> Защо ми караш да чувствам виновна
> като искаш от мен това, което не мога да ти дам?
> Защо ме правиш по-греховна,
> отколкото съм всъщност и аз незнам?
> ...

> Когато пиша стихове се чувствам някак пречистена,
> освобождавам се от злобата, страха и болката,
> от илюзията безпощадна, измислена, скрита нейде в душата
> ми.Така ставам по-чиста и добра.
> Намирам някакво блаженно успокоение. ...

Поех по трудната пътека на живота,
тръгнах без страх изпълнен от самота,
сега вървя през тъмните дебри на света,
срещайки се с куп празни лица,
с хора без души и сърца. ...

> В тихи прашни листове заспивам всеки път.
> Те за мен по-скъпи са и от роден кът,
> защото на воля тичам сред пулсиращите редове
> от думи.Потъвам в дълбините на книжно трепетно море
> и чувам в просъница как отчаян стих зове ...

> Крия се в книги пълни с прах,
> спомням си се такава каквато бях
> - някогашното миличко дете,
> което никой не успя да разбере.
> ...

Странник скитащ из гората...
Гората – тъмна, мрачна и зловеща.
Той самия – мрачен и замислен,
пропускал сенките край него да минават.
Вървял така година-две – ...

Ти, която реброто отне ми
и ме прати пред Божия съд,
имай мъничко милост към мене.
Сътвори ме! Не от кал, а от плът…
Ах…да… и върни ми дъха!

Исках да се превърна в мъничка снежинка - да мина тихо покрай твоите очи, да ме погледнеш и да замръзнеш от непозната красота, но проклетата съдба ме превърна в лъч светлина, изгорил твоята душа!
Нараних те аз жестоко и тежи ми днес таз вина!
Не можех да забравя любовта и болката, която тя ми беше п ...

Защо си мислиш, че не те обичам,
защо си мислиш, че се подигравам с теб,
защо не можеш мъката да видиш,
защо не можеш да ме разбереш.
Ако можеш да ме видиш само миг ...

Ако можеш, научи ме да вярвам,
от миналото как да избягам,
от натрупаните хиляди лъжи,
обидите как да забравя.
Ако можеш, научи ме да прощавам ...

Есен е.А нейде в простора
кротко лежи сладка умора.
Упоявате с мириса на дюли
с пърхането на отлитащи крила,
а малгични оранжево-червени цветове ...

> В царството на диаментени мъгли
> и златни слънчеви лъчи,
> сред замъци от прозрачни ветрове
> и кули от искрящи снегове
> живееше едно момиче, ...

Разхождал се човекът с Бог
разговаряли си тихо
и тогава като на екран голям
показал Бог стъпките човешки.
Те понякога се движели усърдно, ...

Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
Там на сцената ...

ОБИЧАМ ТЕ!
Обичам те, както се обича живота –
съзнателно и подсъзнателно –
от цялата си душа.
И повече. ...

Боли
Боли, когато някой ти се сърди!
Боли, когато някой те обижда и крещи!
Боли, когато те отблъсква,
вместо да те приюти! ...

На дъщеря ми Мария
Обичаш, зная, да те изненадвам
с любимите, очаквани неща,
не искаш много и на празник само,
вълнуваш се далече преди тях. ...

Бъди нечия друга, щастлива съдба,
Нечия друга...нечия чужда жена...
Бъди нечия друга...тъжна мечта,
На друг живот дай смисъл и красота.
Нека друг да целува твойта ръка, ...

Тихо и плавно, като самотен кораб в морето, нощта доплуваше над града.
Имаше нещо тайно и зловещо в това как неусетно тя се настаняваше в хорските домове.Те я приемаха като нещо обикновенно и нормално, като пролетта, която окичва дърветата в безброй благоуханни цветчета, като птиците реещи се в небе ...

Премръзнал си.
Стъпкваш всичко по пътя си.
Падаш и ставаш опасен.
Бесен си на тези, които
подхвърлят ти патерици. ...

Ще те обичам
още малко
и ще си отида.
Запомни ме,
в твоите ръце ...

В зеленикавите ти очи,
под очилата
смутена мисъл се таи.
Незнам дали наистина бащата
на душевното ми ДНК си ти, ...

Не искам съжаление.....
Кажи ми откровено: - Повече не те обичам!
Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя.
И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш,
не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя. ...

Помолих те, да си отидеш,
знам, колко дълбоко те нараних.
Сърцето ми от болка се свиваше,
но в душата си, не ти изневерих.
Помолих те, да си отидеш, ...

Имам нужда да полетя , да се издигна над страховете си , за да разбера най-сетне какви са те...
Дали ме е страх от тъмното?...Едва ли.Иначе защо толкова обичам нощта?
Дали ме е страх от високото? ...Едва ли.Иначе какво правя сега на ръба на този мост? Страх ме е да скоча , но умирам при мисълта , че ...

Никога няма да можеш
същият вкус да усетиш,
същите думи да кажеш.
Други знаци ще сложиш
своя път да бележиш... ...

Ставам жестока, нервна и груба.
Вече не съм аз, нечия друга
душа вселила се е в мен,
превръщам се в камък студен.
Не усещам болката в сърцето си, ...

Дърветата самотни клони свеждат,
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.
Нощта е звезна и спокойна, ...

Радвай се, че не можеш да видиш мечтите ми, защото в тях няма място за теб.
Радвай се, че не сънуваш сънищата ми, защото ще разбереш жестоки неща - ще разбереш, че ти не присъстваш в тях. И ще те заболи.
А аз искам да бъдеш щастлив!
Затова моля те, не ме карай да говоря истини, не ме карай да разкри ...

Нахвърляни стихотворения
върху цветни късчета хартия.
Думите са изкупление,
доживотна орисия.
Думите са само средство ...