Разкази

15 резултата

Да настъпиш "лай-кучка"

Да настъпиш "лай-кучка"! Нали се сещаш?
Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,
им е дал това име?
...............................................................
Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години, ...
484

Пожари 3

Децата ми охотно дадоха сайтовете за обучение. Дадох ги на Калина,или ние с нея ги коментирахме пред компютъра.Чакахме с нетърпение съботният ден за да се отдадем на пожара бушувал и бушуващ в нас.
Поразредихме до минимум интимните ласки с жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината ...
686 2

Пожари 2

Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...
757 2

Докосване от Съдбата- част VI

– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...
666

Пожари 1

По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...
666 2

Докосване от Съдбата- част V

“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
745

Нещо се случи, но не съвсем

Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...
808

За боговете и хората

Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земят ...
657 2 10

Злоба 3

И всичко дойде като гръм от ясно небе.
Нела беше във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.
Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциит ...
684 2

Приятелю мой

Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, ...
615

Докосване от Съдбата- част IV

– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...
617 3

Да изядат момичето

Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да пока ...
628

Злоба 2

Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...
520 1 2

Злоба 1

Нагласих се пред телевизора, любимият ми спорт лека атлетика.
Здрави и силни мъже и жени в спор за титли в Диамантената лига, да ти достави истинско удоволствие, като гледаш предстартовата им треска и радостта на финала.
- Какво пак зяпаш, баджаците на жените ли - ехидно заядливо попита жена ми - Ня ...
584 1 2

Елба

Когато нощта узрее, и бяла месечина изгрее заедно с хиляди звезди, аз още скитам се из улиците на Дрезден. Уединен, гладен и изнурен, с тежка стъпка, с цигара в уста, пиян, лишен от сън, бледолик и болнав. Топлата светлина на хиляди улични лампи ми осветяваха пътя. Какъв път? Какво ли изобщо прави ч ...
631 4

Разказ по снимка - ремонт на видеокасетофон

Снимката показва работна маса в сервиз за ремонт на електронни устройства. На преден план има разглобен механизъм на видео касетофон (VCR). Нека да направя подробен анализ на детайлите и да разкажа по снимката.
Основният механизъм на VCR (видеокасетофона):
Видео главата: В центъра на изображението в ...
568

Пътешествие в жегата

Случи се необикновено лято - не само като поредния сезон след късата и колеблива пролет. Слънцето премести стоенето си от тропика над нашите ширини и съвсем забрави за другите си обиталища.И се заредиха едни дни , посипани обилно с жарава - дърветата , къщите, улиците, самите хора се превърнаха в жи ...
847 2

Шаман Максим Случай 2 Хранител на гората

Разказът е преведен от автора.
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол. ...
634

Танц за двама

Любовта ни беше нещо като кратка почивка, отмора от цялото ни човешко съществуване, изоставяне на цялата ни земна твърдост и скованост, дори вкокаленост, може би беше летеж, може би беше спомен, хубав спомен за неща които не помниш къде точно са се случили, но чувството, съхраненото чувство е важно. ...
670 3 4

Трафикът (Разказ)

Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
945 2 5

Срам 2

Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...
603 10

Баба Лина

Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуван ...
750

Блгдариа, което се произнася като …

Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
1.1K 1 13

Албумът

Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
561 1 1

Срам 1

Постепенно ерата на махленските гаражни магазинчета взе да отмира.
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
616 1 5

Докосване от Съдбата- част III

– Дамяна?
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
788

Петдесет години любов

Животът ми в онзи момент беше поредица от ярки светлини, аплодисменти и мигащи камери. Бях на върха на кариерата си. Тъкмо беше пуснат последният филм с мое участие и се беше превърнал в блокбъстър. Лицето ми беше навсякъде, но въпреки тълпите от обожаващи фенове и бляскави колеги, усещах необяснима ...
658 4

Асистент

Видях, че имам ново съобщение в „Месинджър“ и побързах да го отворя. Пишеше ми една девойка на име Нона. Текстът беше следният:
„Трябва ми асистент за кратка почивка на Българското Черноморие. Созопол. Два дена, това ми е достатъчно. Мога да предложа 100 лева на ден плюс разходите за квартира. Ако т ...
689 1

Оцелей

Сам не знаеше защо се нави на тази авантюра. Може би от скука..
Беше му писнал монотонният градски живот, еднообразието на работното място,
изтърканите лафове на колегите, почти задължителния петъчен купон, прерастващ в пиянски запой.
Затова , когато попадна на рекламната брошура за екстремна уикенд ...
435

Лятна нощ

Лятна нощ
Отворих очи и видях кестенявата коса на Николина. Как съм заспал? Тя също спеше. В стаята беше хладно, климатикът си вършеше работата. Погалих голото ѝ бедро. Приличаше на порцеланово – толкова гладко. Не мислех, че ще се случи нещо между нас, но ето че и това стана. Никол отвори очи и ме ...
868 2 9

Капела

ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
661 1

Докосване от Съдбата- част II

.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...
636 1

Неволите на сирачето

Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...
865

Чест 2

Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...
750 11

В Китен

В Китен
Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме да гледам към звездите и небето. И след години, в Китен купих дом. На пет минути източно от плажа. С двуметров хол и тесничък балкон, във виличка на четири етажа. Там бързо си набавих куп неща: хладил ...
1K 8 24

Те

Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...
544

Разказ за дебеланката Кюфтета Иванова

Живееше в малкото градче Мезандийка една жена на име Кюфтета Иванова. Кюфтета беше необикновена жена. Със своята кръгла фигура и весела усмивка, тя винаги успяваше да привлече вниманието на околните. Всички я познаваха и я обичаха, а тя пък ги радваше с гостоприемството си и, разбира се, с вкусните ...
622

Звездите също страдат

На Ваня й беше много криво, докато я изнасяха от рентгеновия кабинет. При прегледа беше станало ясно, че левият й крак е пострадал сериозно. Тя избърса с длан сълзата, която се търкаляше по бузата й и се загледа с празен поглед в тавана. Хората в коридора, се отместваха, за да направят място на сани ...
752

Чест – 1

Хлад повяваше от климатиците в супермаркета. Хората лениво бутаха колички с продукти от рафт на рафт, поглеждаха етикетите с цените, усмихваха се снизходително и подминаваха.
Обичайните опашки пред касата и неизменното '' За ваше удобство отваряме каса четери...''
Кратка суматоха сред опашката и отн ...
781 7

Тишина на Сърце

разказа е переведен от самия автор!!!
В един малък град живееше човек на име Виктор. Виктор беше възрастен, но самотен като стара лодка на забравена пристан. Неговият живот се състоеше от работа, дом и безсъни нощи, които прекарваше, лежейки на диван в слабо осветена стая, размисляйки за смисъла на ...
605