Отвън дочувам весела закачка,
с вълнение притичвам до вратата.
Задъхано се втурва в къщи раздавача,
подава ми вързопа със писмата.
Там гуши се и вестничето – злато, ...

ИЗБОР
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба. ...

Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано ...

Творец
Истинският творец вижда с душата си,
а очите си с радост дарява на другите,
за да виждат през тях неговите
многобройни чудни светове! ...

Как хубаво е да ме галиш,
да пърхам със криле на пеперуда!
Със устни нежни да целуваш,
докосвайки едва, да ме обичаш!
Дори камбаните да онемеят ...

Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор. ...

ОБЛОГЪТ
Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. У ...

СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговия­та, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, е ...

Пред малка софра, на която стояха отдавна изпити юзчета, на трикраки столчета, седяха познатите ни - Павел и Мито. Седяха и си мислеха за онова минало, което нямаше никога да се повтори. Пръв наруши мълчанието Мито.
- Та бай ...

Светкавица разкъсва черното небе
гръм заглушава плач в далечината
писъци на хиляди отчаяни души
търсят изход в тъмнината.
А дъжда се сипе по цялата земя ...

Забравих света огромен
забравих всичко около мен.
Забравих да се радвам на живота.
забравих и живея ден за ден.
Едничък спомен ми остана ...

Нека за последно се прегърнем
и после всеки продължи по своя път,
нека всички спомени загърбим,
не те виня,живота не е съд!
Ти сам решаваш кога да тръгнеш, ...

с много обич на Мария (Tenderheart78)
Едно момиче босоного
танцуваше с теб в русалска нощ,
венче от цветя виеше,
наричаше да бъде с теб - цял живот! ...

В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах, ...

на сестра ми
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени. ...

По пътя към звездите тръгнах
с надежда там да те намеря.
Планети и съзвездия обърнах,
и Юпитер погледнах, и Венера.
По Млечен път пързалях се, да търся ...

Мечта една си имам на света,
да яздя еднорог из красивите поля,
мечта една си имам аз сега,
да видя твойта дивна красота!
Мечтите две са вече,но реалността, ...

Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса ...

Записът е направен на концерт на стари градски песни на сцената на читалище "Заря" - Хасково на 23.03.2000г. в дует с Росица Бечева.

Залязва слънцето в позлата
с усмивка ражда се денят,
улавя шепот тишината
с отчаян порив за живот.
А той животът,бърза и не спира, ...

Ако съм празнота в сърцето ти
и няма изгрев идващия ден.
Потърси ласка от ръцете ми,
потърси в прелистения спомен.
Още пазя пламък на дълбоко, ...

Несподелената любов Тиха тъмна нощ, луната се отразява в спокойните води на
морето, а звездите озаряват едно лице, което стои само на брега. А от очите му
се стичат две сълзи. Сълзи, изпълнени с мъка и тъга, болка и отчаяние. Какво ли
си мисли, за какво ли страда и каква е причината за неговото неща ...

С друга
Разбрах, че си сега
с приятелка добра.
Как бързо ме забрави
и спомените ни удави. ...

Дилема
В сърцето ми са двама,
които не искат да ме делят.
И всеки сам копнее
мечтите му да споделя. ...

КОГАТО ТЕ НЯМА
Когато те няма наблизо
две думи извират от мен,
изричам ги в тъмното бързо,
дъхът си усещам стаен. ...

Отново чашата е празна,
а цигарата в ръцете ми дими.
Препускат мисли луди, ненаказани,
като на лента преминават изминалите дни.
Доказахме си, че отново пак сме цели, ...

Дъх съм..Минавам..
Заличавам следите
от стъпките,
на хората,
преминали по тебе. ...

Защо изгубих пътя?
Бързо ли тръгнах
или пък бавно вървях?
Носих цветя...
Исках да засея нещо ...

Утрото настъпва в дните ни,
и миг прекрасен се стопява на очите ти
водопад от рози разлива се по дланите
вятър от мечти бушува в мислите..
Неустоимо гладки са ръцете ти ...

Жегата отново ме притиска,
мислите ми май се разстопяват,
светлите идеи се разплискват-
аз не мога да ги контролирам!
Пред монитора стоя и чакам ...

Не не вярвам,че си грешка в живота ми дори да ме боли
не не вярвам ,че превърна се любовта в горчива сълза
Луда обич ме изгаря, но ме забрави как да скрия тез сълзи
Не казвай ще се върна утре безкрайно дълго е това
и когато съмне ти прегърни ме малко обич дай ми хайде лъжи ме ...

> Залитнах навън -
> едва не ослепях от
> яркото слънце..

Как напича само, като огън,
като пещ сгъстен е въздухът,
та чак не стига, като напън
на родилка цялата във пот.
И ето затъми се, сумрачи, ...