друг –
ограда само ни разделя.
Аз в схлупена къщурка, без капчук.
А тя в красива къща, край Обеля.
Познавам я от малка. ...

Ако беше ти права – на триста процента
с тебе, едва ли щях да говоря.
Не съм, чак такава увяхнала мента –
за туй, че си млада, няма да споря.
Ти, нищо не вдяваш, от туй, що съм писал – ...

СЪМ... ЗА ДА БЪДА
Вчера бях... огън
магма в опустошаващ вулкан.
А днес -
тлеещ въглен в камината. ...

Четири
Не искам и ...не искам.
И това е!
Не искам да клюкаря...
И не мога... ...

Спокойствие във Шеруудската гора
Откак Еленът се пресели
във Вечните полета,
сърничките милите,
с прекрасните си глезени, ...

Не, недей, не си отивай!
Без теб ще боли, аз зная това!
И тази любов сега не убивай,
не превръщай деня във горчива тъма!
Не, недей, не ми натяквай думите, ...

Вятърът търсил посоки в сърцето,
преминал през суша и гъсти мъгли,
днес се спря в гънките на лицето,
и заплака с най-тъжните свои сълзи.
Този вятър, който е дишал жарава, ...

...Усещаш ли допира на тялото,
извивката под мойта длан,
виждам огъня в очите ти,
желание да бъдеш с мен!
Усещал ли си гладката ми кожа, ...

Преплитеме си страховете,
като нишки от сатен.
И ровим в бреговете не омразата си,
затваряйки се в нейн плен.
Пробождаме си вярата ...

С безумна нежност се изпълниха сърцата-автор Радмила Михайлова,
превод на български Весела Кънчева
Днес пак дойде при мене ти
и пак, както преди, и както винаги - на сън.
и пак, по странната привичка на Твореца ...