Отидох аз на бар с Надежда
тя беше хубава жена.
Отдавна тайно я поглеждам
и днес реших да я сваля.
Направих план,с колата тръгнах ...

Ангел разплакан в тихия мрак. Поглед нечакан, безмилостен ад. Нежен до болка, потънал в съня си. Извехтяла отломка далеч от дома си. Мечтаещ за рая и бягащ от чувствата. Загледан в безкрая, уплашен от пустото. Душата е празна - така се страхувам. Надежда напразна, утеха не чувам. Нощта тихо плаче и ...

Есенен град е. Гори листопаден.
Витоша цялата в рани от студ.
Гола до бяло над разрушения град,
над тъмните сенки на чуждия труд.
Град е на сенки, сред димни завеси, ...

Боли като гледаш твоето момиче как се целува с друг!
Сълзи пълнят очите ти нали?
Но теб не те заболя като я оставти да чака сама
с ранено сърце и страдаща душа.
Не поглеждай назад, намери си друга УЖ по-добра. ...

Греших безкрайно много, а всъщност исках с теб да съм добра!
След всяка грешка се раждах и умирах с надежда
да възкръстне любовта...
Порочна съм и не мога да го отрека,
но мога всяка грешка аз да залича, ...

Като комета бавно се разпадам
избликват чувства, мокрещи сълзи,
остава сам-сама душата
и думички безмислени реди.
Ветрец повдига морни ми клепачи, ...

Попрекалих с водката
Да бях на тридесет и две,
бих покорила не едно море,
дори безбрежен океан,
какъв ли вихър бил е Магелан. ...

Така говоря…
Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения. ...

“ ...Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях ...

Човек се нуждае от себе си –
гаранция пълна, ти давам.
Ненужни са всякакви ребуси –
човека, до болка познавам.
И ти го познаваш, и виждаш го – ...

Посветено на Ивайло 1959
С презумцията, че зад гърба на всеки Моцарт,
нарицателно ще виси сянката на Салиери!
Вино, бира и ракия,
се римуват с пия – пия! ...

Няма да се меша тука,
че и мен да не запука!
Лично аз, не те познавам,
но съм смаян, си признавам.
К'ва е таз, война Троянска? ...

Жадувам разпиляността на косите ,
Онзи странен и жив блясък в очите,
жаждата изписана върху полуотворените устни
и целувки да валят меки,страстни, бързи , вкусни!

Градът е сипал над реката
очарования от нощни мигове,
а тя му връща светлината във звезди.
Аз пак прегръщам и познатото
и непознатото, отдавна минало ...

Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш! ...

„луната спи …
паяк плете сноп лъчи,
луната спи … „
Заспа безмълвна белоликата Луна,
спокойна плува в сиянието свое, ...

Прескачат се едно през друго жълтите сухи листа, побутва ги ту мудно, ту будно жълтата суха метла. Разноцветната есен метачката сбира от тротоара пъстро застлан, устата на лопатката едва я побира, а столетникът дървен остана си сам. Почакай, циганко незнайна, не отнемай есенната ми дъга! Не разкрива ...

Открадна сърцето ми. В него всели се
и няма ни ден, нито нощ във покой.
И пламък разпали се в него, където
тъгата стаена си бе само моя.
Отричам я вече щом, мили, те има. ...

Искам да те видя, но немога
сърцето ми не дава да го сторя.
Остави ме сама, чаках те ден след ден,
но ти не се върна, забрави ме.
Сълзи пълнят очите ми, но за теб не ще плача ти не заслужаваш! ...

Обичам те, а през тази нощ ти ми липсваш!
Но какво от това, думите ми вече нямат смисъл,
действията нямат значение,
ти вече никога няма да си с мен!
Нима аз това заслужавам - единствено болка и страдание! ...

В нощта скитам сама,
лутам се в измами и лъжа
къде си ти сега, да стоплиш моята душа?
Сърцето ми ранено, страда за твоята топлина,
но ти не ще се върнеш сега ...

Страстно красиви очи и бедра напомнят марка парфюм, оставяща белег в лявото полукълбо, в което четиридесет и две еротични мисли и пози биват възпирани от мотива за еднодневната носна кърпа. Но Без страх, без срам, без капка милост физичното играе шахмат и губи от гросмайстора Душа, а Пилат Понтийски ...

От утре ще бъда различна,
красиво обагрена с нови мечти.
Ще бъда различна и едновременно
същата,
такава каквато ме искаше ти. ...

Душата ми е слята с твоята в едно. Гнева ти ме разтърсва цяла, усмивката ти ме влудява и кара ме и аз да се усмихвам. Ръцете ти са силни и горещи. Те грубо хващат моята ръка и силно до сърцето ти държат я. Опиваш се от мъката, че ме загубваш. Готов си и света за мен да продадеш. Нима е късно да ме с ...

Искаш да държиш ръцете ми във свойте.
Гледаш ме в очите и казваш ми, че ме познаваш,
във мислите ми, че си влизъл вече.
Целуваш доброволни и насила.
Караш ме да тръпна и ми причиняваш болка. ...

Деня ми 09.11.2006.
Между деня, нощта, доброто, злото,
минава моят стъклен ден.
Мечтая за вълни и пясък,
и вятър да играе в мен. ...

-Тате, тате, купи ми бус...
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...

Публично изказване
За или против униформите в училище
В момента тази тема е една от най-вълнуващите и проблемни теми във всекидневието на ученика. Аз ще кажа "ЗА" поради много причини.
1.Не мисля, че е толкова неприятно да носиш ученическа униформа, напротив, бих се гордяла с това.
2. Цветовете не м ...

Истинската любов
Интерпретативно съчинение
Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота - Истинската любов. И докато ни има на този свят - все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея. Защото тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е в ...

Робството учи на свобода
От съвсем случайно намерена книга, прочетох за времето, когато българите били лишени от свобода. Роб може да бъде човек и сега, роб на страховете си, роб на чувствата си и роб на грешките си. Трябва да почувстваш робството, за да си поставиш за цел свободата.То може да разру ...

Не вярвам!
Мартини? Не! Пияна съм от погледи цинични,
от злобата на другите, разливаща се в мен!
Ще пия днес - две чаши - много силни...
една за болката отляво, една за утрешния ден! ...

Чакам в бялa стая,
човекът който
продаде света,
индианци танцуват
около пурпурен огън, ...

Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава, ...