Проза и разкази от съвременни български писатели
За човечността ...
Огънят на моите чувства
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
Парче от апокриф
През задницата му направо нахълта с подарения от великославния си дядо грохотен болид.
. . .
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 5
Един обикновен работен ден на рецепциониста Първов
„Не властта развращава. Прави го... потъпкващата я алчност.“
Разказвачът
Димчо Първов - рецепционист в хотел „Галактикум“, разположен в „сърцето“ на туристическото селище „Бриз“ - този ден бе първа смяна. Обичаше първата смяна. Най-важната ...
Страна
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
За 'малките камъчета' ...
Елегично 4
-Всъщност - промълви тя - Трябва да ти благодаря
-За какво - попита ...
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 4
Покварена невинност
„Кръвта е биологичен факт, а не духовна реалност. Не се измива с кръв, а САМО и ЕДИНСТВЕНО с... безкръвна просветеност...“
Разказвачът
Някъде в Албанските планини - четвъртък, 25 юли, 2024 ...
Миш Маш 25 Непознатият ИИ
Пандемията прегаряне или "бърнаут" .
В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза ...
Стокхолм
С ...
Елегично - 3
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
Айде бакалъм!
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
На деветнайсетия ден
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
Черната лилия
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
Бастет и бездната
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
Изобретението на техника
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
Елегично 2
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
Прозорецът
Още малко за Антигона
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
Елегично 1
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
Завръщане
Ежедневки (172 и 173 част)
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...
Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
Преместването
Батман от депото
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
Наяве
18+ Наричай ме... Мадам Суй
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...
Годините
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...
Коронавирусни разкази - 8. Малките ръце на щастието
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...
Няколко факта за истинския българин, които не важат за останалите мъже!
-Не псува, той праща емоционални поздрави на роднините на опонента си!
- Може да е служил в трудови войски, но има потенциал да командва армия!
-Толкова разбира от футбол, че може да вкара всеки махленски отбор, във висшата лига, и да го направи шампион!
-Той не тича след трамв ...
Етногенезис по нашенски
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...
Реформация
Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...