Някой тихо
запалва небето
с блестящи морени
и завързва
лъчите на булчински ...

Беше една спокойна и прекрасна вечер, свърших работа по - рано и реших да изненадам приятеля ми в апартамента му. Накупих разни продукти, за да направя една прекрасна вечеря, имах прекрасна новина за него - носех в себе си неговото дете, дете, което той отдавна искаше ...Стигнах до вратата, но когат ...

Страхове на една бъдеща майка
Страх ме е било от много неща: от майка ми, от баща ми, от това как ще умра и куп такива неща. Но никога не съм и предполагала как ще реагирам на израза "бременна си". Обаче това се случва и никой не е подготвен за едно бебе. И така започват всички проблеми, от приятнот ...

Не искам да съм сама сега,
искам да има някой в моята тъга,
да удрям с бухалка точката една,
вместо да седя и да гледам цвета
на залеза червен, ...

Когато един кошмар стане действителност
“Обичам свободата. Искам свободата. Живея за свободата. Пълна, неограничена от хора, събития и емоции.” Това си мислеше едно 18- годишно момиче на име Елена. Бе решила да приключи всички връзки в миналото си, които я ограничаваха. Малко по малко тя оставяше за ...

Тя лежеше в меките чаршафи и мислеше. В тишината се чуваше само неговото дишане
– тежко, но спокойно. От време на време той бълнуваше и се въртеше, облян в пот,
но не се будеше. Тя попиваше челото му и дълго се взираше в лицето му, сякаш то
бе пъзел,от чието нареждане зависеше живота й. После пак се ...

Какво???
Пак катастрофа...
И убито дете,
и ранена жена,
и мъж в кома... ...

Вечер си лягам с мисълта за теб,
с желание да те сънувам,
с молитва утре да те срещна
сред хората в сивия град,
за да усетя аромата ти, ...

България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах
що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще
творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се
надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто ис ...

Разбит от себе си,
разбит от свойта същност,
същността на бог.
Той седеше
потънал в спомени, ...

..защото мога да те слушам, мога да вникна в душата ти, мога да ти помогна...
Когато ми говориш с прекрасния си глас, аз потъвам в думите ти, вниквам в тях и те разбирам. Това, което заглъхва в ушите ми остава само в мисълта ми, а оттам никой не може да го чуе.
Когато ми говориш, аз виждам сълзите в ...

Не мога да забравя тишината след като си тръгна,
а ти помниш ли лицето ми в сълзи?
И нямаше те за да ме прегърнеш,
когато моят свят се разруши.
Сякаш съм заспала тайно ...

Човек е свободен, ако може да избира,
ако сам намира път, по който да върви,
и ако душата му след буря не умира,
той всеки страх ще победи.
Човек е тъжен, щом болката го стяга, ...

Моята мъка сега ще те обвземе,
като страшна сила тя ще те превземе
и няма място, на което за се скриеш,
името ми във всичко лошо ще откриваш.
Не искам никога да ме забравиш, ...

Как да живея без да съм влюбена? То т`ва живот ли е? Не е ли само съществуване? Не мога ве, не мога. Ама к`во да се прави, щом се налага.
Не винаги това, което си търсил е точно това, което си търсил. Понякога се оказва груба грешка на съдбата, която си е позволила да приближи твърде много мечтите д ...

Огледало

Мойта бурна младост
тъне в сенки и нерадост!
Нямам думи да опиша ...

Днес ще се разходя из страниците на твоята история.
Ще пипам нежно,
ще намеря сума ти мечти забравени,
ще ги изтупам от прахта на времето,
че пак да блеснат те в твоя ден. ...

Ставаш всяка сутрин с желанието да убедиш, понякога дори излъжеш, че това, което ти можеш да предложиш, го няма никой друг.
Чувствата ти се превръщат в добре обработена от опита драматургия, в сценарий като по учебник.
Играеш, за да не загубиш, вълната никога не спира, а тя води или до върха или до ...

Търся те в безкрайното
сияние на бъдещето
и не те съзирам.
Търся те в далечното
безбрежно минало, ...

Две души се спасяват от греха,
две души се сливат в една
и почват техните сърца
да бият за обичта.
Обич, която не спира да гори, ...

Над яркото небе,
се спуска мрак,
дали съм с теб
или сам съм пак?
Над тревата тъй зелена, ...

Липсваш ми, толкова ми липсваш... Навсякъде виждам твоя образ, твоя нежен поглед, който ме кара да полудявам и любовта си на никой друг да не давам! Липсва ми твоята усмивка, твоята сладка и несравнима целувка. Липсваш ми, мили и без теб нямам сили! Липсваш ми, макар и да знам, колко болка си ми при ...

Защо все още мисля за теб, защо все още те обичам? Защо не мога да те забравя и да премина напред без
по теб да въздишам? Защо все още частица от мен
иска да бъде с теб, а друга ми казва -
"Недей, не трябва! Той не е за теб"? Защо по дяволите това раздвоение ме убива и не мога да спра сълзите, който ...

ИСКАМ СИ КОЖАТА
Искам да гръмна!
На хиляди парченца да се разпилея.
Искам старото си Аз да върна!
И да разбера защо живея. ...

Понякога обичам да се връщам
към това, което е било.
Внимателно да пренареждам
спомени по горните полици.
Да поливам със сълзи ...

Гражданите имат право на здравословна
и благоприятна околна среда в съответствие
с установените стандарти и нормативи.
Те са длъжни да опазват околната среда.
Варна е хубав град. Когато бях там миналото лято, имах много причини да се чувствам доволен – времето беше прекрасно, хората – добронамерени, ...

Като в дълбока есен -
дъжд вали,
вали не спира.
Започна изведнъж,
студ отвред извира. ...

Теб и само теб...

На Г.
Да ме обгърнеш в обятията топли,
да потъна леко в тях, ...

Не мога да повярвам във живота,
Щом знам че чака ме смъртта...
А тя е толкова наблизо...
Че чак усещам и дъха...
Усещам как докосва ме със пръсти, ...

Поредната врата прекосяваш сам
в кутия за обувки пазиш сърцето.
Никой не допускаш там
и вече не поглеждаш към небето.
Хей,приятелю,не допускай да станеш леден, ...

Нещастие и самота
какво остава -
да прибавим и празнота,
но тук римува се и лъжа,
защо да не сложим и тъга. ...

...внезапно пропадна.Беше така неочаквано, че дъхът му остана някъде горе, а тялото едва не се разби в земята като гипсова статуя.Три метра са сериозна височина,особено когато опората под краката ти изчезне без някаква видима причина.
Скоро се свести.Дланите му бяха изтръпнали, главата шумеше и кате ...

Литургията бе свършила и монсиньор Джонатан бавно излизаше покрай банките в църквата. Повечето хора вече бяха отвън или си бяха отишли. Няколко души все още се молеха коленичели пред свойте места. До сега никога не бе влизал в помещение на църква използвано по-рано за театрален салон. Скромността на ...