Моето собствено Лято
Хей ти, големият мъж,
кажи ми, когато всичко свърши.
Хей ти, големият клоун,
води ме към спасението, ...

В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...

Виж слънцето - душата ми изгрява. Ранена, кървавочервена и светла, огрява назъбените камъни, забити в моето смутено съзнание. Неволно се прекръстваш. Уплаши ли се ? Още ли се уповаваш на онзи Бог, който наранява, защото обича? Не се лъжи! Каква е тази любов, която разкъсва? Истинска ли е, само защот ...

Макар понякога да не ти говоря,
знай, че много те обичам
и въпреки, че често с тебе споря,
живота си на теб обричам.
Много искам да ме обичаш, ...

От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам, ...

Празничният залез се изнизва
през планинския си път,
синя светлина на телевизор
се разстила над града.
Изхабен езикът на колите ...

В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата, ...

Страдание...
толкова много имам аз сега,
тъй силно усещам я
и не мога аз да спя,
защото искам да умра! ...

Като патерици подпират небето
сакатите ни умозрения.
Броим наум мечтите си,
на глас тъжим за прегрешения.
И молим за милост икони, ...

И тръгвам си от себе си обидена,
от огъня на твоя плам ожарена,
с опърлени криле на пеперуда.
В килията на стара какавида
преспах във блян столетен. ...

Животът си отива...
Ето, сърцето ми спира.
Само...Любовта...не умира.
Пусни ме да Летя,
искам...сам да вървя. ...

Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...

Искаш ли да се усмихнем в тъмното.
Този филм ще видят сенките.
Лентата ще се нагърчи мъртво,
спарковете ще изтрият титрите.
Ще сепва гърбовете им тревога. ...

Кестените с неизбежна безнадеждност
хвърлят прозаично лист след лист.
В дрипавия камуфлаж на есента
щръкват оголели пръсти.
Сластен ритъм впива устни ...

Бруля орехи.
Вечерта откривам, че
един грее отгоре.

Нежно, моето съзнание се изплъзва в отпускащото
удоволствие, удоволствие което сам си доставям.
Съзнанието ми изключва реалността навън -
моят минал живот... единствения който познавам
И незабелязано се измъква, бавно, ...

Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, кои ...

Звън последен в този час
прокънтява и ето го
краят тържествуващо,
обричащ на забрава.
Плаче тебеширът за ръцете детски. ...

Отдавна се каня да натрепя яко черешата - стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и, а-ха, да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане - кожата ми настръхва като от студ.
И на череш ...

Lionel Johnson (1867 - 1902)
THE END КРАЯТ
I gave you more than love: many times more: Аз повече от обич ти дарих:
I gave mine honour into your fair keeping. честта си дадох в съвестна съхрана.
You lost mine honour: wherefore now restore И да възвърна как (честта затри!) ...

Това стихотворение е породено от срещата ми със един стар сляп човек... Чувал ли си смъртта как тихо стъпва, чувал ли си смъртта как нежно пее? Чувал ли си смъртта как в сянка потръпва, чувал ли си смъртта щом вятър повее? Виждал ли си смъртта край теб да стои, виждал ли си смъртта през чужди очи? В ...

Когато те няма плачат звездите,
когато те няма до мене крещят душите.
Когато те няма умира любовта,
когато те няма до мене има само самота...

Липсваш ми -
като слънце,
нецелунало моите очи,
като чувство,
безвъзвратно отлитнало, ...

Ако забравя, че мога
и без нозе да се движа,
и без крила да се нося
над заснежените лишеи.
Ако забравя, че имам ...

Думите понякога са низ
от нечетливи
йероглифи,
изписани
върху скалистата ни длан. ...

Разкажи ми, море,
приказка за любовта,
защото ти си, море, моята душа!
Твоите вълни знаят тази приказка, нали?
Нека се включат и те в разказа за любовта, ...

Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.
Шуми листопада от златни години, ...

Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ ...

Колко красиво!
Есента се люлее
на листце от дъб.

Пак те питам, Боже,
слънцето защо е,
огъня защо е,
вятъра защо е,
щом не види, Боже? ...

Целувката...
нектар от рози
във интимна чаша.
Да изпразним дъното.

Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...

O-o-o, как страда моето сьрце, как боли я моята душа...
защото тя чувства се пак сама!
Не знам какво направих, не знам какво сгреших?
Явно в теб пак аз гняв разпалих,
но, моля те да ми простиш! ...

Обичам те с невинността на дете,
обичам те с широко разтворено сърце,
обичам те в утрините и мъглите,
обичам те неизмеримо със смеха,сълзите!!!
2.05.2005г.

Аз съм изкушение в нощта.
В сън блажен от порива се рея
с мисли потопени във страстта,
като в адски огън още тлея.
Аз съм кехлибарена сълза, ...

Аз съм привидение в нощта,
малка лодка вързана на кея.
В огъня ,в морето и в страстта,
като адски образ ще живея
Ще запаля целия измислен свят, ...

Сълза съм аз, звездица странна,
с душа вселена в дива плът,
с магия чувствата ми тайно
в поезията ми трептят.