Разкази

15 резултата

Нашият учител по немски език

Нашият учител по немски език
Спомени за преподавателя по немски език Иван Бъчваров от Николай Тенев Куцаров, випуск 1966
Геносе Бъчваров беше много взискателен.
Още от първите часове той се опитваше да ни мотивира, като обясняваше, че бъдещето е на хората с техническо образование. Със спокоен, но на ...
378 2

Най-здравия човек в света

Сутрин като сутрин.
Беше станал преди 15 минути, точно в 04:45, както всеки друг ден. Изми си енергично очите и зъбите с паста от Алое Вера и сапун от растителни съставки. Не използваше химия, не е добре да се използва химия. Божидар Здравков внимаваше с какво си поддържа ежедневната хигиена.
Хигиен ...
640 7

Гъбки

Фред знаеше, че разходката за гъби в прохладния есенен лес беше колкото приятна, толкова и опасна. Гъбари с по около четиридесет години опит в брането на горски калпачета си заминаваха само от една грешка. Половин хапка бе достатъчна да те прати на онзи свят, без да успееш да се изненадаш, че бавно ...
508 4

Тъмно е, и тихо

Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
522 2 2

Легенда за Русин Пехливан

Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
733 3 2

А подвижните имат много страхове

- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
578 2 5

Студена стряха-1

Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
591 4 14

Тулси

Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
465

По старите улици

Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
515 1

1612 г.

Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
694 1 6

Нестор и змеят

Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
406

Битие

Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
444

Специалният

Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...
526 4 7

Мирослав Грешния

Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха ...
719 2 10

Циганска вода

Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...
630 5 8

Възмездие

Милена приседна на една от пейките на детската площадка и се загледа в играещите деца. Смехът им изпълваше сърцето ѝ едновременно с обич и болка. Вече месеци прекарваше по-голямата част от дните си на това място, където водеше сина си, когато беше малък. Сутрин, щом се събудеше, първо отиваше на гро ...
849 2 4

Факт и Интуиция

Мосю Факт и Мадмоазел Интуиция решили да минат една почти февруарска сутрин през кварталната пекарна. Пекарна славеща се с изключителните си творения, приготвени с пресни-пресни продукти. Хлебчета, рогчета, кифлички, питчици с маслини и някакви странни завъртулки от тесто с кедрови ядки посипани отг ...
477

Манастирските тайни

Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежи ...
617 6 7

Боре

Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...
771 7 20

Прелъстяване

Дъждовните капки барабаняха усърдно по предното стъкло на зеления мерцедес. Сивото небе се беше прихлупило и като че ли обещаваше, че пороят ще продължи дълго време. Росен се беше отпуснал на седалката и дишаше дълбоко в опит да се успокои. Преди половин час беше имал среща с мутрите, които се опитв ...
546 1

В един летен следобед

Старецът дойде, поогледа се и седна на масата под козирката. Морското казино беше пълно и само в дъното имаше няколко свободни маси. Никой не му обърна внимание, но аз го видях.
Беше стегнат, жилест старчок, и с кафявите си панталони, отдавна демоде и сакото, гладко изгладено и със запазени ръбове д ...
547 1 5

Среща на площадката

- "Приличате ми на Робинзон Крузо! Вие сте, нали? На картинките сте малко по-висок, но Ви познах! Да сте ми виждали тирантите, моля?" - момчето проследи как протритото камуфлажно шапо смени мястото си - от голото островче сред бурните посивели коси на г-н Крузо до убежището на левия джоб на якето му ...
567

88 - втора част.

88 - втора част
И така, на 30 август 1967 година, се качвам във влака София- Москва, с други 21 млади мъже и тръгвам към нови предизвикателства, към нов непознат свят, към нови приключения. Към нова наука и нова професия. Започва един съвсем нов живот, далеч от семейство, далеч от родители и приятел ...
515 1

Господин Костадинов

Господин Костадинов се огледа. Мрачната стаичка с размер на малко по-голяма кабинка за тоалетна почваше да му дотяга. Преди половин час омачкания полицай му каза да изчака и той чакаше. Масичката, двата стола и мътното огледало не можеха да внесат някакво разнообразие и Господин Костадинов видимо ск ...
530

