Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла. ...

Помниш ли "Амнезия"??
“Върни се тук, в Rhrodes, един ден на същото това място, аз ще съм оставила нещо за теб... нарича се "Любов без притежание"
Любовта без притежание... Мисля си за нея с усмивка. Като онази нали знаеш, за ...

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...

След теб ще тръгна, ще те стигна!
Ще бъда на слънцето в лъчите,
във ехото на спомен ще се скрия
и неизплакана сълза в очите!
След теб ще тичам, ще те моля! ...

Тихи стъпки, вечер тиха,
вятърът косата разпиля,
устните сълза отпиха....
Не! Просто заваля.
Сянката му бледа беше, ...

Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.
Тихо луната изгря, ...

Не ми казвай, че
сълзите ти
нощем не плачат.
Тайничко.
Познавам очите... Мокрото ...

Не тъгувай за мен!
Знам, дълго ще плача...
И когато те срещна случайно
ще си мечтая да съм с теб.
Не тъгувай за мен! ...

Цветя на поляна от пролет.
Небето закрива очи.
Малък облак.

Той е старецът.
Рибарят с онази дълга брада.
Пие, говори:
- По следите на отминалото щастие,
днес се движат банда отрепки. ...

Искам те...
Отново...
Искам те по силно от преди
в прегръдките си да те имам...
Искам те, макар и невъзможно... ...

Тебе те измолих от вълните
и потънах в отвъдност бяла,
щом ледът скова гърдите
в нашата, запомнена от теб раздяла.
Запознахме се на кораба “Титаник”- ...

Хумористична закачка
Марули, марули, марули,
безкрайно зелено поле.
Сред тях седи и се пули
едно вдъхновено теле. ...

Действията, героите и събитията, развивщи се в това игрално творение, са абсолютно измислени и нямат никаква връзка с действителността.
Съвпадението на имена и герои с действително съществуващи лица, е абсолютно случайно. ;-)
В един бостан, обран,
от лишеи обръгнат.
Обрасъл в плевели ...

Аз гледам те, заспал до мене,
с трепет гали те мойта ръка,
от допира следи горещи оставя,
докосвам те тихо, едва.
Като дете, като ангел неземен ...

Гледам – дърво.
Разклонено и чепато –
простряло към небето ръце,
пречупени в щастие...
Миг от живота – ...

В полумрака догаря цигара,
а по бузите капят сълзи,
родени от една изневяра,
която непрестанно боли.
В полумрака ти си отиваш, ...

Пътят, е далечен.
Пътят, е дълъг –
за някои, дори,
е безкраен.
За мен – ...

Късно вечерта точно след големия концерт на известната рок група Алек тъкмо се беше разделил с приятелите си и вървеше по тъмната улица близо до блока, където живееше. Беше прекарал невероятно и още си тананикаше мелодията на любимата си песен от групата. Но не това го вълнуваше толкова, колкото фак ...

Ще липсваш на някого тук
Хей , не ме оставяй точно сега
Няма да как да те върна знам
Не , че значи за тебе нещо тази молба
Или , че няма да намериш всичко там ...

Искрата
Не е чудно , че вярваш в мен
Не е лудо да ме обичаш
Не е лошо да можеш да кажеш,
Какво мислиш ...

За какво да си мечтая
щом си тръгваш, щом те губя?
Винаги е много тежък края
и да преглътна - много ми е трудно.
За какво да се оплаквам - ...

Сигурно ще дойда пак.
Нищо, че не ме обичаш вече.
Ще се кача на късен влак
и ще си бъбрим с него цяла вечер.
Ще му разказвам колко те обичам, ...

Не се изгубвай!
Разделиш ли плът
от мене - и от себе си изчезваш.
На себе си изменяш ти до смърт
и всичко би било така нечестно. ...

Дъхът на морето
С нежен полъх , с летен бриз
Аз открих , че има някоя като теб
Не можах да затворя очи докато не те видя пак
С дъх на рози и аромата на море ...

Нощта е тъмна и студена,
но грее пламенна луна,
тя се усмихва и поглежда
иззад облака една звезда.
Луната на звездата тихо шепне: ...

Ти пак рани и пак разби сърце,
уби и себе си дори
и с тия две детски ръце
живота човешки разби.
Ти пак се оправда, че си жена, ...

Зарових се в писма и снимки,
в стиховете, в разказите... в мен
и облякох роклята със много бримки -
роклята от спомени и лен.
Колко много рани се разкриха, ...

Годините минават,
а пак забравяш бързо ти,
че дните остаряват
и някой пак ще отлети...
Но отлетял е някой вече, ...

Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...

Прехвърлила крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара,която гори ме.
Изгаря душата ми.Тръпнещо стена. ...