Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

От родния край по-хубав няма

Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...
877 7

Малката мечтателка и Старият мъдрец

---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...
820 1 6

Ежедневки (118 и 119 част)

Ежедневки 118
1. Маскирах се, като човек... и се отвратих от хората...
2. Думите ми са пълни със смисъл... но им липсва съдържание...
3. Изгубих си акъла... какъвто и без това нямах...
4. Спънах се веднъж... и още продължавам да падам... ...
706 10

Любов 2 (историята на моите спомени)

2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...
593

Любов 1 (историята на моите спомени)

1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка ...
513 1 2

Селски туризъм

Селски туризъм
Дъждовно беше това лято. Валеше почти всеки ден. Ту се изсипваше кратък летен порой и светкавици и гръмотевици раздираха небето, или пък валеше тихо и кротко, като сега. Дъждовните капки чертаеха с мокрите си пръсти криви пътечки по гладкото стъкло на прозореца, а други блестяха като ...
699 2

Вечността

Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
765 3 11

Най-хубавият миг

Беше по това време, когато отново сякаш се запознавах с моите слънчеви приятели. Поне така беше при мен. Познавах всеки един от моите слънчеви приятели, но ми харесва да ми обръщат много внимание. Всичко беше много добре направено, бях на върха на щастието. Неочаквано беше за мен това събитие. Толко ...
609

Марина - 5 част

Слънцето бавно потъваше над склона и беше обагрило в ярка червенина небесата. По встрани беше млечно розово и бели облачета се разнасяха из небесната шир. Мракът оше не беше се спуснал над селото, но горещината беше оптуснала прегръдката си. Хлад повяваше от появилия се вятър и селяните си отдъхваха ...
806 3 11

Ежедневки (116 и 117 част)

Ежедневки 116
1. Маскирах се, като шпионин... и шпионирам нощем съседките...
2. Живея в подземията и катакомбите... на своето подсъзнание...
3. Не разпространявам клюки... създавам ги...
4. Нуждая се от лично пространство... защото съм прост... ...
899 1 13

Изборен фитнес

Вероятно знаете какво е фитнес зала - това е място, където се помпат мускули. Е, доста е ангажиращо, изисква бая зор и пот, но модерния фитнес е зяпане на екрана и чаткане по клавиатурата. Елементарно е, докато си пийваш кафето или нещо по – твърдо от изисканите питиета, очепрекарваш буквичките и ка ...
673 1 2

Библиотекарката

В хода на нашия живот, има моменти, които променят посоката му, трансформират нашето възприятие за него и пренаписват съдбата ни. За Елеонора Иванова, жена робуваща на рутината, и предсказуемостта, такъв момент настъпи по най- необикновен начин в един иначе обикновен ден.
Елеонора, библиотекар по пр ...
701 2

18+ Човекът е човек, когато е на път, жената е жена, когато я е...

Гледам, тече някакъв конкурс в сайта под надслов "Човекът е човек, когато е на път!". Та взех, че си припомних, как още в юношеската ми възраст се тръбеше, че това била една знаменита мисъл на Пеньо Пенев. Бог да го прости Пеньо - голям поет е той. И доказателство за това са двете му стихотворения " ...
2K 5 10

Диамантени пясъци

-Човек трябва да бъде не само достатъчно луд, но и много мъдър, за да следва ветровете.
- Млад съм, мамо, силата е в мен. Ще се справя.- Погали косите ѝ Симеон.
Старицата се присегна с усилие към бастуна си. После с мъка се упъти към двора, а младият мъж я последва.
- Сине! - поде възрастта жена.- Н ...
1.4K 8 43

Сложността на простите числа

Целите положителни числа по-големи от числото 1, които се делят единствено на себе си, са наречени прости числа. Например числата:
2, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23, 29, 31, 37
и т.н. са прости. Още древногръцкият математик Евклид - бащата на геометрията, доказва по удивително прост начин, че простите ...
530 2 5

Глухият не чува но си нагажда

Дядо Георги билкарят, когото в селото и околията всички познаваха, стоеше на селската спирка и чакаше автобуса за града. Млад мъж, на когото неотдавна той беше помогнал с билки за лек, мина с камиона си покрай него и като го видя спря. Отвори вратата на камиона и помагайки си с ръка на въпроса попит ...
1K 3 9

Вечеря за двама

Соня нарочно отиде с трамвая, за даде възможност на Ицо да я огледа хубаво докато отива към "Маркизата", да се порадва на късмета си. След мъгливите снимки в акаунта ѝ беше забавно как мъже на различна възраст се разтапяха да ѝ обясняват колко е красива. Явно годините "достатъчно зряла" на всички им ...
948 4 32

Ежедневки (114 и 115 част)

Ежедневки 114
1. Маскирах се, като цървул... и ме обу Бай Ганьо...
2. Гладен съм... а нямам апетит...
3. Изпях си песента... и даже сам не си ръкоплясках...
4. Взех важно решение... и нищо не направих по въпроса... ...
718 1 11

Сънищата ...

