Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.5K резултата

Етногенезис по нашенски

Дискусиите относно произхода на нашата нация не стихват и не стихват.
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...
admiral (Олег)
admiral
Проза » Хумористична
537

Реформация

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилнит ...
Явор_Костов (Явор Костов)
Явор_Костов
Проза » Други
848 2 2

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
513

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
585 1

Нищо особено

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
671 4 3

Коледно тържество

Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големи ...
Процес (Илиян Митов)
Процес
Проза
517 2

Духовният вакуум

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се о ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
779 2

Има ли пилот в самолета?

Всеки квартал, село или каквото и да е, що-годе, големичко струпване на човешки индивиди, си има определена йерархия. Освен лидер, приближени нему, и разни други персонажи, винаги се откроява един пъстроцветен образ. Този на местния идиот( преди известен като шут)! Обикновено той е около, или над ср ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза » Хумористична
705 1 3

Коронавирусни разкази - 6. Освобождаваща Самота

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
585

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Фантастика и фентъзи
583 2

18+ „Демоните също искат уют“

Анотация
Грехов е брокер. Но не обикновен. Той отдава жилища на онези, които не се виждат. На онези, от които се боят. На онези, които са забравени.
Кикимората, която се е уморила да чисти.
Смъртта, която не идва.
Сатаната, който иска да бъде забравен. ...
Морро (Васил Морро)
Морро
Проза » Разкази, Повести и романи
536

Миниатюрки

Безплатно е да правиш добро.
Затова е и толкова трудно!
---
Видимото за сърцето, е невидимо за
ума! ...
ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
ЖивкоДелчев
Проза
591 2 4

Чат патката бременна!

Сигурно си прочел, ако не си, виж: Дигиталната Албанска министерка на обществените поръчки , Чат патката Диела, била бременна с 18 деца! Ти имаш ли алиби, сред заподозрените ли си? То вярно чатът Чат пат греши, ама чак да съгрешава... Ако трябва да ти търсим адвокат!
ChatGPT каза:
Да, да, видях този ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза
476 1

Коронавирусни разкази - 5. Светлина през прозореца

Когато града спря при локдауна, светът на Петър се сви до един прозорец.
Не до целия град — до този малък правоъгълник от стъкло на седмия етаж, откъдето виждаше булеварда, една спирка и два кафяви платна на паркинга. Прозорецът беше неговата граница и неговата карта: там светлината правеше маршрути ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
628

Големият взрив

Знае ли някой, помни ли точния момент в който той започва да се превръща в своя пародия? В гротеска на самия себе си. Защото това винаги и безотказно се случва с всеки. Не говоря за външния вид, кривия бастун, износения костюм, диоптрите като пепелници и набръчканото чело, а за угасналия поглед. Въп ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза
688 2 3

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
566 1 2

Портал на времето

Иван Петров
Каквото е било, то пак ще бъде
и каквото се е правило, пак щe се прави –
няма нищо ново под слънцето.
Екл. /1.9./ ...
pentimento (Иван Петров)
pentimento
Проза » Повести и романи
841 1

Том Аспинал не успя да победи Сирил Ган

Проследявайки тази дългоочаквана битка, завършила днес в Абу Даби, ще видите как в първия рунд Сирил Ган бърка с пръст в дясното око на по-агресивния от него шампион - Том Аспинал. Това сложи край на двубоя за голямо разочарование на зрителите, които очакваха големия сблъсък на най-тежките бойци от ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
425 1 1

Правилно е

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Хумористична
721 1 5

Цикълът здраве-болест. Яворов

П. Славейков е като брат на Яворов – „по-стар“ / от друга страна – „кръстник“ на Яворов/… Двамата наследници на Ботев и Вазов творят почти по едно и също време… Относно творческите личности – и при двамата съществува болест. При П. Славейков тя е в „началото“, а при Яворов – в края. При П. Славейков ...
МаринТачков (Марин Тачков)
МаринТачков
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
530 2

Затворена глупост

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
953 3 14

Коронавирусни разкази - 4. Живот, любов и пак живот

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
741 1

Кратки срещи на изток (13)

Неведнъж са ме наричали лъжец и манипулатор. Сблъсквам хората с техните собствени страхове. После някак ги подтиквам да рискуват с мен. И си тръгвам точно тогава, когато е „прекалено късно“, за да набият спирачките на чувствата си. Често доброто ми отношение се бърка с флирт. Бягам от отговорност. Д ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
688 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
637 2

Листопад 3

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
884 4

Приказка за най-хитрият и най-умният Петър

Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.
Има внук на десетина години, който обича да остроумничи, да хитрува и да се състезава с прочутия си ...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
pastirkanaswetulki
Проза
600

Musca domestica*

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...
ЛиСана_ПиСана (Лиана Петракиева)
ЛиСана_ПиСана
Проза » Разкази, Хумористична
629

Коронавирусни разкази - 3. Семейно възраждане

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
763 1 1

Анализ върху ролята на социалните мрежи и тяхното влияние.

Много са ползите от използването на социалните мрежи, но тук ще се спрем на някои от тях които са от особено значение:
В днешно време технологиите и по-конкретно социалните мрежи и платформи са чудесен пример за място или пространство, където човек свободно може да изразява и споделя своето виждане ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
1.1K 1 5

Листопад 2

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
862 4

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
Marialla (Мария Митева)
Marialla
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
536

Кратки срещи на изток (12)

Ненавиждам паузите между хората. И най-вече в отношенията им. Това е като да „научиш“ себе си да живееш без тръпката, осмисляща дните ти. Като да вървиш срещу себе си – по собствена воля. Да избуташ назад чувствата си до степен, в която да събираш отломките на останалото от теб след това. Жалко е. Ж ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
594

Коронавирусни разкази - 2. Тишината във Варна

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
596

На раздумка с ... Епилог

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока
ChatGPT каза:
Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.
Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопа ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза
611 1

Коронавирусни разкази - 1. Онлайн час по литература

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
876 1

Още една хубава жена

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Разкази
537 2

Назад

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
769 3 1