В моя делник липсва...
Беше вечер.Бавно вървях по улицата,като мразовитият вятър вееше множество снежинки направо в лицето ми... Но аз не усещах нищо-нито жестокия студ, нито силния вятър,бях някъде другаде... Бях с приведена глава,а от очите ми бавно се стичаха полузамръзнали сълзи. Бе минал полови ...

Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...

Отдавна за мен не съществуваш вече ти.
Убих те от любовта си сляпа и наивна.
Погребвайки гледах право в твоите очи:
"Дали била съм някога щастлива"?
На колене пред твоя гроб самотен ...

Подаряваш ми сърцето си-
то крехко е като кристал...
Нима ще мога във ръцете си,
завинаги,да го опазя цяло?
Дори да знам и да го пазя, ...

Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...

Ти беше тук.
Сърцето ми намери своя ритъм
и станах аз щастлива и добра.
Да,щастието твърде дълго скита
и ето-спря пред моята врата. ...

Празникът свърши.Домът опустя.
Уморено прекърши главица свещта.
И отново сме двама,и отново мълчим.
Само въздухът помежду ни някак странно
е син. ...

Жената със устни стафиди,
издоени пламъци
в безкръвното
със сиви камъни очи,
гръбнак – пресъхнала лоза ...

Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...

Когато дъждовете уморени
от старостта си побелеят,
Когато облаците изтощени
последната сълза излеят,
Когато и водата бърза ...

Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...

Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...

Както си седя,
пред платно кораво,
цветове редя
и цапотя здраво!
Шарени боички, ...

Вятърът който е “загоритава”,
стърже със телена четка
вчеращноизсъхналата трева.
До него бърборивата съседка
пресъхваща от бряг до бряг река ...

Стоя сама,а в очите ми сълзи напират,
по бузите се стичат и мокрят моето лице.
Стените четири душата ми раздират,
а тя се гърчи,готова да се предаде.
Спомените,като отдавна литналите птици ...

Не знаеш ли какво от живота ти искаш,
Нямаш ли нужда да погледнеш с любов,
Друга душа, с която можеш да тичаш
От реалност към сън, наречен живот?
Не искаш ли като напред ти поглеждаш, ...

Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...

Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може ...

(Липсваш ми, липсваш ми)
Здравей, ангел от моите кошмари,
сянката в дъното на моргата,
неподозиращата жертва на мрака в алеята
Можем да живеем като Джак и Сали ако поискаме ...

да спиш до късно през...
топлия следобед
да се събудиш под...
светла сребърна луна
мълчаливи думи от... ...

При теб ще се завръщам всеки път
Щом за мен ти нещо си припомниш
За мен в сърцето ти ще има кът
Където като ме повикаш аз ще дойда.
Ще те окъпя в лунна светлина ...

Време за размисъл и очакване
и сякаш заспива любовта,
тя чака своето пробуждане
след зима иде пролетта.
Когато всичко се се събужда, ...

Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...

Тропика - духовният
на рака и козирога, с дъждовете и джунглите,
тропика на авантюрите и Черната магия
и змий прехапали опашките, с биволски пътеки
и тигрови очи плющящи по листата. ...

Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.
После в болката се мятам. ...

И по-зла да беше от Юда
пак бих избрал да те целуна,
и ако трябва в дантевия ад да легна,
аз пак бих избрал за миг да те погледна!

Да те жадувам аз, да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш... Добре
тогава - върви си, щом така си решил. Ти губиш. Губиш човек, който те обича
истински и занапред щеше да те обича. Губиш приятел, който щеше винаги да е до
теб и да ти бъде верен докрай. Губиш човек, какъвто няма да намериш д ...

Вдигаш гордо погледа нагоре и си казваш: "Минало е вече той". Заличаваш образа
обичан. Не стена, а цяла крепост ти издигаш между вас с надеждата да го забравиш
и да го държиш далеч, да не ти навява повече тъга. Но сякаш не да ви разделя, а
да ти напомня за миналото, се издига тя. И не спират болката ...

Кълна се, че мога вечно да продължа отново
Моля те, кажи ми, че моя лош ден ще свърши
Ще остана в историята като твой любовник, твой приятел
Дай ми устните си и с една целувка започваме
Припев: ...

Един ден и светът не ще го има...
Часовникът бавно отмерва с досада
финалната права.А после? Зима-
злокобна, мрачна като стените на ада.
Но ти затова просто сега не мисли! ...

По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.
Летни бури бушуват във мене, ...

Отварям очи
опитвам се да видя, но съм заслепен от бялата светлина
Не помня как
Ня помня защо
Лежа тук тази вечер ...

Отварям очи опитвам се да видя, но съм заслепен от бялата светлина Не помня как
Ня помня защо Лежа тук тази вечер И не мога да понасям болката И не мога да я
прогоня Не, не мога да понасям болката Как може това да се случи на мен Направих
своите грешки Няма къде да бягам Нощта продължава докато аз с ...

Повредих всичко така чупливо
И не мога, не мога да събера парченцата
Разхвърлял съм думите си навсякъде
Но не мога, не мога да ти кажа причина
Чувствам се така разкъсан (така разкъсан) ...

[оригиналната песен е на Lagwagon]
Аз съм просто поредния глупак и трябва да продължавам да си повтарям, че
Аз съм просто лицемер и трябва да продължавам да наричам и теб така
Забравих да си прехапя езика, а моята догатка породи всичките грешки
Така че приемам ролята, отварям уста и нескопосаните ду ...

Ти застана до мен
и ми показа всички причини да греша за теб
Истина ли бе това? Трудно е да кажа.
Защото се бяхме замесили в една прекрасна бъркотия.
Ще превъзмогна това, хартиените сърца не могат да спечелят този път! ...

Маку се събуди. Времето все още не беше сътворено...
Нямаше вечност, която да опише събуждането му. Имаше само Маку. И неговата
нужда. Маку беше създател. Знанието дали е единствен не беше достъпно за него,
макар да беше бог. Маку беше чистата есенция на разума и единственото възможно
перпетуум-моби ...