На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
520 2

Любовта недостижимата

Ослуша се .Беше тихо.Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва да кънти. Става ти страшно , защото тишината, както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът ти е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става ощ ...
800 2

Марина - 4 част

Когато по напечения път се вдигна прахоляк и се чу топуркане на колелета, Симо впери очи. Каруцата се показа и скоро се заклатушка надолу. Скочи Симо, бързо замаха и се развика за помощ.
Прибра се в полунощ в селото.
Майка му и сестра му писнаха.
Кукумявката издаде протяжен звук и изчезна в тъмнинат ...
862 2 7

Спомен

Борис бавно отмести поглед от монитора, разкърши схванатия си врат, и уморено се облегна назад в удобния стол. Погледна стария швейцарски часовник, който висеше на стената отсреща, и отново погледна в монитора. Беше 22 часа и всички служители отдавна си бяха тръгнали, но той трябваше да довърши фина ...
760 2 2

Бай Ганьо Велики II

В малкото българско село Ганьовци, където времето изглеждаше да е спряло някъде в миналия век, живееше потомък на прочутия Бай Ганьо. Той се казваше Ганьо Великов, но всички в селото го наричаха просто "Ганьо". Със своята винаги смееща се физиономия и хитър поглед, той беше олицетворение на типичния ...
600 2 3

Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесет и Първа) 21

Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
672 5

Срещата

Срещата
Кошмарът я притискаше, оставяше я без дъх, а Елена се бореше отчаяно да се освободи от лепкавата му прегръдка. Тя тичаше по морския бряг и здраво стискаше ръката на София. Пред тях се отвори бездна, която погълна момиченцето, и Елена остана сама. Тичаше и крещеше името на София, оглеждаше се ...
692 1 2

В селската кръчма

Попа, даскала и кмета стояли на една маса в селската кръчма. Към тях с кръшна походка, важно приближила знойна, беззъба сервитьорка.
- Какво да бъде днес, момчета? - с усмивка попитала важните гости тя.
- Да бъде... - първи обадил се попа - Неговата воля, както на небето, така и на земята...
- Ясно, ...
946 2 15

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)
Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...
Пол'ви ...
888 3 14

Ако нещо зависеше от избирателите, то те нямаше да бъдат допускани до избори

Изборите са един фарс, чрез който публично се легитимира случващото се зад завесата. Ако кръвта ти изтича, то най-напред трябва да се спре кръвоизлива. В случая изтичащата кръв на България са младите хора, които масово я напускат заради пълна социална безперспективност. Коя е истинската причина млад ...
579 7 9

Тайната на ореховия кекс

Нариндра Кумар бе горд собственик на най-големия сладкарски магазин в Амритсар. Често при него пристигаха чуждестранни журналисти, за да изследват и представят индийската култура и кулинарно изкуство. Сладкарският му магазин бе любим и на местните, където те намираха разнообразни специалитети за мно ...
910 9

Душа на Воин - книга трета (Глава Двадесета) 20

Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
662 2

Съ-пруг

Тази умора... Да, точно тази. Не беше по силите му. Усещаше как през нея се изцежда животът – не че това имаше голямо значение, но все пак цедилката струваше повече от изцеденото.
– Не ми пука – излъга приятеля си. – Изобщо.
– Лъжеш – спокойно му отвърна другият.
Бяха седнали на една пейка в градска ...
728 3 7

"Прекрасен" отдих ...

. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
579 4

Невероятното пътуване на една изгубена книга

Иван учеше счетоводство и беше нещастен. Не го искаше, но родителите му имаха фирма за счетоводни услуги и от него се очакваше да влезе в семейния бизнес. Като единствен син- просто нямаше избор.
Баба му по майчина линия бе нежна душа. През годините, в които се грижеше за него тя събуди интереса му ...
1.1K 7 23

Пътуването до Никъде

В един свят, удивително подобен на нашия, живееше мъж на име Григор.
Григор имаше много страсти: спане, избягване на социални мероприятия и, разбира се, разсъждаване върху въпроса за смисъла на живота("42" му звучеше някак неправдоподобен отговор). Той беше от типа хора, които биха прекарали три час ...
786 2

Изборна утопия

Преди няколко дни пак се разхождах по ‚Витошка‘, изучавайки кошчетата за боклук, с крайна цел кръстовището с ‚Патриарх Евтимий‘, където беше изнесената на улицата пицарийка на ‚Гардън Хаус‘. Парчетата пица си седяха зад витринката, отгоре се намираше класьора, пълен с монетки и … нямаше никой. Накра ...
734 5

Там където бях най-щастлив

Там където бях най – щастлив
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отго ...
454

Очите ѝ с цвят на сезони

Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
575