За гларусите и слънцето

Изправи се рязко на плажната хавлия. Усети интуитивно, че някой я наблюдава. Видя усмихнатото лице на млад мъж с големи черни очи. Смръщи се и го изгледа супер сърдито доколкото можеше. После влезе в морето и се потопи цялата. Хладката солена вода й подейства освежаващо. Беше заспала на плажа и сега ...
703 8

15 секунди

Ах, какъв неудачник съм! Естествено, че нямаше начин гадта да не бе доловилa звука от падането ми в контейнера. Благодарение на подсиления ми метален костюм, се стоварих на бетонния под с гръмкостта на камбана. За такъв шум сигурно дори и тимпанджиите във военния оркестър биха ми завидяли. Над мен, ...
446

Архангели - 7

*****
Стотици комбинации и действия всяка секунда само на един монитор. Всяко от които води след себе си редица последствия, на пръв поглед неконтролируеми и хаотични, а всъщност предизвикани и добре планирани. В лявата страна аналитичния модул показва, че Лу ще повреди една спирачна система, хоп - ...
484 1

Лъчът

Калина спря пред вратата на многоетажната сграда. Погледът и обходи модерната конструкция и луксозната врата. Неуверено влезе и се замая от многото коридори, които като слънчеви лъчи тръгваха от центъра към периферията.
Момичето, което наскоро беше навършило пълнолетие, все още плахо тръгна към най- ...
757

Архангели - 6

17 септември 15:30
София, България
Болница "Пирогов"
Фил лежеше от сутринта в това твърдо и неудобно, болнично легло. Вече се беше схванал. Главата му беше омотана в превръзки, лявата му ръка бе превързана.
Ива седеше до него и му говореше нещо за близнаците. Нямаше търпение да го изпишат и да ги пр ...
519 1

Нур

Нур се луташе из гората и когато видя под една ела тези големи бели гъби, усмивка се разля по сериозното й лице.
Наведе се и откъсна гъбите, подържа ги в ръце и ги пусна в торбата.
Вече си представяше как ще ги сварят и похапнат с баба си Фатме.
Белият вятър издуха преспите и пролетта настъпи бързо ...
1K 3 16

Архангели – пета част

08:55
София, България
"HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING"
Ник Колев наблюдаваше паркинга пред внушителната фасада на "HOSHIKO TECHNOLOGY BUILDING". Най-новият и най-красив бизнес център в София. Огледа се в отражението на стъклената витрина. Висок, 42 годишен, мъж, в разцвета на силите си. Жените го намир ...
472 1 3

Широко отворени очи

Щом затворя светлите си очи, зад клепачите ми сякаш като на кинолента започват да се нижат лица на императори, крале и папи, фрагменти от епохи, конфликти и войни. Не, че искам сам да си прожектирам филм, но това ми действа успокояващо и ми помага да се "унеса в сън". Бил съм свидетел на какво ли не ...
471 1 1

Бушуваща страст

- Пусни ме. - тихо каза тя, опитвайки се да запази самообладание и да не се поддава на влудяващата страст, която бушуваше в нея. Знаеше, че ако се поддаде, изцяло ще загуби контрол и няма да има връщане назад. Но тялото й, което така силно трепереше, усетило допира на неговата мъжественост, вече я п ...
515 1 1

Когато една врата се затваря, се отваря друга

Алармата на телефона ми заповядва: „Време е за ставане!“
Часът е четири, клепачите ми са натежали от съня, топлото легло ме примамва да полежа поне още малко, но нямам избор. Обличам се бързешком, излизам, затварям входната врата, притичвам в тъмната и студена февруарска нощ и се шмугвам в пристройк ...
917 1 2

Архангели - четвърта част

17 септември 08:15
София, България
Летище София
Стоил чакаше търпеливо на изхода на Терминал 2 и наблюдаваше с досада забързания живот на летището. Хора с куфари се тълпяха пред гишетата за чекиране, една рускиня се разправяше на висок глас с двама полицаи, за това че и липсва паспорта. Служител обл ...
483 4

Архангели - 3 част

17 септември 08:10
София, България
някъде около НДК
Мия внимателно отряза две парчета от пухкавата, ароматна баницата, която току-що беше извадила от фурната и ги постави в пластмасова чиния за еднократна употреба. Котката, усетила миризмата на вкусна храна започна да се търка подкупнически в кракат ...
533 3

Блудният син

ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...
548 2 5

Жрица на слънцето

Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
892 3 12

Номер

Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем разл ...
543

В една августовска нощ

Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...
474 4 8