Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.6K резултата
ТАМ ПОД ВЪЖЕТО
Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...
Не мога ... просто ми се плаче ...
А и навън е мрак и самота .
Защо в гърлото по странен начин
заседнали са мъка и тъга?!
Стегни се , запали цигара ...
Прости , че пак заплаках...Без да искам!
Не се опитвах да те впечатля.
Че нещо ще се промени дори не мисля,
но просто.. тежко ми е ...затова.
Познавам те , харесваш флиртове и риска. ...
Когато ме няма
Обичал ли си някога някого толкова много,
че да се бориш за него?
Не на думи,не,наистина да се бориш за него?
Когато знаят,че те са твоето сърце ...
Всяка сутрин ставам с мисълта за теб.
И оставам аз във твоя плен.
Красотата ти ме топли нощ и ден.
Тази сутрин отново се родих.
Обичам те!Това открих. ...
Все едно дали съм с теб или със друг,
все едно дали си далече или тук.
Не ме разтапят думите ти, те са фалш...Нереална красота!
Не ме трогват чувствата ти, те са лъжа!
Не! Не искай да играя твоята игра! ...
Сама се лутам в тъмното..
И търся светлината в дългия тунел..
Всичко е толкова странно..толкова страшно..
Тъмнината ме плаши,
А все още не виждам светлината.. ...
-И тъкмо излизам извън града, карам си полекичка с колелото, и гледам на двадесетина метра от пътя някаква църква. Нали знаеш, че ме кефят такива неща, реших да спра да поогледам. Можеш ли да си представиш, оказа се, че е строена през 14 век, поне според надписа до нея. Самата сграда много ме накефи ...
Дълго време бях сама и неразбрана от другите. Имах усещането, че хората ме отбягват, защото усмивката бе изчезнала от лицето ми повече от две години. Нямаше хора, с които да споделя това, което тежи на душата ми. Погледът ми винаги бе тъжен и умислен. Много пъти съм се замисляла кога и на мен ще ми ...
Желание разлива се по вените,
пробудено от твоето присъствие.
Усмихваш се и всичко в мен изтръпва,
пред погледа ти ще се разтопя.
Мечтая за прегръдката ти топла, ...
Пътува в свойта синя безграничност
каретата на огнената фея,
ефирни облаци целуват я със нежност,
да ги погаля с пръсти как копнея,
да тръгна с тях и аз самата, ...
Малка стая, обвита в сиви облаци дим,
полупразна бутилка, а в погледа блясък,
зад чашите двете с теб пушим и спорим
"с живота сме в разпра," както казал поета велик.
Живеeм с минали сенки и спомени мрачни, ...
Като миг отминал безвъзвратно,
като дихание въздушно-нежна,
като сълза прикрита неуспешно
това си ти, любов, до болка тъжна.
Нашепваш приказки за ангели и феи ...
Чувстваше се особено сама. Не самотна, а сякаш нещо липсваше.
Работеше усилено и се държеше ведро с околните. От време на време се оглеждаше, за да види все същите угрижени лица, с очи, пълни с тъга.
Тя беше весела, смела и дори безгрижна. Поне това виждаха останалите. Но нещо липсваше.
Откакто се з ...
Шарена бъклица с вино подай ми.
В чашата пръстена бързо налей ми.
Вино да пием, че хора са казали:
"In vino veritas", и са зарязали
къщната работа, полските ниви, ...
Толкова светлина! Топла, сияеща, тя е навсякъде около мен!
И все пак толкова мрак... Толкова мрак в душата ми!
От толкова време мракът е господар
в моето царство от демони на спомените!
И все пак толкова светлина... ...