ПОДОЧУТО
Нещастието ни събра в една болнична стая за дълго. А известно е колко дълги са там дните и нощите.
Умен и интелигентен осемдесет годишен човек ми споде­ли мъката си. Бил заможен търговец. Имал и чифлик с много плодо ...

МАХМУРЛУК
Махмурлукът е много лоша болест. За да се предпази чо­век от нея има само един единствен начин - да не пие алко­хол. Няма на света пияч, който да не е страдал от махмурлук. Най-силно е страданието сутрин, след весе ...

Хайде, бармане, защо ме гледаш -
напълни ми чашата до горе,
забъркай ми коктейла на живота -
до дъно чашата си ще изпия.
Не чакай, бармане, сипи ми ...

Грях ли е,
че не мога да прощавам
ударите от приятели добри?
Грях ли е,
ако искам ...

Блести дъжда,
валят светулки.
Аз...Ти!Аз...Ти!

One
by U2 and Mary J. Blige
Is it getting better
Or do you feel the same
Will it make it easier on you ...

Всеки път, когато видя лицето ти, светът изчезва.
И само един блясък открит в твоята усмивка,
ме кара да се чувствам, сякаш те познавам от години.
Знаеш ли че си отговорен за моите чувства.
Aз вярвам на сърцето си! ...

На тази земя, два свята светуват.
И двата, са крайно неясни за мен –
реалната истина, стиска ме грубо,
ала мечтите, държат ме във плен.
На вид са нещата ...

След тежък сън,
душата ми се буди –
унило слънце
капе над света,
а в шепите му, ...

Ако от дявола и бога
аз се скрия,
дълбоко
и зад четири стени,
опъна здрава тел, ...

Седнала на меката възглавница
На пода в стаята си ... пиша.
Зад гърба ми е прозореца,
От който светлината ме обгръща.
Копчетата на клавиатурата ми тракат- ...

Ела...
Eла... и ме прегърни,
усети как тялото ми тръпне за теб,
ела... и ме докосни,
плъзни по кожата ми късче лед. ...

Със мислите ми вечно си със мене.
Ти всяка нощ присъстваш във съня.
Със теб танцувам, с теб се любя,
пред теб изливам своята душа.
Събличам те и нежно те докосвам, ...

Мина през мен и остави бледи следи!
Добре!Не усетих нищо!Но дали?
Мина ден, мина два, а ти изчезна просто ей така?!
Нещо ми има?Сънувам нещо красиво, но идва сутринта и идва реалността!
Усетя ли те, видя ли те, чуя ли те- корема ми се свива, а сърцето ми засилено започва да пулсира. ...

Подари ми свещи! Зная -
много съм събрала, ала пак
в малката ни и уютна стая
няма да е тишина и мрак.
Пукат пламъчета, пресекулено. ...

Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми. ...

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго...
Аз съм и тази прашинка, ...

Виждала ли си
нощем небето, когато
луната е трудна,
в пълнолуние?
Зловещо и тъжно е. ...

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, ко ...

Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена,
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат- ...

> "Няма втори шанс, Онази вечер ще опиша
> няма ни една врата,
> която да се притвори
> и да каже ми "ела"...
> Срещнах те случайно- ...

До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се –
поетажно, поетапно,
съградена там,
виси си. ...

Когато сънен вятъра шепти
и ражда закъсняло утро –
сред толкова зключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука чак, ...

Изкачих се малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето
и рекох си:
Ето! ...

Във нощ,
заслушан в тишината,-
В онази градска тишина,
която е различна от всяка друга,
която все още ми дава някой лев, ...

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...

Счупи се небето и навън
цяла нощ дъждът валя, валя...
и в спокойния ми цветен сън
всички улици с цветя заля.
Някой там събираше цветята ...

И пак ли всичко почна отначало
и пак ли трябва да боли сърцето?
Не мога, в мойто старо огледало
се виждам - бяло, излиняло цвете.
И време беше. ...

Дори и на крилете на живота
ще скочим нявга в бездната дълбока
на тази, дето все ни дебне -
да паднем в лапите и - за последно.
А този миг дорде настъпи ...